Тероризъм в червено

Страхът е част от нашата тактика. Ние искаме нашите противници да ги е страх да излязат и защитят убежденията си.“

С тези думи започва интервюто на накачуления, скрит със ски маска, облечен целият в черно, активен член на антифашистката организация Антифа и бойното й крило „Черен блок“.  Интервюто е част от репортаж на популярната медия Vice, в който ни се предоставя уникалната възможност да надникнем зад завесите на тази противоречива, съставена най-вече от младежи, политическа групировка. Още в първите кадри съзираме антифашистите в целия им блясък, униформено подредени всички в черно, развяващи съветски знамена и скандиращи гордо и уверено: „Смачкай расизма, смачкай фашизма, изяж богатите!“. Дори по време на интервюто ни се разкрива как се смесват течностите за възпламеняващите коктейли молотов, с които отбелязват присъствието си на протести. Според младия борец срещу фашизма насилието им (до което те често прибягват под формата на разрушение на собственост или директно стълкновение с противниците им) е не само оправдано, защото те застават срещу „омразата“, но по негови думи: „забелязваме от новините състоянието на света и то ни принуждава да излезем на улицата и да се борим“.

Имат ли оправдание? Все пак всички си спомняме, обзети от ужас, за хладнокръвното клане на младежки лейбъристи в Норвегия, подето от Андеш Брейвик в името на борба срещу ислям и противниците на норвежката раса. Всъщност, когато чуем за крайно дясно или ултранационализъм във всеки от нас почти машинално се включва аларма. В главите ни на момента се появяват безпощадните щурмоваци на Рьом по време на Кристалнахт, или пък злокобните окупации на Източна Европа от есесовските отряди на Калтенбрунер и всичките им свинщини в името на опазването на фолксдойче.

Именно заради това нео-нацисти ни плашат, заради това и расистките последователи и кафяворизките тактики на Доналд Тръмп също ни плашат, защо обаче Антифа не ни плаши?

Защо ако видим готини, млади и модни хора, облечени в тениски с облика на Йозеф Менгеле, внезапно ще бъдем потресени и възмутени, докато всякакви харесвани и масово купувани от юноши гаджи, дрехи и прочее стоки, нашарени с физионимията на „касапина от Ла Кабана“ Ернесто Гевара, ги подминаваме почти незабелязано? Най-много да го помислим за глупаво и тъжно. То е глупаво и тъжно, но не сме разтревожени. Пренебрегваме го и го отдаваме на младежка наивност. Но наистина ли е само наивност или пък се крие сериозна опасност в това наше неглижиране на все по-радикализиращите се леви младежи из западния свят?

Историята е изключително нюансиран предмет, още повече – годините й прекарани в кротък и покорен слугинаж на тоталитарните империи от миналия век необратимо са я белязали; нещо, което значително се усеща и до ден-днешен. Можем да сме сигурни обаче, че каквото възприемаме за важно в миналото, влияе на нашия поглед в сегашното. Предлага ни ориентири, чрез които филтрираме значимото и незначимото в сегашния ни свят, което от своя страна предопределя най-гласните ни тревоги за бъдещето.

Тероризмът представлява обмислената незаконна употреба на насилствени действия и психологическо смущение, насочени към невинни хора, с цел да се предаде конкретно политическо послание. Самият термин не е нов, а е навлязъл в речниците още преди два века. Интересно е, че изданието на Уебстър от 1902 година изрично определя „терорист“ с препратка към партизаните на революционния трибунал в Робеспиерова Франция.

Колкото по-задълбочено се изследва историята на тероризма, толкова по-голяма е вероятността да се забележи, че тя е червена. Най-големият терористичен акт, извършен в Европа до 1980 година, е печално известното ни взривяване на църквата „Света Неделя“ в София от агенти на Българската комунистическа партия. Масово използваният от ислямисти „самоубийствен колан“ пък е открит от Тамилските тигри – индийска революционна групировка от миналия век. Допреди Ал-кайда и ИДИЛ индийските светски социалисти „се разписват“ с близо 2500 жертви в над 32 държави.

Днешните маскирани младежи като че ли са сравнително далече от тези престъпления в миналото. Но исторически паралел е възможен, ако вземем предвид, че близо три десетилетия през втората половина на XX век така наречените „войнстващи комунистически групи(fighting communist organizations) застрашават сигурността и политическата стабилност на Западна Европа. Техните кампании от насилие и терор довеждат до смъртта на изтъкнати бизнесмени, политици, съдии, полицейски служители и най-обикновени граждани. Развявайки гордо знамето на ленинизмa, те целенасочено търсят свалянето от власт на демократични правителства. Пикът на действията им са годините 1984-1985, когато има седем активни войнстващи комунистически групи в шест европейски държави – Германия, Италия, Франция, Испания, Белгия и Гърция.

Левите терористични групировки се различават от ислямистите по огромния брой литературни материали, в които излагат детайлно и обстойно позициите си. Многобройни са и техните изявления относно събития в световната политическа обстановка, известни сред широката публика като communiques. Тези комюникета могат да се намерят в разностранната мрежа от пропагадни ъндърграунд журнали, които удостояват терористите с платформа за възгледите им. Те се продават свободно в редица левичарски книжарници в Барселона, Мадрид, Париж, Рим и др. Примери са Ligne Rouge в Белгия, Il Bolletino в Италия, L’Internationale в Франция, Radikal в Германия и много други. В един от тях белгийската организация „Комунистически бойни клетки“ твърди за себе си, че

това, на което е важно да се наблегне, е марксистко-ленинската политическа основа на нашата борба.“

Начинът, по който се финансират тези групировки, също е интересен. Те най-често прибягват до обири на банки или отвличания с цел откуп. Войнстващите комунисти не само поемат отговорността за тези грабежи, но и ги оправдават като „пролетарска експроприация“. Това си личи от следния откъс от интервю на член на френската бойна група „Action Directe” :

Банките крадат от хората чрез публичен дълг и хиляда други варианти на плячкосване, затова революционерите експроприират от банките и връщат конфискуваните пари на хората чрез борбата им за социализъм. Няма нищо по-достойно от това.“

Откъде идва тази увереност?

Наследявайки марксисткото разбиране за историята, комунистическите групи вярват в историческата неизбежност на своята победа, т.е. смятат, че човешките действия са подчинени на закони, гарантиращи рухването на капиталическия строй и идването на ново общество на бъдещето. По тази причина са така уверени в моралната защитимост на престъпните актове. Те обаче съзират, че идването на новото общество на бъдещето няма да се случи от само себе си, тъй като според тях годините в подчинение на Капитала са обезоръжили пролетарската класа и са я приспали във вечен сън, от който не може да се събуди.

И тук се появяват те. Поради липсата на революционно съзнание у работническата класа, изниква нуждата от авангардна партия, която да поведе интернираните в консуматорство пролетариати и да ги освободи от текущото им положение. Това си проличава от цитата на автора Шерников, който германските „Червеноармейски бригади“ предлагат в интервю за самотността и празнотата на милиони хора:

Не знам какво описва мизерията по-ясно от образа на мишка, която върти колело, докато носи дънки и слушалки.“

Групировките не се доверяват на буржоазната либерална демократична система, тъй като доляват в нея опасна според тях вместимост и възприемчивост на фашистките линии на водене на политика. Това е още по-усилено от тесния антифашистки генезис на повечето групировки. Пример за това са Червеноармейските бригади и хитлеровия режим, италианските Червени Бригади и режимът на Мусолини, португалските „Народни сили на 25 април“ и новата република на Салазар и Каетано и тн. Те не са се борили по време на тези режими, но усещат приемственост с тях в демократичните им правителства; за това ги възприемат като нелегетимни и се отричат от тях.

Най-същественото за тези терористични групи е общият им възглед за международната политика. Communique от 1985 година гласи: „Война срещу имперската война!“ Според тях всички новопоявяващи се международни политически, икономически и военни съюзи като НАТО, Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за развитие и възстановяване са всъщност хомогенизация на Западна Европа за целите на американската световна имперска война. Според „Червеноармейските бригади“ тя представлява „война на богатия, проспериращ и арогантен Запад срещу презряните народи от Третия свят, за да се поддържат неравенството, експлоатацията и грабежът.“

Именно срещу този „военизиран имперски блок“ са насочени атаките на комунистическите терористи.

В Рим на 15 февруари 1984 г. Червените Бригади убиват американския дипломат Лиймън Хънт, служещ като генерален директор на международна миропазителска организация в Египет. В „communique” оставено до трупа се разбира, че „прасето си го е заслужавало, защото цялата си кариера върши черната работа на американските империалисти“.

В Париж на 25 януари 1985 г. командир на Action Directe убива генерал Рене Одран директор на отдела за международна политика във френското външно министерство. Според оставеното coomunique “очистихме Одран, защото той беше в сърцето на стратегическия план на империалистите да подчиним цяла европа на НАТО“.

Във Франкфурт на 30 ноември 1989 г. командир от Червеноармейските бригади убива Алфред Херхаусен председателя на Дойче Банк. Според стандартно оставеното до трупа communique, обясняващо терора: „Историята на тази банки носи със себе си кървавите следи на две световни войни и милиони случаи на експлоатация, и продължащ традицията бе Херхаусен, който е най-могъщия икономически главатар в Европа.“

Нерядко умират и обикновени служители по време на атаките както е случая на немската атака през 1985 година срещу база на НАТО, в която си  губят животите двама военни и още 20 биват ранени. Списъкът е болезнено дълъг.

В основата на дългата кървава хронология, както се вижда, стоят тъкмо въодушевени леви младежи, които са убедени, че се борят в името на „доброто“. Тоест в сърцевината на престъплението прозира пагубната сила на идеологиите и покоряващото им обаяние. Способността им да те накарат да забравиш, че си човек, нагърбен с цялата отговорност, придружаваща те от рождение; и вместо това да те измами и остави сляпо вярващ, че представляваш нищо повече от винтче във война за по-висша цел, в името на която всичко е позволено.

Оригинална публикация

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Стефан Кичев

Стефан Кичев следва в Софийски университет, работи в сферата на образованието и участва в проекта "Моята българска история". Автор e в уеб платформите "Редута" и "Петте кьошета". Интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура.

No Comments Yet

Comments are closed