[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“][et_pb_row admin_label=“row“][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_image admin_label=“Изображение“ _builder_version=“3.0.51″ src=“https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/20770259_1450997614982641_1826953383737819887_n1.jpg“ show_in_lightbox=“off“ url_new_window=“off“ use_overlay=“off“ sticky=“off“ align=“left“ always_center_on_mobile=“on“ border_style=“solid“ force_fullwidth=“off“ /][/et_pb_column][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Владимир Серафимов е роден на 12 август 1860 г. (по други данни на 23 август 1861 г.) в средногорското село Аджар, днес Свежен. Завършва Военното училище (София) с четвърти випуск и на 30 август 1883 г. получава първо офицерско звание подпоручик.

По време на Сръбско българската война (1885) командва 5 рота от 5 пехотен дунавски полк и участва в Сливнишко сражение (5 – 7 ноември). Проявява се и в разузнавателния отряд на ротмистър Бендерев (9 – 11 ноември), както и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Участва в атаките на десния фланг, като с поверената му рота освобождава с. Градищница.

 За проявената храброст през войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.[3] След войната, на 24 март 1886 г. е повишен във военно звание поручик. Служи в 9-ти пловдивски полк. Полковник от 1909 г.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 21-ви средногорски полк. Освобождава Централните Родопи. Навсякъде са посрещнати сърдечно от българското население. Така е и в селата Карлуково, Петково, Давудово, Горно Дерекьой.

Удържа натиска на силни османски части край Аламидере на 21 октомври, въпреки че има заповед за оттегляне. Полковник Серафимов отказва да изпълни заповедта с думите „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител“.

За него  Никола Попноев пише:

„Старец, но с бодрост на младеж… На ръце носен при мощно „Ура“ на хиляди гърла е оставен пред бойното знаме. Кой е тоя щастливец? – се шепне в множеството… Побелелият старец целува дълго свещения емблем на дълг към Отечеството… Сълзи бликат по още свежото му лице. Очите му заискриха, със свалена шапка той премина край наредената дружина, поздравявайки я както нявга бе поздравявал своя юначен 21 боен полк на същото място.“

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.