15 август

[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“][et_pb_row admin_label=“row“][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_image admin_label=“Image“ _builder_version=“3.0.51″ src=“https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/Arseni_Kostentzeff_-_021.jpg“ show_in_lightbox=“off“ url_new_window=“off“ use_overlay=“off“ sticky=“off“ align=“left“ always_center_on_mobile=“on“ border_style=“solid“ force_fullwidth=“off“ /][/et_pb_column][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_text admin_label=“Text“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

На днешния ден през 1842 година в Ново село е роден Арсени Георгиев Костенцев – изтъкнат български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия. Баща му Георги Костенцев е дребен търговец, необразован, но ценящ българската култура.

Роден е на 10 август 1842 година в Ново село, в семейството на дребен търговец. Арсени Костенцев учи в българско килийно училище в родното си село, а през март 1860 година го изпращат за учител в село Робово.  Там, в  дома на месния родолюбец Мицо Караджата откриват новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Едновременно с това Костенцев изпраща песни на Стефан Веркович, който издава „Народни песни на македонските българи“.

След като с помощта на Костенцев се  събират пари за построяване на черква в селото, той  е наклеветен пред властите от гъркомани,  арестуван е и е изпратен в Солун. Там се запознава с Георги Гогов и други български просветни дейци, които му помагат да се завърне в селото.

През 1870 година, като слушател в Щипското педагогическо училище усвоява за три месеца от Йосиф Ковачев звучната метода на преподаване. През учебната 1870 – 1871 година е учител в Неготино, където за първи път въвежда в учебния процес звучния метод и гимнастиката. През 1871 година присъства на Учителския събор в Прилеп.

През 1871 – 1872 година учителства в Битоля, където главен учител тогава е Димитър Македонски, заменен по -късно от Вълко Нейчов. След годишния изпит напуска учителството и заминава за Щип, където с брат си Михаил Костенцев отваря книжарница. Като пътуващ книжар обикаля Кавадарци, Неготино, Куманово, Крива паланка, Кратово, Кочани, Виница, Царево село, Бобошево, Дупница и Горна Джумая, като пропагандира идеите на кръговете около Петко Славейков и призовава населението за въстание.

От 1872 до 1878 година е учител в Горна Джумая, където организира мрежата на Български революционен централен комитет. Участва в ръководството на Горноджумайската община. През лятото на 1874 година всички учители от Самоковската епархия се събират на първия учителски събор.

През лятото на 1881 година се завръща в Македония като учител в Струмица изпратен от Българската екзархия.

Умира на 6 ноември 1921 година в София.  На негово име в Благоевград са кръстени улица, училище и др.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Симеон Попов

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

No Comments Yet

Comments are closed