„Катастрофата в „Света Неделя“ показа за стотен път, че богоотстъпничеството води към родоотстъпничество и обратно, че родоотстъпничеството поражда богоотстъпничество.

Който вижда във вселената груба игра на груба материя или производ на сляп случай, или изделие на пиян демон – не може да обича отечеството си, което е част от вселената, защото убиец усмъртява плът. Проповедник на вероотстъпничеството върши много по-грозно злодеяние: той усмъртява вярата в доброто, надеждата за възтържествуването на доброто.“

Стоян Михайловски

Атентатът в катедралния храм „Света Неделя“ на 16 април 1925 г, при който загиват 213 души, а около 500 са ранени, е най-тежкият терористичен акт в историята на България. Извършен е на Велики четвъртък от група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия (БКП).

Той е връхна точка на т. нар. ултраляв тероризъм на нелегалната БКП, чиято цел е ликвидацията на политическия елит на страната, предизвикване на анархия и хаос и създаване на благоприятни условия за външна болшевишка инвазия.

Решението за бомбената експлозия се взема от Коминтерна (ръководен от болшевишка Москва), който след пропадане на химерата за световна революция, се преориентира към откровено терористични акции. За целта в България е изпратен Петър Абаджиев и започва избиването на изтъкнати държавници, политици и културни дейци.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Комунистите избират за жертва ген. Константин Георгиев, един от основателите на Военния съюз и правителствен депутат. Тий е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ на 14 април. Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „Света Неделя“ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив.

В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан.

Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. По време на военното положение правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Комунистите се опитват да убият и своя съучастник Петър Задгорски, който обаче се предава на полицията и прави пълни самопризнания.

Въпреки че в атентата не умира нито един представител на правителството е затрит цветът на българското войнство – 11 генерали и много офицери. Сред убитите са хора като генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран, и генерал Иван Попов, ветеран от четири войни и участник в четата на Филип Тотьо. Сред ранените – генерал Васил Кутинчев, Владимир Вазов, Георги Тодоров. Убити са трима народни представители, интелектуалци и обикновени хора.

 

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

No Comments Yet

Comments are closed