17 ноември

На днешния ден през 1827 година в Търново е роден Петко Рачов Славейков – български поет, публицист, фолклорист и политик.

Славейков е роден в будно семейство на казанджия (баща му е свързан с Велчовата завера – 1835 г.). През 1842-1843 г. учи в Свищов при Емануил Васкидович. През есента на 1843 г. е учител в Търново. Взема дейно участие в борбата против фанариотския владика Панарет и пише сатира против него, заради което е изгонен от града. Учителства по селата и започва да събира народни песни и пословици. До 1848 г. издирва около 2 263 песни. По това време започва да пише стихове, превежда от руски език. През 1848 г. отива в Плевен, но скоро се премества във Враца и Берковица, гонен навсякъде от фанариотските владици. Установява се по-дълго в Елена при Николай Михайловски.

През 1851 г. издава първите си книги – “Смесна китка”, “Песнопойка”, “Басненик”. Пише поемата “Бойка войвода” (1853 г.), съчинява бунтовни песни. Един от заговорниците е в бунта на Капитан Дядо Никола. Учителства в Търново и Трявна (1857-1862 г.). Като учител в Търговище (1863 г.) издава сатиричния в. “Гайда”. След кратък престой във Варна (1864 г.) заминава с големия си син Иван за Цариград, където е поканен да редактира българския превод на Библията. Там издава в. “Гайда” (1863-1867 г.), “Македония” (1866-1872 г.), “Ружица” (1871 г.), “Пчелица” (1871 г.), “Читалище” (1872-1873 г.), “Звънчатий глумчо” (1873 г.), “Шутош” (1873-1874 г.), “Костурка” (1874 г.).

Сътрудничи на почти всички български вестници и списания, издава повече от 60 книги – оригинални и преводни, активно участва в борбата за църковна независимост. През 1872 г. вестник “Македония” е спрян от турското правителство, а Славейков е арестуван и вкаран в затвора заради статията “Двете касти и власти” от Св. Миларов. Излиза от затвора материално разорен. По това време създава “Изворът на белоногата” (1873 г.). През 1874 г. заминава за Одрин, където открива българска гимназия. По време на Априлското въстание (1876 г.) пише борчески стих. Арестуван е и изпратен в Одринския затвор. Посреща руските войски и застава начело на българското управление в Стара Загора. Свидетел е на опожаряването на града от Сюлейман паша. В пожара изгаря целият му архив с огромна сбирка от народни песни и 15 000 пословици, както и много от неиздадените му стихотворения.

Помага на руските войски в прехода през Стара планина и придружава ген. Скобелев в похода му до Сан Стефано. След Освобождението се включва активно в обществения живот на страната: председател е на Народното събрание (1880 г.), министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881 г.). Издава вестник “Остен” (1879 г.), “Целокупна България” (1879 г.), “Независимост” (1880-1883 г.), “Търновска конституция” (1884 г.), “Истина” (1886 г.), “Софийски дневник” (1886 г.), “Правда” (1888 г.).

Славейков е баща на 4 деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Умира в София на 1 юли 1895 година и е погребан в Централни софийски гробища.

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Симеон Попов

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

No Comments Yet

Comments are closed