Select Page

18 септември

На днешния ден през 1906 година умира митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски. Натанаил е висш български духовник, охридски и пловдивски митрополит, писател, обществен деец и революционер, почетен действителен член на Българското книжовно дружество, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.

Митрополит Натанаил е роден като Нешо Стоянов Бойкикев в село Кучевище, Скопска Църна гора. Негов брат е революционерът Златан Бойкикев. Учи в Кучевищкия манастир, а в 1835 година отива да учи в Самоков при учителя Никола Тонджоров, при когото живее.

Приема монашество в Зографския манастир (1837). Учи в Духовната академия в Киев (1851). Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдова (1869). Той е пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872 – 1877); обвинен от турската власт за бунтовник и принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия от 1879 г. до 1891 г., митрополит е в Пловдив от 1891 г. до 1906 г. Поддържа връзка с Георги Сава Раковски и Васил Левски.

Взима участие в организирането на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 — 1879 година. В адрес от 15 юли 1878 година съобщава на княз Александър Дондуков-Корсаков за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско. В писмо от 24 юли 1878 година до Иван Аксаков описва политическата ситуация в Македония:

„Mакедонските българи, които ежедневно, ежеминутно в продължение на пет века са претърпели повече от всички убийства, насилия, тъмници, насилствени смърти, грабежи, отнемане на собствеността и съвършено поробване.“

Натанаил съобщава на Аксаков, че в Берлинския договор няма и помен за македонските българи, които са участвали равностойно в борбата срещу поробителя. Преследвано от турците, клеветени от гръцките пропагандисти, македонските българи са принудени да бягат към България.

На днешния ден през 1753 година умира Христофор Жефарович – български художник и бележит график.

Христофор Жефарович е роден в гр. Дойран в края на XVII в. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че работи предимно сред австрийските сърби в Бочани, Белград, а също и във Виена. Като художник се занимава с претворяване образите на много лица от миналото на славянските народи. Изработва много икони, фрески и щампи. Най-значителното му творение е книгата „Стематография“, представляваща албум с гравюри на мед и с графики и текст. Тя се издава с помощта на сръбския патриарх Арсений IV през 1741 г. В нея личат образите на редица български и сръбски владетели, както и на някои светци. Освен това в нея се отпечатват и гербовете на 56 страни със съответните пояснения под тях, направени в стихотворна форма. Значителен интерес представлява българският герб – разярен лъв с корона на главата. От този герб по-късно се пресътворява и държавният герб на България. За първообраз на „Стематографията“ послужват съчиненията на Павел Ритер Витезович и Мавро Орбини. Жефарович издава и други свои книги с гравирани образи: „Описание на Ерусалим“ (1748 г.) и пр. Пресъздадените от него образи намират широко разпространение в българските земи и сред другите балкански народи. Те допринасят за укрепване на тяхното национално самосъзнание. Умира в Богоявленския манастир в Москва, където се съхраняват и малкото останали от него документи, сред които е и едно завещание, удостоверяващо българския му произход.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели