Select Page

18 стъпки за екологична политика в полза на здравето ни

18 стъпки за екологична политика в полза на здравето ни

„Моите приоритети ще бъдат качеството на въздуха и водите“ и „Проблемът с фините прахови частици във въздуха е много по-сериозен от този за глобалното затопляне“. С тези две изказвания от първите си дни като Министър на околната среда и водите, Нено Димов ясно постави човешкото здраве и благополучие в основата на екологичната политика на новото правителство. Думите му звучат изненадващо добре, но реализацията съвсем няма да е лесна.

Вече 25 години амбициите за глобално климатично лидерство на Европейския съюз определят екологичните и енергийни политики на континента. Резултатът е катастрофален за качеството на въздуха – уж влязохме в чистия и спретнат Клуб на богатите, а те взеха, че го опушиха.

Днес се налага буквално да им дишаме праха, а отскоро – и да плащаме за „удоволствието“. Многократно съм описвал защо и как се случи това, така че тук ще коментирам само какво трябва да направи министърът. Водещият принцип е ясен: Мръсен въздух има там, където чистата енергия е относително скъпа. И това се отнася преди всичко за отоплението и транспорта на домакинствата.

1. Ясно да заяви отговорността и ангажимента на МОСВ по отношение на качеството на въздуха. Да не се оправдава с бездействието на общините, защото най-важните стъпки за решаване на проблема са на национално ниво и реално не могат да бъдат направени от тях.

2. Да си осигури подкрепа в правителството като първо потърси такава в Министерството на здравеопазването, където е крайно време да осъзнаят значимостта на проблема. После заедно да гонят министерствата на финансите, енергетиката, вътрешните работи, транспорта, социалната политика, от които всъщност зависят ключови политики.

3. Да потърси обществена и политическа подкрепа – темата вече се радва на обществено внимание и хората очакват ефективни действия. С партиите в Парламента ще трябва да се постигнат конкретни договорки, а организации като Световната банка могат да бъдат силен партньор.

4. Да отправи ясно послание към бизнеса, че темата е от най-висок приоритет за правителството и всякаква подкрепа и сътрудничество ще бъдат оценени. Компаниите могат да бъдат изключително изобретателни, когато имат възможност да изграждат репутацията си с положителен пример. Днес си смятат само въглеродните емисии и изобщо не забелязват страничните ефекти.

5. Да работи активно за разбиване на митовете по темата – особено сред медиите и неправителствения сектор, защото точно те най-активно ги създават и подхранват.

6. Да адресира неадекватните европейски политики, които влошават проблема. Председателството на ЕС може да бъде използвано по умен начин и изведнъж България да се окаже мотор за позитивна промяна в съюза.

 

7. Да затвори дупките в системата на годишните технически прегледи като направи практически невъзможно преминаване през нея на автомобил, който не отговаря на изискванията на ЕВРО стандарта си. Това трябва да се комбинира с пресичане на възможностите за легално сваляне и търговията с крадени катализатори и филтри.

8. Да даде възможност на КАТ да глобява и/или спира от движение силно замърсяващи автомобили.

9. Да измени напълно структурата на данъчното облагане на автомобилите, така че замърсяващите да плащат чувствително повече, а електромобилите и хибридите да получат чувствително предимство.

10. Да сложи бариера пред вноса на стари дизели без филтри за фин прах (колите преди 2009 г.) с много по-висока еко-такса при регистрация.

11. Да постигне възможно най-дълго дерогации за изпълнение на новите изисквания на ЕК за лигнитни ТЕЦ-ове, за да задържи най-чистата енергия (електричеството) относително евтина. Ако се наложи те да инвестират сега, това ще бъде катастрофа за качеството на въздуха, защото скокът в цената на електричеството ще принуди стотици хиляди домакинства да преминат на дърва, към които ще се добавят огромни количества евтин лигнит. А прякото намаление на емисиите на серни оксиди от ТЕЦ ще бъде незабележимо.

12. Да подпомогне възраждането на топлофикационната услуга в страната по модела на Пловдив и Варна – със стратегически частен инвеститор. Приватизацията на Топлофикация-София и внедряването на механизъм за ограничение на ползването на мръсни енергийни източници в топлофицирани сгради са много важни стъпки.

13. Да подкрепи проекти за централизирано отопление на квартали и големи сгради, използващи геотермална енергия, биомаса, отпадъци, слънчева енергия като намали пречките пред тяхната реализация. Средствата от ОПОС могат да бъдат насочени към подобни мерки.

14. Да се бори за реална диверсификация на източниците на природен газ за България, да премахне мораториума за проучване на потенциалните находища на шистов газ и да насърчи проучванията за добив на метанови хидрати от Черно море и възможностите за газификация на наличните въглищни запаси. Всички страни с високо качество на въздуха в света хвалят ВЕИ, но масово се отопляват на газ. И това няма да се промени в обозримо бъдеще.

15. Да измени системата за енергийни помощи като закупуването на дърва и въглища в най-големите градове бъде изцяло изключено, а вместо това да помисли за механизъм за осигуряване на нуждаещите се домакинства с високоефективни отоплителни уреди, които потребяват значително по-малко енергия и емитират по-малко прах.

16. Да принуди малкото останали индустриални замърсители на въздуха в страната да вземат реални мерки. Вече започна с Кроношпан, но има и други. Най-важната битка е тази с ТЕЦ-овете и топлофикациите на Ковачки, но там се иска комбинация от силен обществен натиск и политическа воля на най-високо ниво. За съжаление нито една от двете предпоставки не изглежда да е налице.

17. Да измени структурата на данъчното облагане на жилищните сгради, така че имоти с висока стойност, които се отопляват на твърдо гориво, да плащат чувствително повече. Има твърде много такива. Хората трябва да разберат, че биомасата не е „модерно и екологично“ гориво за дома.

18. Най-важното е обаче да премахне ненужните пречки и административната тежест, които екологичното законодателство създава пред бизнеса, защото мръсният въздух е проблем на бедността, а тя може да бъде преодоляна дългосрочно само в условията на икономическа свобода.

Ако тези стъпки бъдат направени в първата половина на мандата на това правителство, твърдя, че качеството на въздуха в страната ще се подобри значително още преди края му.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Следвал Геология в Софийския университет. Завършил бакалавърска и магистърска степен по Управление на околната среда и ресурсите в Бранденбургския технически университет (вкл. по един семестър в Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас).

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели