Select Page

19 септември

Георги Баждаров е български учител, революционер и историк. Роден е на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, Сярско. Един от най-яките му спомени от детството е по време на Сръбско-българската война, когато е бил само на 4 години.

„Една вечер, преди да си легнем, майка ми ни изведе мене и брат ми на двора, както му е редът. Като погледнахме към небето, звездите се жиркаха като стрели и угасваха, падаха звездите! Страшно и величествено! Майка ми се прекръсти и ние се прекръстихме. Война имало, та падали звездите на убитите, защото всеки човек си имал звезда.“

Георги Баждаров първоначално започва образованието си в гръцкото училище в Сяр, след което се прехвърля в българското. Директор на училището по това време е историкът Димитър Страшимиров, който въпреки постоянната заплаха от османските власти, чете на своите ученици стиховете на революционера Христо Ботев. Учител по български език на младежите по това време пък е бъдещият член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Матов.

Георги Баждаров продължава образованието си в сърцето на Македония – град Солун. Солунската българска гимназия по това време е основният културен институт на българите в Османската империя – в него се подготвя бъдещите будители и учители. В нея серчанинът бързо попада под влиянието на учителя Иван Гарванов, под ръководството на когото се образува Таен ученически революционен кръжок. В него участват още Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров, а през 1899 г. кръжокът се премества в Битолската българска гимназия, заедно със своите членове. По това време в градът се установява и Дамян Груев, който оказва голямо въздействие върху жизнения път на младежите.

След завършването на Битолската българска гимназия, Георги Баждаров за кратко време е учител и член на Демирхисарския околийски комитет на ВМОРО. Поради предателство обаче неговата нелегална дейност става достояние на османските власти и той е принуден да напусне удобното учителско място и да стане част от четническия институт на Вътрешната организация. Труден е четническият живот и Баждаров решава да потърси друг начин, по който може да бъде полезен на своите сънародници в Османската империя – записва се за студент по история в Софийския университет. Но много скоро отново решава да се върне в Македония, ето и причините:

„В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово.“

Георги Баждаров участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. След въстанието отново се установява в София и завършва образованието си в Софийския университет. Завръща се като учител в Солунската българска гимназия, където на свой ред започва да подготвя бъдещите революционери, учители и просветители на своите братя в Македония и Тракия. Умира на 19 септември 1929г. във Варна.

Оригинална публикация в Моята българска история

Подкрепи Мисъль в Patreon

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели