Select Page

21 ноември

На днешния ден през 1848 година в град Русе е роден Ради Иванов – виден български националреволюционер.

Участник в Сръбско-турската и Руско-турската Освободителна война. Той, заедно с Никола Обретенов и Ангел Кънчев през 1871 г. създава Русенския революционен комитет, който ползва за седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков читалище „Зора“. Девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През това време утвърждава Устава на организацията, въвежда нелегалните имена и разширява връзките и зад Дунава. Ради Иванов е човек изключително похватен в революционната тактика. През младостта увлеченията му са театърът, езиците, певческото изкуство и просветната дейност. Майстор на комитетската тайна, умее да скрива себе си и другарите си, предпазлив и рискуващ където трябва, намира широк простор за дейност и съзаклятническото дело.

През 1874 г. постъпва в източните железници на барон Хирш. Началник на гара е в Харманлий, във Фере и Софлу. Тук той укрива апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов.

През май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда. Предупреден от брат си, успява да избяга с обикновена дрезина в Одрин, а оттам в Цариград. Спечелил съчувствието на един френски капитан, не след дълго се озовава в Марсилия. Посветен е в масонството.

След сключването на примирието на 19 февруари 1878 г. отива във Фере, където още като началник на станцията, се запознава със сестрата на банмайстера Берта Брукар от кантон Аргау в немска Швейцария. През 1878 г. се венчават в Цариград, след което се установяват да живеят в Русе в къщата на баба Тонка Обретенова.

След Освобождението работи в системата на пощите и телеграфите, като от 1884 г. е назначен за Главен директор на пощите и телеграфите в България. Първото ръководство за боравене с морзовия апарат на български език е превод от френски и е съставено от него. Идеята за пощенската спестовна каса, узаконена впоследствие, е също негова. Владее отлично френски, а също немски, английски, турски и отчасти гръцки и руски език.

През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба, като бива избран от общото събрание на акционерите за директор на новооснованото „Българско търговско параходно дружество“ във Варна. Като такъв през 1894 г. е командирован в Лондон, където е наблюдавал строителството на първите български параходи „Борис“ и „България“. В края на 1898 г. Ради Иванов напуска параходното дружество и се връща в София.

Умира на 20 май 1899 година в София.

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели