[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“][et_pb_row admin_label=“row“][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_image admin_label=“Image“ _builder_version=“3.0.51″ src=“https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/Ivan_C._Lukov1.jpg“ show_in_lightbox=“off“ url_new_window=“off“ use_overlay=“off“ sticky=“off“ align=“center“ always_center_on_mobile=“on“ border_style=“solid“ force_fullwidth=“off“ /][/et_pb_column][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_text admin_label=“Text“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

На 22 август 1871г. в Габрово е роден Иван Луков – български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Завършва Военното училище в София през 1891г., а през 1910 – Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. В периода 1906г – 1908г. е военен аташе в Париж и Петербург.

През Балканската война(1912-1913) е началник на щаба на Първа пехотна софийска дивизия, известна още като Желязната дивизия. В края на войната е назначен последователно за  командир на 38-и пехотен полк в Кърджали, а през 1915г. става началник щаба на Трета военноинспекционна област в Русе, началник на Щаба на действащата армия, 2-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун, заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой. След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

No Comments Yet

Comments are closed