Select Page

22 септември

Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. Тя е призната от Великите сили през пролетта на 1909г. В периода от Освобождението му до обявяването на неговата независимост България е трибутарно княжество спрямо Османската империя по условията в Берлинския договор от 1978г.

Мирните споразумения от Освобождението задължават българското княжество да се съобразява с Режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и спъва развитието на българското вътрешно производство. Споразумението също така ограничава възможностите на страната в международните отношения. Поради тези причини след големият успех в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост от Османската Империя.

Условията това да бъде постигнато са благоприятни през лятото на 1908г. В Османската империя е избухнала Младотурската революция, а вниманието на Великите сили е другаде – Франция и Германия са в конфликт за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херецеговина. В този момент по железопътната линия Одрин-Белово избухва стачка. По това време в Южна България е същестувала компанията „Източните железници“, формално собственост на Османската империя, но де факто Германско-австрийска. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува линията компанията.

Правителството довело до независимостта на България: от ляво на дясно Андрей Ляпчев, ген. Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, доктор Тодор Кръстев, ген. Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

На 22 септември министър-председателят, княз Фердинанд I и цялото правителство поемат от Русе към Търново с Царският влак. Когато влакът спира за почивка на Две могили, Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписва князът и министрите. Независимостта е тържествено обявена в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.  След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на следващия ден.

Последват заплахи от страна на Османската империя, на които България отвръща с мащабна военна мобилизация, но и декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като освен България и Австро-Унгария нарушава Берлинският договор, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. Активно участив в преговорите взима Русия.

През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата „цар на България“.

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели