На 22 януари 1905 г. е приет първият в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения по време на управлението на правителството на Народнолибералната партия с министър-председател на ген. Рачо Стоянов.

Както в работническите законодателства на Русия, Авсрия, Норвегия, Швеция и други страни, така и в българския  закон, като минимална възраст, на която на детето е разрешено да работи е определена 12 години (чл.3). За разлика от Европа, където изключения няма, то в ал. 1 от Закона за женския и детския труд се допускат на работа и деца на 10 години, с аргумент за социално слаби семейства. В подземните работи на мините могат да се допускат само лица от мъжки пол, навършили 15 години, а в опасни за живота и здравето индустриални заведения – лица навършили 18 години.

Регламентира се и работното време, както и се забранява нощният труд за момичета. Установяват се и почивките на работниците, както и минимални права на родилките. Те гарантират едномесечен платен отпуск, както и гарантира запазване работното място в предприятието, в което са работили преди раждането.

Подкрепи Мисъль в Patreon

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

No Comments Yet

Comments are closed