24 август

[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“][et_pb_row admin_label=“row“][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_image admin_label=“Image“ _builder_version=“3.0.51″ src=“https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/21040575_10212749117699406_55423651_n1.jpg“ show_in_lightbox=“off“ url_new_window=“off“ use_overlay=“off“ sticky=“off“ align=“center“ always_center_on_mobile=“on“ border_style=“solid“ force_fullwidth=“off“ /][/et_pb_column][et_pb_column type=“1_2″][et_pb_text admin_label=“Text“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

На днешния ден през 1899 година смъртно е ранена Екатерина Авксентиева Симидчиева, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.

Eкатерина Симидчиева е родена в град Скопие през 1872 година. Сестра е на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев – син на богат и влиятелен българин от града. На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото ѝ стихоторение тя изрича бунтовни слова.

Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията — пътува из селата, в Щип се среща с Даме Груев. Когато сърбоманите в родния ѝ град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност тя повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася:

„Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди.”

На 24 август напрежението в града ескалира. Местните българки водени от безстрашната Екатерина влизат в църковната нива, където преди това е поставен основния камък на сърбоманската църква и разрушават положените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки.

Пристигналите войници, виждайки се в невидение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите стълкновения мнозина жени са ранени. Но най-много пострадва предводителката на народното недоволство-учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно помята и от предизвиканите усложнения на 2 септември умира.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Симеон Попов

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

No Comments Yet

Comments are closed