27 февруари

На днешната дата през 1900 г. едва на 24 годишна възраст умира един от най-големите български художници на XIX век Георги Митов.

Георги Митов е роден на 14 септември 1875 г. в Стара Загора като четвърти син в семейството на Стефан Хаджимитов. Детството му е свързано с чести боледувания и тежки спомени от опожаряването на Стара Загора. По-късните му години са белязани с приятелството с поета Кирил Христов, с бъдещия художник Георги Евстатиев и с бъдещия хирург М. Морфов. През 1889 г. учи в Пловдив, през 1890 г. в Търново. Интересът му към рисуването е след преместването му във Варна, където се сприятелява с Драган Данаилов. Негови учители там са брат му Антон и Петко Клисуров.

Следва италианският период в живота на Георги Митов. Заедно с Драган Данаилов се озовават във Флоренция, откъдето с казанлъшкия художник Захари Желев и еленския Христо Берберов заминават за Торино. Там, в Академията, по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. Дарбата му се откроява бързо и през 1895-1896 г. е удостоен със сребърен медал. В този период създава едни от известните си маслени етюди на девойка с бисерна обеца, италианка, неаполитанец и други. Прекъсва заниманията си поради вестта за тежко заболяване на майка си и се връща в България.

В Казанлък, създава трите великолепни портрета на брат си Борис, на снаха си и майка си. В околностите на Казанлък и близкото с. Енина създава първите си пейзажи, открояващи се с непринуденост и простота, артистичност и тишина, като едновременно в тях личи наситена емоционалност. След три месеца отново се озовава в Торино. През 1897 г. и следващите няколко години навлиза все-по дълбоко в дебрите на психологическият портрет – създава цяла поредица от портрети на свои приятели, автопортрета си, както и няколко пейзажа и актове. Сред тях е и популярното голо тяло „Лукреция Романа“, с което бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. Завършва с отличие Академията и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио.

В края на юни 1898 г. Георги Митов се завръща в България с разклатено здраве. Летните месеци прекарва в Казанлък, а заради чистият въздух е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. Тук въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство – рисуването на гипсови антични модели. През пролетта на следващата година се появяват у него първите признаци на туберкулоза. Назначават го за учител в Пловдивската гимназия. През есента на 1899 г. той е вече на легло. На 26 февруари получава известие от брат си, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж. На следващата сутрин издъхва.

Георги Митов умира съвсем млад на 20 август 1900 г., едва на 24 годишна възраст. Той оставя сериозно наследство и днес е сочен като един от най-талантливите български художници, представител на един от най-известните в арт-средите в XIX и началото на XX век родове – родът Митови. Брат му е Антон Митов – живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, завършил изящни изкуства във Флоренция,е бил професор по история на изкуствата и методика на рисуването. Той създава списание „Изкуство“ през 1895 г., а през 1896 г. с Иван Мърквичка и Борис Шатц основава Държавното рисувално училище, което през 1921 г. се преименува в Държавна художествена академия. Отново А.Митов, заедно с проф. Иван Мърквичка, са сред творците, изографисали „Свети Александър Невски“. Братът на Георги Митов, Антон, е автор и на мозайката под камбанарията с образа на светеца. Днес картините му са в златния фонд на българското изкуство. Третият му брат – Борис Митов, също е живописец.

Творби на Георги Митов притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък и Пловдив, частни колекционери в България, Италия и Гърция.

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Симеон Попов

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на "София помни".

No Comments Yet

Comments are closed