Select Page

29 септември

29 септември

Късно вечерта в 10:50 на 29 септември 1918 г. Андрей Ляпчев, със сълзи на очи, и съкрушеният генерал Иван Луков слагат подписите си под договора за примирие с Антантата, останал известен като Солунското примирие.

В делегацията по преговори участва и авторът на „Строители на съвременна България“ Симеон Радев. От страната на Антантата примиерието е подписано от генерал Франше Д’Еспере, възпитаник на военната академия Сен-Сир, служил в Алжир, Тунис и Индокитай, бил се по време на Боксерското въстание в Китай, а след това и в Мароко и накрая отличил се в битката при Марна през 1914 г., където френската армия съумява да отблъсне настъпващите към Париж германски войски. Примирието идва в един от най-съдбоносните за България дни и часове – две седмици след пробива на фронта при Добро поле и само часове след неговото сгромолясване при Скопие. Българската армия е евакуирана от Македония и демобилизирана, а всички стратегически пунктове са окупирани от войските на Антантата. Опитът на Ляпчев и генерал Луков да преговарят върху условията пропада.

В същото време разбунтувалите се и водени от земеделеца Райко Даскалов войници се опитват да превземат София, обявили по-рано република в Радомир. Пресните в паметта на хората разкази за ужасите на революциите в Русия обаче свежда Радомирската република до войнишки бунт на три разбити дивизии. В следващите дни въстанието бива разгромено от юнкерите и няколко германски батальона, а Райко Даскалов бяга и се предава на съюзниците. Към „републиката“ не се присъединява нито един офицер. Революцията се проваля още в самото си начало. Няколко дни по-късно цар Фердинанд ще се откаже от престола.

В това време на тежки изпитания всички български институции са поставени под въпрос в своята легитимност – монархът абдикира след 32 години управление, правителството е нестабилно, а армията почти не съществува. В страната има недостиг на храни, лекарства и дрехи, върлуват дезинтерия и пренесена от пленените колониални войници малария. И в това тежко и трудно време България все пак успява да устои. Тя не последва пътя на Съветска Русия и руската гражданска война. Страната успява да се измъкне, макар и на косъм, от хаоса, в който е би могла да бъде въвлечена. В края на първия по рода си толкова катастрофален и всеобхватен конфликт в историята на човечеството – Първата световна война.

Оригинална публикация във Фейсбук

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил право в Бургаския Свободен Университет. Юрист и бивш експерт в Министерство на Здравеопазването. Понастоящем консултант към политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели