[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“][et_pb_row admin_label=“row“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ background_size=“initial“][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

На 9 август 1920 година влиза в сила Ньойският договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска делегация, предвождана от министър-председателя Александър Стамболийски, пътували и пристигнали в парижкото предградие Ньой сюр Сен подобно на военнопленници – символично описващо положението, в което страната се намира геополитически в този момент.

След заседания на комисии, които се занимават с Добруджанския въпрос, с румъно-българската, с българо-гръцката и българо-сръбската граници, румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирен договор с България, според който България ще загуби придобивките си от Балканската война, но и към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич. Нещо повече – Гръцкият премиер – Елефтериос Венизелос, предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния.

Американската делегация, водена от 28мия президент на САЩ Удроу Уилсън категорично не приема плана на Венизелос и идеята един народ да изгуби изцяло държавата и границите си. Уилсън предлага алтернативна програма, която има за цел по-справедливи условия и траен мир на континента известна още като „14-те точки“. На предложението на Венизелос, Уилсън заявява:

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=“Отзив“ background_layout=“light“ quote_icon_color=“#454e7d“ _builder_version=“3.0.51″ body_font=“Comfortaa|on|||“ body_text_color=“#454e7d“ body_font_size=“20px“ use_border_color=“on“ border_color=“#454e7d“ border_width=“5px“ url_new_window=“off“ quote_icon=“on“ use_background_color=“on“ quote_icon_background_color=“#f5f5f5″ text_orientation=“left“ border_style=“solid“ saved_tabs=“all“]

По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Според крайният договор България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци:  Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под временно управление Беломорска Тракия, но в последствие става ясно, че тя ще бъде предадена трайно на Гърция. Румъния затвърждава и легитимира окупацията си над Южна Добруджа, която е превзела с внезапният си удар в гръб на България по време на Втората Балканска война. Според военните клаузи на договора България няма да има право да поддържа модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните ще трябва да не надминават 33 000 души, включително полиция. Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка.

[/et_pb_text][et_pb_image admin_label=“Изображение“ _builder_version=“3.0.51″ src=“https://misal.bg/wp-content/uploads/2017/08/Map_of_Bulgaria_after_Treaty_of_Neuilly-sur-Sein_D.jpg“ show_in_lightbox=“off“ url_new_window=“off“ use_overlay=“off“ sticky=“off“ align=“center“ always_center_on_mobile=“on“ border_style=“solid“ force_fullwidth=“off“ /][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Само за 3 години от откъснатото Българско етническо землище пристигат над 100 хил. бежанци, а почти 700 хиляди българи остават зад границите на държавата си.

Това представлява Втората национална катастрофа на България след поражението през Втората Балканска война и трайно запечатва границите на неосъщественият национален идеал на българите след Освобождението. Нещо повече, договорът дефакто предначертава българският геополитически избор и цели, които страната ще следва в последвали военни конфликти на континента, както става през Втората световна война.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Кристиян Шкварек

Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършва бакалавър "История" в Ковънтри, Англия, както и магистратура "Европеистика и политика" в Католическия университет в Льовен, Белгия. Работи в посолството на Полша в София, прави стажове в постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел, след което се завръща в България, където започва кариера в сферата на финансите и търговията.