Select Page

9 август

9 август

На 9 август 1920 година влиза в сила Ньойският договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска делегация, предвождана от министър-председателя Александър Стамболийски, пътували и пристигнали в парижкото предградие Ньой сюр Сен подобно на военнопленници – символично описващо положението, в което страната се намира геополитически в този момент.

След заседания на комисии, които се занимават с Добруджанския въпрос, с румъно-българската, с българо-гръцката и българо-сръбската граници, румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирен договор с България, според който България ще загуби придобивките си от Балканската война, но и към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич. Нещо повече – Гръцкият премиер – Елефтериос Венизелос, предлага България да бъде унищожена като държава, а територията ѝ да бъде поделена между победителките: Гърция, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдещата Югославия) и Румъния.

Американската делегация, водена от 28мия президент на САЩ Удроу Уилсън категорично не приема плана на Венизелос и идеята един народ да изгуби изцяло държавата и границите си. Уилсън предлага алтернативна програма, която има за цел по-справедливи условия и траен мир на континента известна още като „14-те точки“. На предложението на Венизелос, Уилсън заявява:

По-скоро ще напусна конференцията и Париж, отколкото да се съглася на подялбата на един народ със самостоятелна държава и минало.

Според крайният договор България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци:  Западните покрайнини – села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под временно управление Беломорска Тракия, но в последствие става ясно, че тя ще бъде предадена трайно на Гърция. Румъния затвърждава и легитимира окупацията си над Южна Добруджа, която е превзела с внезапният си удар в гръб на България по време на Втората Балканска война. Според военните клаузи на договора България няма да има право да поддържа модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните ще трябва да не надминават 33 000 души, включително полиция. Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка.

Само за 3 години от откъснатото Българско етническо землище пристигат над 100 хил. бежанци, а почти 700 хиляди българи остават зад границите на държавата си.

Това представлява Втората национална катастрофа на България след поражението през Втората Балканска война и трайно запечатва границите на неосъщественият национален идеал на българите след Освобождението. Нещо повече, договорът дефакто предначертава българският геополитически избор и цели, които страната ще следва в последвали военни конфликти на континента, както става през Втората световна война.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършва бакалавър "История" в Ковънтри, Англия, както и магистратура "Европеистика и политика" в Католическият университет в Льовен, Белгия. Работи в посолството на Полша в София, прави стажове в постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел, след което се завръща в България, където започва кариера в сферата на финансите и търговията.

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели