Select Page

Антикрехкостта на Биткойн

Антикрехкостта на Биткойн

Биткойн не е резистентен към атаки. Биткойн не устойчив на атаки. Бикойн е антикрехък за атаки и това се доказва в продължение на повече от осем години съществуване на най-голямата криптовалута.

Ако използваме наложената от Насим Николас Талеб терминология, разликата между горните три определения е значителна. Устойчивостта, издържливостта, резистентността – те показват, че даден феномен е способен да оцелее при извънредни обстоятелства и стресови условия, оставайки непокътнат. Това обаче не е случаят с Биткойн. Антикрехката криптовалута не остава същата след атаките срещу нея, а се превръща в по-добра, сигурна и стабилна версия на самата себе си.

Биткойн е мъртъв… пак

Знаете ли колко пъти е умирал Биткойн от създаването си? Ентусиасти са създали специален сайт, който да отброява случаите, в които някой, медия или личност, си е позволявал да обяви гибелта на криптовалутата.

 

Към момента на писането на този текст Биткойн  е умирал 143 пъти. И не си мислете, че тези прогнози са правени само в ранните дни на криптовалутата – последните такива случаи са отпреди броени дни. За първи път Биткойн умира на 15 декември 2010 г., когато цената му е 0.23$. Сега тя е от порядъка на 3400$.

Смъртта на Биткойн е била прогнозирана от финансисти, икономисти, милиардери и дори бившият шеф на ФЕД Алън Грийнспан. На всички тях може да се отговори с думите на създателя на валутата Сатоши Накамото: „Ако не го схващате или не вярвате в него, съжалявам, нямам време да се опитвам да ви убедя в противното“.

Любовта към грешките

В своите трудове Талеб твърди, че „антикрехкото обича случайността и несигурността, което означава (нещо от решаващо значение) и любов към грешките, към определен клас грешки“.

Биткойн също обича грешките, защото излиза по-силен след тях. Важно е да уточним, разбира се, че грешките се налагат от актьорите в мрежата, а не от самата нея.

Осемгодишната история на криптовалутата изобилства от подобни „грешки“, а последната бе направена на 1 август 2017 г., когато част от мрежата осъществи т.нар. „хард форк“ и се отдели в нова валута, наречена Bitcoin cash. В действителност обаче тук не можем да говорим за „хард форк“, тъй като оригиналната мрежа не бе изоставена, а дори напротив – огромна част от потребителите останаха в нея, а изчислителната мощ, необходима за подсигуряването й не бе компрометирана.

Като „грешка“ може да се определи и зависимостта на криптовалутата от т.нар. „black markets“, в които тя се използва за закупуване на наркотици, оръжие и непозволени от закона услуги. В периода 2011-2013 г. Биткойн е обвързван главно с най-големия съществуващ такъв black market – Silk Road. Медийното отразяване на валутата всъщност се изчерпва с твърдението, че това е и единственото й приложение.

През 2013 г. Silk Road е затворен след ареста на създателя му Рос Улбрихт, a очакванията са, че с него ще бъде нанесен огромен удар и срещу криптовалутата. Нищо подобно. Изчисленията на ФБР тогава показват, че обемът на търговията в портала е около 10 000 BTC дневно срещу 200 000 BTC в глобален мащаб или около 5% от цялата търговия. Цената на валутата пък се срива от 145$ до 109$, преди да се възстанови до 124$ още на следващият ден.

Грешката да се смята, че единственото предназначение на Биткойн е покупката на наркотици от black market е преодоляна, а самата валута излиза по-силна след нея.

Друга грешка – в края на 2015 г.  и през почти цялата 2016 г. упорито се твърдеше, че китайските борси осъществяват над 80% от търговията с всички биткойни. Съответно, с оглед на това, че и най-големите миньорски организации, притежаващи най-впечатляващите обеми изчислителна мощ, са ситуаирани в Китай, то следваше да се смята, че биткойн е силно централизиран, при това не къде да е, а в комунистически Китай.

Резултатите от тези факти бяха плашещи. Всяко прессъобщение на Китайската централна банка бе следено с интерес и оказваше огромно влияние върху цената.

Към днешна дата над 38% от търговията с биткойни се осъществява срещу японски йени. Близо 30% е срещу американски долар. За китайския юан са отдедени 13.60%, като той е настиган с бързи темпове от корейския ? със съответно 12.37%. Интересен факт е, че под 5% от търговията с биткойни се извършва в евро, което показва потенциала на валутата в Европа.

Подобни „грешки“ могат да бъдат изброявани дълго време, но те идват да ни покажат само антикрехкостта на биткойн.

Математика като защита

Ако някой измамник получи достъп до кредитната ви карта или банковата сметка, това може да се окачестви като същинско бедствие. Причината е, че традиционните финансови системи постигат доверие с единственото условие, че са изключили измамниците мрежата чрез качествен контрол на достъпа. За да бъде ефективен този контрол, само много малка група от доверени лица получават контрол върху мрежата.

Биткойн и други криптовалути, базирани на блокчейн, са различни от този наложен в световен мащаб модел. Доверието тук се основава на математическо изчисление, а не на контрол върху достъпа. Това в никакъв случай не означава, че финансовите системи, базиращи се на биткойн, няма да бъдат компрометирани от измамници или атаки. За щастие обаче те не могат да окажат глобално влияние върху блокчейна, тъй като за да постигнат такава възможност е нужно да разполагат с огромна изчислителна мощ. За да онагледим е достатъчно да си представим, че изчислителната мощ впрегната в мрежата на биткойн е хиляди пъти по-голяма от тази на топ 500 суперкомютри в света. Доверието се основава именно на тази математически изчислима защита на мрежата, а не на отделни участници в нея или, да не дава Господ, някаква централна власт.

В интерес на истината успешните атаки срещу Биткойн всъщност са атаки към архаичните инструменти на досегашните финансови системи. Когато дадена борса стане обект на хакерска атака и изчезнат голямо количество койни на потребители, то не се компрометира блокчейн, а няколко годишен стартъп, който не се е защитил качествено.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели