Select Page

Темата на политическия сезон: Антикорупция

Темата на политическия сезон: Антикорупция

Антикорупция. Тази дума ще бележи изцяло новия политически сезон. Някак неусетно, но не съвсем, темата се превърна в основна само за няколко седмици и по всичко личи, че ще доминира политическия ни живот в следващите месеци. ГЕРБ и БСП излизат с два алтернативни проекта за новата антикорупционна структура. ДПС вече се обозначи в подкрепа на предложението на управляващите. Президентът пък от своя страна заяви, че той иска да назначава ръководителя на новото звено и свика КСНС на 9 октомври по темата корупция. Но как и защо се стигна до всичко това?

От днешна гледна точка вече е по-лесно да се обърнем назад и с категоричност да заключим, че президентските избори през 2016 г. бяха своеобразен вододел. Те начертаха политическите рамки, в които се развива политическия ни процес в последната вече почти година.

Двуполюсният модел се завръща

Вотът за държавен глава оформи ясно разпознаваем двуполюсен модел. Основният политически сблъсък мина изцяло по оста ГЕРБ-БСП. Това силно противопоставяне се потвърди и в предизборната кампания на парламентарните избори. Резултатът беше впечатляващ и за двете партии. Червените успяха да постигнат почти двоен ръст на своите гласове в сравнение с парламентарните избори от 2014 г., а ГЕРБ постигнаха безпрецедентна победа. Партията на Борисов се оказа единствената, която в последните 26 години увеличи своята електорална подкрепа, след като е била на власт.

И в двете партийни централи си направиха правилен разчет на постигнатото. А именно – двуполюсният модел и силното противопоставяне помежду им е печеливша карта. Това ги мобилизира, консолидира, стяга им редиците и в същия момент маргинализира всички останали по политическия терен. Да сте чули нещо напоследък за АБВ или други конкуренти на БСП в лявото пространство? Интересът към интригата в реформаторското пространство или т.нар. традиционна десница почти е изчезнал. Марешки далеч не е вече този интересен нов играч, борещ се срещу политическия картел. А за мажоритарни избори вече никой дори не споменава.

В същия момент двете партийни централи си разменят пресконференции, а в сутрешните блокове присъстват основно лица на БСП и ГЕРБ, защитавайки позициите си по теми като НДК, суджуци, Цанков камък и подобни.

Не се долавя политическа логика, че този двуполюсен модел няма да продължи да доминира политическото ни пространство и в предстоящия нов политически сезон.

Но защо точно антикорупцията?

Причините са най-общо две. На първо място има външни фактори, които предопределят темата да е основна. Европа оказва силен натиск за приемането на антикорупционно законодателство и пряко или косвено обвързва това с приемането на България в Шенген. А сигналите, които получаваме в последните месеци, говорят в посока на това, че страната ни има шанс да стане част от шенгенското пространство в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС. Конституционните промени за съдебна реформа, реализирани в предишния мандат, както и промените в закона за съдебната власт, гарнирани с антикорупционно законодателство, би трябвало да смекчат аргументите на Холандия, която е основната ни спирачка пред Шенген.

На второ място – корупцията е тема с огромен политически потенциал. В национални представителни проучвания изследователски център „Тренд“ зададе въпрос за най-големите проблеми през българите. След традиционните социални теми като ниски доходи и безработица, именно корупцията е на едно от челните места.

Основен проблем като този няма как да не остане незасегнат от опозицията, която прави всичко възможно да се представи като алтернатива на управлението. Тема с подобен политически потенциал не може да остане чужда на опозицията.

Предвид всичко изброено, най-очакваният политически ход на БСП беше да предложи свой проект за антикорупционно законодателство, различен от този на ГЕРБ.

Между двата варианта обаче не се отчитат фундаментални различия. И в двата законопроекта основата, върху която трябва да стъпи новата антикорупционна агенция, ще бъде дирекция в ДАНС. ГЕРБ от своя страна искат към нея да се прибавят и вече действащи институции, докато БСП държи новото антикорупционно звено да има разследващи функции. Някой ще каже, че дяволът е в детайлите, но в случая БСП има съвсем друга цел – техният проект да е задължително различен от този на ГЕРБ, за да могат след време да атакуват липсата на ефективност на новата структура и чрез това да трупат политически капитал.

Сблъсъкът на моделите

Така стигаме и до основното противоречие между ГЕРБ и БСП по въпроса за новата антикорупционна структура – назначението на новия ръководител. Предложението на управляващите е той да се избира от Народното събрание. Мотивите са съвършено ясни. Коалицията е стабилна и имат мнозинство. Патриотите в предишния мандат гласуваха против антикорупционния закон, най-вече заради присъствието на т.нар. анонимни сигнали. Днес те вече не са част от антикорупционното законодателство и подкрепата на патриотите не може да се поставя под съмнение.

Социалистите от своя страна искат президентът да назначава новия шеф на агенцията, която ще се бори с корупцията. Първата и естествена логика е – президентът е издигнат и подкрепен от БСП. Но БСП добре си дава сметка, че ако подобен орган заработи с човек, назначен от президента, той ще бъде от кръг, близък до левицата или някаква лява периферия, или най-малкото няма да е кадър на ГЕРБ. Тук вероятно тяхното желание е за реализирането на някакъв тип румънски сценарий. А всяко едно действие на този орган в един такъв сценарий ще бъде писано на сметката на президента. БСП от своя страна смята, че може да трупа политически капитал от всичко това, заради свързаността на БСП и президента в общественото съзнание. Нещо повече – БСП се опитва да закача за себе си президента, защото действията на Радев в последните няколко месеца по-скоро демонстрират дистанция от БСП. Нещо повече – червените поставят президента в ситуация, в която той не може да се разграничи от тяхното предложение, което създава естествен синхрон в действията между Радев и БСП – сценарий, който левицата търси с всички сили.

Освен факта, че въпросът за назначението поставя нова конфликтна точка с ГЕРБ и ясно разграничение от техния проект, БСП искат да се долепят политически за президента. Той се явява на практика ракета-носител на червените, чрез която могат да трупат политически капитал и да разширяват електоралната си периферия, поради широкото му обществено одобрение към момента.

Забелязахте ли, че в този текст не стана дума за решителни мерки за борба с корупцията? Да, става дума за политическо позициониране и трупане на политически потенциал. Засега толкова. Дано ни приемат в Шенген поне.

Оригинална публикация в NEWS.bg

Публикувано и в ТРЕНД

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Димитър Ганев е роден във Варна през 1986 г. Завършва френската езикова гимназия в родния си град. Продължава обучението си като бакалавър и магистър със специалност "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е по политология. Темата на дисертацията му е: "Политически и институционални фактори при изготвянето и приемането на българската конституция от 1991 г." Съосновател е на изследователски център "Тренд".

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели