Аристократката, надживяла ужасa на лагера Равенсбрюк

Графиня Каролина Ланкоронска е аристократка, първата жена с докторска степен в Полша, оцелява след кошмара на концентрационен лагер, доживява 104-годишна възраст и след падането на комунизма дарява изключително ценни произведения на изкуството, за да популяризира културното наследство на Полша.

Каролина Ланкоронска е родена на 11 август 1898 г. в Австрия. Баща ѝ граф Карол Ланкоронски е приближен на император Франц Йозеф | и заема важно място в мултинационалната империя. Ланкоронски е адвокат по професия, но страстен колекционер на произведения на изкуството, виден експерт по Италианския Ренесанс, много добре запознат със световната история на изкуството. Сътрудничи си с Макс Дорзак – виенски историк с консервативни възгледи.

Kаролина е отгледана и получава блестящо образование във Виена, столица на Австро-Унгарската империя, от която подчинена Полша е част по онова време. С баща си разговаря на френски и английски, с майки си на немски, а родния си език – полски, научава от гувернантката. Наследственото ѝ влечение към изкуството избухва на 12 годишна възраст във Флоренция, когато баща ѝ ѝ показва картина на ранния ренесансов художник Фра Анджелико. Завършва частното немско гимназиално училище „Zu den Schotten“  през 1920 г и продължава образованието си във Виенския университет. Научните ѝ търсения са в областта на Ренесанса и бароковото изкуство, а любимият ѝ художник е Микеланджело. На 21-ви  май 1926 г. защитава докторска степен по история на изкуството във Виенския университет. Прави още една докторантура в Университета в Лвов, където сетне преподава. По това време вече има няколко предложения за брак, всичките, от които е отхвърлила.

По време на следването си пътува до Италия, където изучава центровете на Ренесанса и Античността, но също така – Франция, Германия, Белгия, Швейцария, Испания и Португалия. От 1929 до 1935 г. живее в Рим, където разширява познанията си за историята на италианското изкуство и събира научни материали. В същото време работи за Полската академия за изкуства и науки, където  оглавява сектор Изкуство. Организира архив на паметниците на италианското изкуство и култура, който съдържа повече от 60 000 статии, студия и фотографии.

След това окончателно се мести в Лвов, където живее на улица „Zimorowicza“  19. Всички мебели в апартамента са от 16 век, Каролина Ланкоронска се възползва от услугите на най-добрите шивачи във Виена, а единствената козметика, която използва е Elizabeth Arden. Графинята е приказно богата, но според нея води спартански начин на живот, възглед останал несподелен от съвременници. Нейната приятелка Elżbieta Orman споделя:

„Най-възхитителното качество на Каролина преди войната беше, че тя беше безкомпромисна. Говореше отчетливо, имаше неуловимо изражение и остър език.“

По това време Графинята (36-годишна) официално обявява, че се е омъжила за науката. След войната казва на Elżbieta –

„Ако жената има индивидуалност, то със сигурност ще има проблеми с брака.“

И наистина, графиня Ланкоронска никога не сключва брак.

Когато избухва Втората световна война, Каролина успява да се спаси от разстрел, каквато е съдбата на мнозина нейни колеги от Университета. Започва активно да сътрудничи на полската съпротива. След това е заловена, разпитвана и измъчвана, сетне ѝ е произнесена смъртна присъда и е изпратена в затвора в Stanisławów. По време на престоя ѝ там главният надзирател Ханс Крюгер ѝ признава, че е убил 23 професори от Университета в Лвов.

„Обещах си някой ден всички да разберат за това престъпление и може би затова останах жива.“

Заради мощните си семейни контакти успява да избегне смъртна присъда, но скоро след това е изпратена е женския концентрационен лагер Ravensbrück. Там е заключена сама в малка килия без прозорци и за да не полудее си налага отново и отново да обикаля всички галерии, които някога е посещавала.

Концентрационният лагер за жени „Равенсбрюк“

Успява да оцелее и през 1945 г. е освободена. Веднага след това пише мемоарите си, но иска те да бъдат публикувани посмъртно. Накрая, все пак се съгласява и книгата „Those Who Trespass against Us: One Woman’s War against the Nazis“ излиза година преди смъртта ѝ. Живее в Швейцария, сетне в Рим, където си отива на 104 години през 2002 г..

В момента произведенията дарени от графиня Ланкоронска се намират в Кралския дворец на Варшава и в замъка Вавел в Краков (сърцето на Полша) и остават измежду най-ценните експонати там.

Графиня Каролина Ланкоронска преживява заличаването на Полша от картата на Европа, възраждането на Полша, Втората Световна война, идването на комунистическия режим и падането на комунистическия режим. Самата тя заявява:

„Живота слабо ме интересува. За мен важно е изкуството.“

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Неда Узунколева

Неда Узунколева учи журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е английска гимназия и винаги е имала силен интерес към киното и литературата. Поддържа собствен сайт на културна тематика: nuzunkoleva.com

No Comments Yet

Comments are closed