Select Page

Автор: Емил Вълков

Намазаните ски на обществения дебат

Един от проблемите на нашата демокрация в последните години, е крайната неспособност за водене на културен обществен дебат. За това, виновни са всички замесени страни, разделили се по популярните теми напоследък, но би следвало да изискваме особена отговорност от хората, заели публични позиции. Не за друго, а защото се очаква те да поддържат най-малкото илюзията за стандартите, които институциите формално изискват. Спазването на определен протокол, в крайна сметка, е част от общия цивилизационен код, който споделяме в Европа. Написаното от Валери Симеонов онзи ден е определено забавно. Бих казал, дори, че непреводимите части от текста го правят по своеобразен...

Read More

Апокалипсис сега

За заглавието на този филм се сещам всеки път, когато по телевизия, радио или някой сайт pop-up-не физиономията на Иво Христов, който от малко преди последните избори беше закичен със заглавието „професор“. В абсолютно всичките си публични изяви като повредена грамофонна плоча той цикли на едни и същи заклинания: човешкият материал не става, хората са неграмотни, България не е държава, а територия и т.н. Като в името на апокалипсиса професорът е способен незабавно да вземе думата по всички и всякакви въпроси, включително и особено такива, които очевидно ги разбира на „Уикипедия“ равнище. Вчера стана ясно, че Иво Христов е...

Read More

Вредни храни или вредни политици?

Отново превъртаме скалата дясно-ляво. Плахата надежда, че провала на сходно аргументирана идея преди две години е дал повод да се обмисли изобщо смисъла от подобни регулации и принципното им отношение към десните идеи не бе оправдана, след като олевяването на системните партии отново личи в поредните предложения за регулация на храните. Този път не се стига до там да се предлага акциз върху “вредните храни”, каквото предложение се разглеждаше в предишния кабинет Борисов и инициирано от “реформатора” Петър Москов, но за сметка на това депутатите от ГЕРБ продължават същия тон, гласувайки на първо четене забрана за рекламата на “храни...

Read More

Да закрием БНТ, вместо да му търсим шеф

Една телевизия, която не гледам, но издържам с данъци, щяла да има нов директор в края на този месец. Това, учудващо за мен, се оказва, че е въпрос от животрептущо значение за моралната полиция на „автентичното дясно“, вместо да е повод за явна дискусия от смисъла на съществуването на същата в този й вид. Един от кандидатите е „дърто ченге“ (и това е най-милото, което прочетох). Да, така е. Същия кандидат е получил някаква подписка с подкрепа от други дърти ченгета и някаква странна амалгама от общественици, за повечето от които ме мързи да сложа дори кавичките около определението...

Read More

8 Юли

На 8 Юли 1877 година в село Байлово е роден писателят Елин Пелин (1877 – 1949), чието истинско име е Димитър Иванов Стоянов. Елин Пелин е смятан за един от най-големите “художници” на българското село, майстор на късия разказ в българската литература. Създател е на галерия ярки, незабравими образи (“Напаст божия”, “Ветрената мелница”, “На оня свят”, “Гост”, “Андрешко”, “Пролетна измама”). Бил е учител в Байлово, библиотекар е в Университетската библиотека в София, командирован в Нанси, Франция (1906 – 1907), пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), уредник в къщата-музей “Иван Вазов” (1924 – 1944). Участва в редактирането на в. “Българан” (1904 – 1909), в. “Развигор” , детските списания “Веселушка” (1908 – 1910), “Чавче” (1913 – 1914), “Светулка”, в. “Пътека”, член на редколегията на в. “Септемврийче” (от 1945 г.). От 1940 г. Елин Пелин е председател на Съюза на българските писатели. През 1885 г. публикува първите си творби: В сп. “Войнишка сбирка” разказа “Мило е отечеството”, в ученическото списание “Извор” разказа “На майчин гроб”, стихотворенията “Зима” и “Привет”. Под стихотворението “Тихи тъги” (1897 г.), отпечатано в сп. “Български преглед”, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Автор е на повестите “Гераците” (1911) – едно от най-значителните произведения в българската литература и “Земя” (1922). По време на Първата световна война пише патриотични произведения, събрани в сборника “Китка за юнака” (1917). Умира на 3 декември 1949...

Read More

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ