Select Page

Автор: Любомир Милчев

Сурогатизиране, ерзациране, анестезиране

Сутрешна София в най-изрядно историческия си център, който, като се замислим, е трогателно малък, ми предлага вседневно следната безутешна гледка – хора с каменни изражения,  които обаче следва да изглеждат авторитетно и достопочтено, мразещи себе си и всичко, отиват на работа…  Машината на псевдообществото се задвижва – то не е съобщност, а принудителна и мъчителна заедност… Предъвкват банички, някои разнасят ретроградна боза, в най-добрия случай някой фреш. Не се гледат един другиго, а ако го направят, то е с всички огорчителни белези на омраза и презрение, които изглеждат по-достоверно от усмивка и доброжелателност.  Понякога минава огромен мегаломански джип и...

Read More

Реметафизация на Хайдегер като особеност на българската рецепция

WOZU HEIDEGGER? „вярвахме, че сме го разбирали,  но сега сме изпаднали в затруднение” Да се твърди, че Мартин Хайдегер е непонятен, се е обърнало на един вид сладострастие, съпътстващо и обричащо на тържествена, ала заинатена безсмисленост и българските Хайдегериански студии. Това положение би било нажаляващо, ако всъщност не бе повече досадно, както, впрочем, и опитомителната понятност, на която може да се подвъргнат загадките на „потайния крал на мисълта”. Първоначално и окриляни от възторг на великолепно разкрила се перспектива на вникване, можехме да  храним илюзия, че това неразбиране и натрапно вменяване в непонятност бива спонтанно и, в реда на нещата,...

Read More

Българската ситуация – недолюбени наследства, недоразпознати завещания

Какви ги приказва той? Виж го ти!Употребява думи, които ние не разбираме… „Ето, приближават се мили и любезни щастия – те ще ни упътят.“ – Метерлинк, „Синята птица“ „Ние сме далечни наследници, призовани в името на толкова много завещания.“ – Рилке, „Мелодията на нещата“   Недомлъвното великолепие на последната мисъл не ме възпира да внеса една малка, индискретна поправка – уви, считам се наследник на немного, дори съвсем малко на брой завещания; някои от тях изглежда да са невалидни и дори в известен смисъл се чувствам обезнаследен. Напълно е възможно да употребявам думи, които никой вече не разбира. Обезнаследените са...

Read More

Археологическата стойност на българското – културпесимистичен етюд

Преди време имах интересен подтик да се замисля над неща, които, струва ми се, да са предмет и на тази дискусия и сега ще ми позволите да се възползвам и осребря чека на  въводителната им стойност. Превеждах  “Естетическа теория” на Адорно, отеготителен текст, както е известно останал незавършен и в немалката си част издиктуван, за което пунктуацията му в изданието на Зуркамп пази стриктно свидетелство, отбелязвайки анаколути и елипси, отказвайки се да нормализира свръхдългите изречения и пазейки цялата устна диспропорционалност и емфаза на един бърз диктум в жанра на паралипомена. И колко странно, не можех да се начудя, тази...

Read More

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС