Select Page

Въпросът е отвъд религията

Въпросът е отвъд религията

Германската търговска верига Lidl заличи кръстовете от снимките на църквата „Анастасис“ в Санторини, Гърция, от опаковките на гръцките продукти. Мотивите на компанията, изготвила кампанията, са, че те избягват да използват религиозни символи, защото уважават културното многообразие. В отговор правителството на Чехия призова за бойкот на веригата, докато не възстанови заличените кръстове. Реакции, естествено, имаше и в самата Гърция.

За да не засегнем нечии чувства

Едно маркетингово решение на частна компания предизвика сериозен диспут в социалните мрежи. Дали това решение е добро или лошо от икономическа гледна точка, не се наемам да коментирам – това ще покаже пазарът. Иска ми се обаче да обърна внимание на една тенденция, която се налага в европейските общества – да се отказваме от утвърдени традиции и норми, за да не засегнем нечии чувства.

Лондонското метро вече не посреща своите пътници с „Дами и господа“, а със „Здравейте, всички“ (за да не се пренебрегват онези, които се чувстват с някаква друга джендър-идентичност). Победителят в колоездачната обиколка на Испания вече не получава традиционната целувка от красиви момичета (било сексистко). Още преди години на шведските ученици бе забранено да носят в училище националния флаг (да не се засегнат децата на имигрантите). Що се отнася до посегателствата върху християнски символи (за да не се дразнят мюсюлманите), примерите са много – от премахването на кръста от емблемата на футболен клуб „Реал“ (Мадрид), през замяната на кръста с хиксове от митрата на Синт Николаас (холандския Дядо Коледа), та до трансформациите и местенето на Коледната елха от центъра на Брюксел през последните години.

Какво би било бъдещето?

Според логиката на тази политическа коректност, едни следващи стъпки биха били следните:

  • красивите жени ще трябва да ходят забулени, за да не потискат грозните с външния си вид;
  • образованите и ерудирани хора ще трябва да опростяват речта си, за да не засягат невежите;
  • богатите хора ще трябва да държат скъпите си коли само в гаража, за да не комплексират всички онези, които не могат да си позволят такъв лукс.

Може да звучи комично, но всъщност е плашещо. Защото, не дай си Боже, в случай на военен конфликт някой може да тръгне да призовава да не убиваме вражеските войници – за да не накърним чувствата на близките им… Прочее, под някаква форма това вече се случва – след всеки пореден терористичен акт в Европа едни хора започват да обясняват как не трябвало да мразим джихадистите (които ни избиват, точно защото мразят нас и нашия начин на живот).

Мултикултурализмът би следвало да означава разнообразие – и кръст, и полумесец. А всъщност излиза, че означава обезличаване. И отхвърляне на здравия разум.

Когато се опитваш да угодиш на всички, обикновено не успяваш да угодиш на никого. А когато се пазиш да не нараниш чувствата на едни, нараняваш чувствата на други.

Цивилизационен сблъсък

Нашата европейска цивилизация е достигнала до днешното благоденствие (сравнено с останалия свят), благодарение на това, че е стъпвала на здрави устои, сред които основно място заемат семейните и християнските ценности. Днес обаче културният марксизъм атакува точно тези устои. А това не вещае нищо добро – Римската империя се разпада, защото е разядена от вътре, а не защото външните й врагове са по-силни.

Нито един от външните врагове на днешна Европа не може да се мери с нея по икономически, военни и демографски показатели. Европа може без проблеми да се справи и с руската „хибридна война“, и с шантажа на Турция, и с ислямисткия терор, неофициално подкрепян от Саудитска Арабия. Но само при едно условие – ако е здрава. Затова на симптомите трябва да се обръща особено внимание.

Забелязва се обаче и друга тенденция. Проявите на прекомерна толерантност, политическа коректност и де факто отказ от собствената идентичност се случват все в онази част на Европа, която до преди три десетилетия беше на запад от Желязната завеса. Докато от бившия източен блок не идват подобни сигнали, напротив – идват решения.

Дали след още три десетилетия Европа отново няма да се дели на западна и източна, но вече с разменени роли?

Оригинална публикация в News.bg

Колаж: Николай Облаков

Заглавието е на редакцията

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели