Select Page

Лъжите на властта за ограниченията на кеша

Лъжите на властта за ограниченията на кеша
Броени месеци след като планираното от Министерството на финансите ограничаване на кешовите разплащания до 5000 лв. не мина в парламента, сега финансовото ведомство отново се опитва да прокара тази своя идея.

Този път опитът за ограничаване на финансовата свобода на гражданите е вмъкната в предложение за промяна в Закона за данък добавена стойност, като предвижда смъкване на тавана за кешови плащания от сега съществуващия от 10 000 лв. до 5 000 лв.

Както в началото на лятото, така и сега, финансовото министерство и министър Владислав Горанов обосновават предложението със стремеж към намаляване на сивата икономика и изтъкват, че то съответства на практиката в другите страни от Европейския съюз, „където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2 хиляди до 3 хиляди евро“.

Крайно време е да посочим директно тези твърдения като лъжи. Не е нужно да търсим по-мек израз за тях, след като бяха многократно опровергани, но въпреки това се посочват като аргументи.

Лъжа 1 – Лимитирането на плащанията в брой съответства на практиката в другите страни от Европейския съюз

Веднъж и завинаги трябва да стане ясно, че подобно твърдение е лъжа и всеки, който го прави, е лъжец. Няма как по друг начин да опишем човек, чиято работа е да има финансова култура, но не може да направи елементарна проверка в кои страни от ЕС не съществува таван на кешовите плащания. А това са Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър и Малта.

Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.

Това не са твърдения или предположения, това е статистиката. Действително има държави като Белгия, Дания, Чехия, Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Словакия, където съществуват кешови лимити, но очевидно не става въпрос за преобладаваща европейска практика, още по-малко пък за консенсус между държавите от ЕС за общоевропейското й въвеждане. Дори напротив, в най-голямата европейска икономика Германия над 70% от плащанията се извършват кеш, а всеки опит дори да се повдигне дебат за лимитирането им среща остра обществена и медийна реакция.

Лъжа 2 – Лимитирането на кеша ще намали сивата икономика

Най-използваният аргумент от страна на Министерството на финансите при опитите им да въведат кешови ограничения остава от една страна нелогичен, от друга недоказан, а както ще се убедим от данните по-долу – и лъжлив.

Нито веднъж експертите от финансовото ведомство не представиха данни как ограничаването на плащанията в брой ще се отрази на нивото на сивата икономика. Вероятната причина за това е, че не разполагат с такива, които обслужват тезата им. Затова и нека свършим работата на МФ.

В предоставената по-долу графика виждате нивото на сивата икономика спрямо БВП. Данните са от проучване на Johannes Kepler University в Австрия, като са болднати са страните, в които има таван за кешовите плащания. Видно е, че не съществува корелация между размерa на плащанията в брой и нивото на сивата икономика, като дори отличниците в това отношение – Австрия, Великобритания и Холандия не са прибягнали до рестриктивните мерки спрямо своите граждани.

За допълнително потвърждение на тези данни можем да се обърнем и към труда на австрийския професор по икономика Фрийдрих Шнайдер. В своето проучване „Ограничаване или премахване на паричните средства: ефективен инструмент за борба с корупцията, сивата икономика, престъпността и тероризма?“ Шнайдер достига до извода, че макар кешовите плащания да са фактор в сивата икономика, то не те са задвижващия фактор в нея, тоест ограничаването им няма да намали сивата икономика.

Всъщност според данните на професора, ако кешът бъде изцяло премахнат от икономиката, може да се очаква свиване на сивия сектор с между 10-20%, което едва ли е търсения ефект.

Същото се отнася и до оправданието, че кешовите плащания повишават нивото на корупцията. Докато в държави с ниско ниво на корупцията в публичния сектор, като Швейцария и Австрия, процентът на кешовите плащания е висок, то в страни като България и Гърция, където са въведени ограничения, корупцията избуява.

Лъжа 3 – Кешовите ограничения ще помогнат в борбата с тероризма

Макар и неактивирана с пълна сила в България, тази опорка на инициаторите на кешовите ограничения все пак се споменава в дебата и у нас, а най-вероятно това ще се случва все по-често. Идеята е да се създаде усещане, че плащането в брой трябва да се асоциира неизменно не само с корупционна и престъпна дейност, но дори и с тероризъм.

Отново, не съществуват убедителни данни, които да подкрепят тази теза, съответно можем да определим налагането им като лъжа. За да докажем, че е лъжа, отново ще потърсим помощ от проф. д-р Шнайдер. В своето проучване той представя данни за цената на осъществяване на терористичните актове в Европа през последните 20 години. Оказва се, че 75% от атентатите са с цена под 10 000$.

Това означава, че дори и с изключително строги кешови ограничения, това по никакъв начин не може да попречи на терористите при организирането на атентати. Колкото до макрокартината – глобалното финансиране на големите терористични организации като Ислямска държава и Ал Кайда имат малка връзка с кешовите плащания, тъй като се осъществява чрез държавни връзки (Турция) и огромни финансови институции (Дойче банк).

Неверните твърдения или откровените лъжи, с които борави Министерството на финансите, едва ли са случайни. По-скоро става дума за обслужване на банкови и корпоративни интереси под булото на борбата срещу корупцията и сивата икономика.

Оригинална публикация

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели