Опасен

„Мисъль“ благодари на издателство СИЕЛА за предоставената възможност да напишем ревю на „Опасен“ преди официалното издаване на книгата. С издаването ѝ СИЕЛА още веднъж доказват, че свободата на словото, а не данъка „обществено мнение“ е по-важно за тях, дори във времената на изключителна истеризация на всеки един обществен и политически процес и крайното незачитане на чуждите позиции.
Можете да направите предварителна поръчка за „Опасен“ тук или да изчакате официалното издаване на пети април.

Николай Облаков, създател на „Мисъль“

 


Името на Майло Янопулос е добре познато на българския читател. Роден на 18 октомври през не толкова далечната 1984 г. в британската провинция Кент, интернет трол, по занятие журналист и бивш редактор в консервативния сайт Breitbart News, младият англичанин с гръцка и еврейска жилка умее да създава напрежение и противоречия със самото си присъствие някъде. Рядък талант, който самия Майло подхранва и използва умело, а позициите от които изхожда не дават голяма свобода на иначе толерантните му критици да възразяват срещу подкрепяните от него каузи или да го стереотипизират.

„Опасен” е думата, с която Янопулос е избрал да нарече автобиографичната си книга, и по този начин да даде основна характеристика на личността си – така, както я вижда сам.

И наистина, трудно бихме подбрали по-добра дума, ако искаме да опишем някой, който е едновременно скандален хомосексуалист, практикуващ католик, отявлен критик на всички левичарски политики и твърд поддръжник на Доналд Тръмп. Особено ако този някой е – както е и случаят с Майло Янопулос – така умеещ да привлича внимание, гласовит и влияещ върху обществения дебат далеч не само в родната си Великобритания.

Освен опасен Майло Янопулос е и откровен.

Въпреки това книгата не е сълзлива и тежка история или непоносима за четене – дори напротив, чете се леко, бързо и увлекателно и предизвиква повече усмивки у непринудения читател.

Откровеността е оръжието, което използва прословутият трол на нашето време в обществените и политическите си битки, откровеността е и оръжието, което е използвал при писането на автобиографията си. Без да спестява на читателя дори най-интимните си моменти, умело отговаря на въпроса кой е той посредством личните си истории и посредством сблъсъците с всички онези, които не го харесват.

А причина да не го харесват имат доста широк кръг от хора. От „Опасен” любопитните имат шанса за лична – макар и задочна – среща с Майло и от него да научат за изкуството на троленето, защо и как не е харесван от многообразните (и твърде често леви) групи на неговите противници и далеч не на последно място – за свободата на словото и ограниченията на политическата коректност. Янопулос успява да отговори на всички възможни въпроси за себе си, да не пропусне темата за разликата между педофили и хебофили, за любовта му към всичко, което е анти статуквото в ранните му години, за досегът с творчеството на Айн Ранд в Манчестърския университет и въздействието ѝ върху него, за пътя, извърян от журналиста, за да се превърне в човека, който е днес, и още много теми – и същевременно да остане все така интересен и забавен събеседник.

Майло Янопулос е тук в пълния си блясък, въоръжен с доводи и ирония и ни уверява, че съвсем не е изчезнал, нито има намерение да се оттегля от публичността. Разказва ни за премеждията си около турнето „Опасен педал”, за случващото се и атмосферата в американските колежи, за въздействията и плодовете от левите идеологии и техните политики, за Холивуд и упадъкът там, за семейство Клинтън и бившия вече президент Обама, за причините, довели до главозамайващата победа на президентските избори на Доналд Тръмп, за противоречията с движението на чернокожи активисти “Black Lives Matter”, за мюсюлманската инвазия в Европа, за симпатиите си към класическото изкуство и критиката към по-голямата част от съвременното такова. И най-вече за войната за културата, която според него консервативните хора не просто са изоставили, но и напълно забравили.

От трола в първо лице научаваме и за опита му с фалшивите новини, как да ги разпознаваме и повече – как да им противостоим чрез истината, ако пожелаем. За това как истината става неудобна, ако не пасва на дадена конюнктура. До болка познати тези на всички, имали съмнителното удоволствие да живеят от неправилната страна на „Желязната завеса”. Защото за Майло Янопулос провокациите и иронията не са самоцел, а начин по който човек може да прояви гражданска позиция, да оспори общоприетото и да критикува недъзите на съвремието. Така „Опасен” може да бъде четена и като наръчник по гражданско мислене и действие – при това писан от човек, нямащ задръжките на автоцензурата и имащ смелостта винаги да нарича нещата с истинските им имена.

Книгата на британския трол и журналист Майло Янопулос е не просто автобиография, това е просто жанровата ѝ класификация.

Но отвъд нея „Опасен” е своеобразен паноптикум на всички най-противоречиви теми, вълнуващи Западния свят от последното десетилетие, като естествено ексцентричния британец успява да се озове по някакъв начин в центъра на всяка една от тях. По този начин книгата се превръща в много повече, отколкото изглежда на пръв поглед – най-ценен документ, свидетелство за епохата в която живеем с всички теми, които биха вълнували бъдещ археолог, изследващ съвремието ни.

Самият факт, че едно от най-разпознаваемите лица на съвременната десница и консерватизъм е набожен британец със смесен произход и нетрадиционна сексуалност обаче иде да ни каже, че консерватизмът като политическа философия е успял да преодолее много от предразсъдъците, които има срещу си и е в явен възход.

Изчерпването на левицата по целия свят се дължи на задънената улица, до която е я довело излишното философстване без връзка с реалностите на днешния ден, затварянето на очи пред случващото се и опитът за подмяна на наратива чрез странични и несъществени теми – на практика измисляне на проблеми.

На този фон повече от уместно звучат думите на „съотборника” на Янопулос, ютюбъра Пол Джоузеф Уотсън, че консерватизмът се превръща в новата контракултура. Ако това е вярно, то „Опасен” е за тази контракултура онова, което бяха „По пътя” и „Степния вълк” за младежките движения от ‘50-те, ‘60-те и ‘70-те години на миналия вече ХХ век. С цялата условност и тежест на претърпялата декаденса през последните десетилетия попкултура обаче. Майло Янопулос е твърде близо до контракултурния непукизъм и откровеност на журналисти като легендарния Хънтър Томпсън.

Автобиографията на британския трол става задължителна за четене и от всеки, който има афинитет към полемика и дебати, дори да не споделя напълно всички позиции на автора ѝ.

Майло има какво да каже на всички, независимо дали са съгласни с него или не.

Свободата на словото все още е ценност, нали?

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Тома Петров

Независим журналист, християнски апологет и икономист. Завършил е висшето си образование в УНСС, откъдето има бакалавърска степен по журналистика и в момента следва магистратура във Финансово-Счетоводния факултет. Интересите му са насочени към изследването и опознаването на европейските и средиземноморските култура, народи и религии и съжителството между тях, но също така и към съвременните икономически и политически теории, които могат на направят това съжителство успешно и възможно.

No Comments Yet

Comments are closed