Select Page

Денят на народните будители – забраняван, но не и забравян

Денят на народните будители – забраняван, но не и забравян

„И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.“

Атанас Далчев, „Към родината“

За Хелоуин разбрахме всичко, нека сега поговорим малко и за другото, българското. Онова, което често се представя уж като опозиция на католическият празник.

Денят на народните будители, прословутият първи ноември. Как да го празнуваме? Ами на първо място не като Хелоуин, без „Лакомство или пакост“, без маскировка, зомбита, паяжини и прочее. Та поради това и сравненията между двата са неуместни. Още? Ами без ядене и пиене определено. „Празник“ не е ден в който да си направиш салата или да отидеш на кръчма, колкото и социализма да е набил в главите на популацията, населяваща България подобни асоциации.

Добър вариант за отбелязване на Деня на народните будители можем да открием, като се вгледаме в начина, по който са го отбелязвали нашите предци.

Празникът възниква апокрифно, спонтанно и съвсем доброволно. Плод на следосвобожденските настроения, за първи път се отбелязва през 1909 г. в Пловдив. За ден на будителите и паметта на Възраждането е отреден денят на най-големият български светител – Йоан Рилски. Той е считан за небесен покровител и застъпник пред Бога за българския народ. Няколко години по-късно – през 1922 министърът на просвещението Стоян Омарчевски и група интелектуалци решават да официализират празника и така денят на будителите става и държавен почивен ден. Прокламацията на Деня гласи:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“

И така до 1945 г., когато е отменен и забранен от новата власт като „великобългарски“, „шовинистки“ и „фашистки“. Това действие на комунистическата власт е в контекста на цялостната им реторика и политика през онова време. Тогава БКП е твърде далеч от патриотизма, като членовете й често имат небългарско самосъзнание – македонистващи или интернационалисти, съветски хора. В тази светлина трябва да се разглеждат също промяната на българските държавни символи – герб и химн, както и реформата в правописа, която отстранява няколко букви – също обявени за „великобългарски и фашистки“ – и по този начин подпомага създаването на македонската писменост.

Денят на народните будители се оказва костелив орех. Обичан, незабравен, остава в сърцата на много честни българи въпреки пропагандата. Честваният продължават – не масови, а отново апокрифни. Но и непрекъснати. В условията на т.нар. „Народна власт“ българските учители проявяват всякаква изобретателност, за да поддържат пламъка на българщината и традицията. Изработват се табла и фенери с български букви, четат се откъси от исторически книги и поеми, носят се народни носии.

Свети Иван Рилски – пръв будител на народа ни и първи светец просиял в нашата земя. Апостоли на българската свобода като Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Велчо Атанасов-Джамджията, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, просветители като Найден Геров, Васил Апривов, Григор Пърличев, Христо Г. Данов – печатаря, фамилията Славейкови – три поколения живели и творили за родината ни, свещеници и монаси като поп Харитон, Софроний Врачански, отеца на просвещението ни – Паисий монах Хилендарски, поп Пейо, Неофит Бозвели, фамилията Вазови – търговци, войници и поети, и още, и още неизброими имена – всеки дал своето за да ни има днес, да поемаме въздух, говорим и действаме свободно.

Въпреки усилията на новата власт националното чувство на българите не закърнява. Имената на предците ни и тяхното дело остава запомнено и продъжлавано. И така – до наши дни. На 28 октомври 1992 г. благодарение на усилията на честни патриоти, като трябва да се спомени името на професор Петър Константинов и неговото Общонародното сдружение „Мати Болгария“ Народното събрание възстановява деня като празничен и го прави почивен за учениците. Съюзът на учените в България и Съюзът на българските журналисти също почитат този ден като свой професионален празник – и така освен на българските светци и революционери, е празник също на учените и журналистите.

Смисълът да помним е да живеем. Да си патриот, да си будител, не значи да носиш определени дрехи, да слушаш определена музика или да носиш определена прическа. Всяко време има своите моменти, в които човек да се прояви като достоен. Всеки ден има своите предизвикателства и всяко изпитание пред човека има своите избори. Всеки живот може да бъде изживян – ако не гръмко, то с чест и с мисъл за идните поколения. Дори в най-тъмните и безнадеждни ситуации съществува надеждата – общочовешката надежда за по-добри дни. Че това не са просто празни думи – живота на будителите и бащи на нашият народ – го доказва.

Та, как да отбележим празника? Нелоша идея е преди всяко свое дело да се допитваме до съвестта си колко е удачно, колко е българско, ако щете. Да не се псуваме също, да не се гледаме лошо, а да бъдем вежливи един с друг. Да внимаваме за кого и как гласуваме. Да действаме с мисъл за общото и – съвсем по примера на предците ни – да не чакаме друг, нежели държавата да направи нещо вмество нас. Да водим нравствен християнстки живот – и не, не се усмихвайте – и да не забравяме, че именно това ни е съхранило като род и народ. И това разбира се – не за един ден в годината, а за цял живот.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Тома Петров е завършил журналистика в Университета за национално и световно стопанство. Интересите му са в областта на политическата теория, икономиката и междурелигиозния диалог.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели