Select Page

Добрите и лошите страни на Истанбулската конвенция

Добрите и лошите страни на Истанбулската конвенция

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морски те риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.”

Бит 1-27:28

Свещеното писание ясно посочва какво представлява човек – същество „по Божий образ” сътворено – т.е. надарено с безсмъртен дух, способен на творчество и спадащо към един от двата пола: мъжки и женски. Мъжът и жената по еднакъв начин са „човек” и са създадени да се допълват и да си помагат. Задачата, дадена им от Твореца е посочена непосредствено след тяхното сътворяване – да се плодят и множат, да заселват и опознават Земята и да използват природните й ресурси в своя полза и за прослава на Господа.

Разделението на половете след Грехопадението следва освен естествено, биологично и икономическо. На мъжете, бидейки по-здрави физически, се падала задачата да осигуряват „с пот на лицето си” (Бит 3:19) прехраната на себе си, на децата си и на съпругата си. Жените пък, по-слаби физически и раждащи „с болки” (Бит 3:16) по логичен начин било по-удобно да прекарват времето си в управление на домашното стопанство и грижата за него. Тези икономически роли, които са изпълнявали нашите предци през почти всички предхождащи ни столетия неминуемо са оставили своят отпечатък върху начина, по който възприемаме половете. Така например в един момент от човешката история мъжете престанали да носят тоги и плащеници, а започнали да се обличат с панталони, защото били по-удобни при езда. А коне мъжете яздели не единствено за забавление. Поради високата им стойност конете били използвани масово най-вече по време на война. И тъй като жените, ангажирани с управление на домашното стопанство и отглеждане на следващото поколение, по-рядко се налагало да воюват и съответно да яздят, запазили традицията да се обличат в плащеници и тоги и дори развили този тип облекло според собствените си усещания за естетика по такъв начин, че днес – с някои изключения като шотландския килт – го свързваме ексклузивно с нежния пол.

Трудът, толкова тежък и до такава степен непосилен за справяне в предходното аграрно общество (в което между другото, българите живеем практически до XIX в.), че отнемал практически цялото ежедневие на мъжете и жените и около него бил играден цял годишен цикъл на дейности и съпътстващите ги празници, които да балансират времето за труд и онова за почивка и по този начин да се пази и четвъртата Божия заповед. Индустриалната революция, която е едно от най-значимите събития в историята на човешкия род променила качествено икономиката, а от там и редица социокултурни норми. Макар трудът във фабриките също да бил дълго време непосилен, то мнозина го предпочитали. Освен всичко друго, индустриализацията предлагала механизация на труда и разделение на задачите, което повишило ефективността на извършвания труд и, както се видяло в последствие, позволила на  трудещите се да имат все повече свободно време и да се занимават с все по-леки задачи. И тъй като с това постепенно се заличавала голяма част от утвърдената в предходините епохи разлика между дейнистите, които изпълнявали двата пола и дори нещо повече – появили се много нови възможности за полагане на човешки труд, които не изисквали специално физическа сила и от там били свободни за изпълнение и от двата пола. Този поетапен многовековен процес изменил и предпочитаните начини за обличане, като както можем да видим днес и съвременните жени носят панталони, но не за да влизат с тях в битка, а както и също като съвременните мъже – за удобство. Изменят се също прическите на двата пола и други козметични подробности и предпочитания.

Всичко това обаче са промени, които по същество засягат икономическите функции на двата пола, които, както и политическите, са общо-взето изравнени. Стереотипните социални роли, с които сме свикнали да възприемаме половете (например жената като домакиня) са въпрос на свободен избор и не са по никакъв начин задължителни. Биологичните – сътворени от Бог – си остават същите. При всички индивидуални особености и различия между половете на жената все пак е отредено да ражда деца, а мъжът си остава все така физически по-силен . Поради това мъжът следва да е внимателен при употребата на физическата си сила, защото опасността да нанесе травма посредством нея е реална. Поради това и съвременната правната наука разглежда този проблем и съществува законодателство на международно и национално ниво. Равнопоставеността – икономическа и политическа – на мъжете и жените е гарантирана от закона – какъвто е и нашумялата последните седмици „Истанбулска конвенция”.

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ това е пълното наименование на т.нар. „Истанбулска конвенция“, с която голяма част от медиите пълнят колонките си през последните няколко дни и благодарение на която немалко позабравени, но гласовити общественици, които искат да бъдат приемани като стожери на морала в обществото, отново „изгряха“.

Основната цел на тази конвенция е да адресира проблемите с насилието срещу уязвими членове на обществото, като жените. По-конкретно целта е да се осигури защита на хората, които в рамките на своя дом са жертва на насилие – една, за съжаление, нерядка практика. Чисто статистически в значителна част от случаите жертва на този тип насилие са именно жените. И именно това е причината, те да са намерили специално място в заглавието на коментирания международен договор. Разбира се, не само жени са жертви са на домашно насилие, затова и Конвенцията не се отнася само до тях, а до всички, които биха могли да бъдат жертва на такова (насилие).

Проблемът

Тъй като перфектен е само Бог, а ние само се стремим към това, конвенцията също не е издържана. Една от големите въпросителни енигми е чл. 3, буква „в“, който казва „„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;“

По своята дефиниция обаче полът  не е социална категория или роля, а понятие от биологията. В конкретния случай – от анатомията. Определя се непосредствено при раждането на детето и се вписва в акта за раждане.

В английският текст на конвенцията е употребена думата Gender, която е неправилно преведена на български като „пол”. По дефиниция джендър не е биологично понятие, а част от идеологическият наратив на съвременната левица – т.нар. културни марксисти, за чиято опасна идеология на страниците на „Мисъль” редовно сме сигнализирали. Според тази съвременна редакция на марксизма практически няма разлика между пол и сексуална ориентация. По този начин в момента културните марксисти говоря за неограничено количество джендъри, gender fluid и т.н. non-binary джендъри и прочие завоалирани понятия и странни думи, чиято цел е да стигматизира биологичните два пола и да ги приравни с половата ориентация. По същество това е също опит за оруелска подмяна на една дума на български език с утвърдено значение по идеологически причини.

В допълнение към тази формулировка, от която се протягат дългите пръсти на знайни и незнайни фондации и идеологии, е нормата на чл. 14 т. 1, която казва

Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.

Проблемът е именно в подчертаният текст. Неуместно е децата в училище да учат неясно какво за нестереотипните роли на пола“. Инак, е не просто уместно, но препоръчително за децата да знаят, че всяка форма на насилие е не просто непрепоръчителна, ами направо абсурдна в цивилизовано общество.

Както обичайно става в подобни случаи политическото говорене и популизмът тласнаха чели-недочели ентусиасити в два лагера. Едните твърдо „за“, другите абослютно „против“. И всяка от двете групи се надпреварва да сипе огън и жупел против другата в борба – едните за повече идеологически и финансови активи, а другата – електорални симпатии.

В тази дискусия неизменно се чува и гласа на соцносталгиците, които виждат основание да крещят в кресчендо, че ЕС ни затрива като нация. Да, ама … Конвенцията не е част от правната система на ЕС. Тя се приема в рамките на Съвета на Европа. А Съветът на Европа това не е Европейския съюз. В Съвета на Европа (известен още като „голямата Европа“) влизат освен държавите членове на ЕС, още и такива, които се стремят към него (като Турция и Македония) и такива, които най-вероятно няма да влязат в него (като Русия). Иначе казано аргументите, че ЕС ни убива с тази конвенция не бива да се възприемат като нещо по-различно от нискокачествена и полуграмотна пропаганда за социални примитиви и незапознати хора

Едно възможно разрешение

Безспорно домашното насилие е един не просто нежелан, а направо вреден феномен във всяко общество. Безспорно е, че всяко общество трябва да положи максимални усилия да минимизира домашното насилие. В този смисъл един международен договор, какъвто представлява обсъжданата конвенция е не просто добра идея, а е настойчиво препоръчителна. Особено като се има предвид, че в България (за съжаление) има общности, които не приемат жените за личности, а ги използват като „животни за разплод“, сервирайки им ежедневна порция домашно насилие.

За да бъдем адекватни и отговорни към нашето общество и към поколенията, обаче, трябва да положим усилия да приближим добрата идея към перфектността. Предвид на описаните по-горе девиации, които притесняват не само нашето общество, ами и други държави в ЕС, можем да потърсим изход в т.нар. „резерви“. Резервата е изявление, с което държавата заявява, че се присъединява към международния договор, но изключва прилагането на определени текстове от него.

Удачно е българската държава да се присъедини към Истанбулската конвенция, като формулира резерви по отношение на 3, буква „в“ и чл. 14, т. 1. А ако в този процес юристите-международници успеят да се аргументират добре, те неминуемо ще бъдат последвани в примера от останалите държави. По този начин България ще има възможност да издигне своята репутация в ЕС по още едно направление.

Разбира се, такъв един подход ще бъде сериозен фактор на дискомофорт както за квазипатриотични кръгове, така и за представителите на всякакви неправителствени организации с всякакво финансиране, които се чувстват комфортно само ако в България има изкуствено създадени скандали за нетърпимост.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Тома Петров е завършил журналистика в Университета за национално и световно стопанство. Интересите му са в областта на политическата теория, икономиката и междурелигиозния диалог.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели