Достиженията на „народната власт“

Една от най-подлите опорни точки на защитниците на комунизма в България е, че той бил построил, индустриализирал, довел страната едва ли не между най-развитите в света в области като индустриализацията, спорта, изкуствата и изобщо достигането на всеобщо благоденствие. Какво е могла да бъде и каква наистина е била България показва най-нагледно разделената на две Корея. Южната – свободна и просперираща – и сталинистката мракобесна Северна Корея, с нейните атомни бомби и кървава диктатура.

Всеки може да направи сравнението и да види с очите си каква можеше респективно да бъде България, ако беше оставена да се развива свободно. Както впрочем и Източна Германия в сравнение със Западната ѝ част, от която само за да се изчисти смрадта на индустрията произвеждаща двутактови Трабанти и 30 килограмови магнетофони “Смарагд”, трябваше всяка година свободна Западна Германия да влага по 200 милиарда марки в продължение на десетки години.

За изкуствата, да, оперните певци прославили България през годините всички са получили основата си и добрата си школа не в Правец и не от въоръжените цървули с каскетите, а от великите музикални педагози на предвоенна България. Тази школа и слава не е създадена от партията на убийците на българската култура, а от цяла плеяда таланти като например Елена Николай, Илка Попова, Юлия Винер-Чемишева, Мазуров, Саша Попов и най-великия бас в света за всички времена, прославял навсякъде по света България – Борис Христов, който беше унизен дълбоко от комунистите и брат му беше оставен да умре, без да му позволят да се лекува при избягалият от комунизма “невъзвращенец” в Италия.

Колко поета погуби Партията, колко са ненаписаните книги и колко са затритите литературни таланти от цензурата на нискочели партийни цербери? Каква изобразителна и художествена култура са създали соцреалистите през тези 45 години? Хилядите микроцефални каменни партизани с ямурлуци и шмайзери в ръка, с несъразмерни огромни крака обути в опинци, главочите на Ленин, Сталин, петоглавниците на Старчев пред НДК, платната със селянки гледащи любовно Вълко Червенков всред пионерчета с червени връзки? Писатели с милионни тиражи като Ст. Ц. Даскалов, Орлин Василев, Крум Велков или Крум Кюлявков, работил по съвместителство и като физически убиец на онези, които го превишават по талант? Постоянно ни набутват вече 73 години коминтерновеца Вапцаров, който е служил на чуждо разузнаване и на чужда враждебна сила – именно тази, която насила въдвори навсякъде в изкуството “реализма” на такива като сталинския художник Дейнека и психопатните “облаци в гащи” на Маяковски.

А отровените от социндустрията плодородни полета, мъртвите и черни от индустриални отпадъци реки, в които не живееха даже бактерии, заводите и мините в които работеха с опушени носове, потънали в пот и прах “металурзите” и “героите от забоите”, които умираха на 40 години от азбестоза, силикоза или от оловно-цинкови отравяния?

“Те”- комунягите, били индустриализирали България и я били довели до индекса на развитите страни в света. За да разберете колко е подла тази лъжа, погледнете от сателит Северна и Южна Корея през нощта! Ще видите как на север от демилитизираната линия всичко е потънало в мрак, а в Южна Корея цялата страна грее в светлина. След това изгледайте Олимпиадата в Сеул. Така ще разберете какво е построил комунизма и какво свободния човек. А може и да си представите какво развитие можеше да има и България, ако не беше поробена от комунизма.

За “постиженията в спорта на НРБ” не ми се иска даже да говоря поради риска да обидя честни спортисти, които дадоха най-доброто от себе си и се раздадоха докрай в името на това, не да прославят комунизма на Живков, а да прославят България. За анаболите и допинг измамите, особено в силовите и биячески спортове, за съсипването на неизвестно колко млади хора, с цел да покажем “върховите достижения” на социализма пред света, се знае достатъчно и до днес съветската система продължава в същия дух при самбиста от Ленинград Вовката Путин. У нас, единственият резултат от “разцвета” на анаболните спортове беше успешното създаване на бригадите от насилници и биячи, които станаха силовото изпълнително крило на компартията след промените и изпълниха “страхувателните” функции на уж разформированата Държавна сигурност.

Толкова за достиженията на “народната власт”.

*Съдържанието се публикува от личния профил на Любомир Канов с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията.

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Любомир Канов

Любомир Канов е български психиатър и писател. Живее и работи в Ню Йорк. Пише разкази. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.

No Comments Yet

Comments are closed