Select Page

Достоевски, епилепсия и комунизъм

Санкт Петербург, 1849 година. На власт в руската империя е Цар Николай I, който, уплашен до смърт от европейските революционни вълни от 1848 година, предприема сурови мерки за обезвредяването на всякакви възможни радикални елементи в руската държава.

На 23 декември същата година приличен младеж от старо руско знатно семейство, унасящ се често във вътрешни фантазии и  нелепи мечти, с фина физическа натура, но все пак силно самонадеян и вироглав, образован в престижна военна академия (останал известен като отшелника на своя випуск), попада в една от най-тежките каторги на Сибир заедно със  съмишлениците си.

Фьодор Достоевски изживява четири години, изпълнени с изключителни болки и мъки, долнопробна мизерия, пропита от въшки, мухи и болести, в компанията на най-низките руски престъпници и убийци, поради своята принадлежност към младежки социалистически кръжок.

В тия четири години, вследствие на умопомрачителните условия за живеене, развива и епилепсия, бележеща остатъка от живота му с насилствени епилептични пристъпи.

Достоевски е хвален повсеместно от литературния свят; Ницше го слави като “единствения психолог от когото имам какво да науча”, а пък ирландският авангарден писател Джеймс Джойс пише за него

Той повече от всеки друг роди модерната проза. Беше експлозивната му сила, която разби на парчета викторианския роман с неговите престорено усмихващи се слугини и послушни баналности; книги, лишени от въображение или насилие.

В творбите му се откроява дълбока и многопластова дисекция на човешката психология във вътрешните мотиви и противоречия на главните му герои, неизследваните и непреодолими тъмнини на душите им; в писанията му се разглежда твърде човешката природа на безкрайно прелестните и подлежащи на критика дисониращи акорди на човешкото съществуване.

Въпрос на дебат е между почитатели и критици какво точно позволява на Достоевски  така непосредствено да се взира в психиката на литературните си персонажи и да подлага на съмнение чрез действията, чувствата и делата им, всички наши най-ценени представи за самите себе си. Някои смятат, че това се дължи на неговата епилепсия.

През XIX век епилепсията е била все още неизследван  феномен със своите крайни особености; доста страдащи от пристъпи са споделяли, че в миговете преди да изгубят контрол над цялото си тяло те изпитвали изменено състояние на съзнанието*, водещо до необясними и свръхестествени откровения и преживявания. Някои умишлено не са пили лекарствата си, за да продължават да получават пристъпи и съпътстващите ги т.нар. “аури”.

Един пациент описва как в началото на пристъпа изпитва усещането, че ръката му започва постепенно да попада под обладанието на демон; усещането се придвижва, повишава и разпростира по цялата ръка чак до врата му, и когато обхваща главата му и си пробива път до ума, изпада в епилептичен пристъп.

Друг пък описва как в началния стадий си въобразява, че зад него стои противоестественият му двойник и ако се обърне да го погледне, изпада в епилептичен пристъп, ако пък успее да се въздържи, се избавя.

Психиатри твърдят, че именно епилептичните пристъпи и т.нар. аури по болезнен, грозен и мъчителен начин са позволили на Достоевски да вниква все по-дълбоко и обстойно в човешката психика и да разкрива пластовете от значение и смисъл, в които нашите личности са впити.

Точно по време на Достоевски се надигат и предшествениците на всички социалистически и утопични политически движения, които ще доминират света през XX век и ще оставят чудовищната си следа върху него.

В своята книга от 1864 г. “Записки от Подземието” руският писател предлага едно от най-елегантните и проникновени опровержения на политическите утопии, разглеждащи човека като глинена суровина, подлежаща на преображения.

Самата книга се счита за първия в света екзистенциален роман, имащ дълбоко влияние върху последвалите екзистенциалисти, и изобщо философията на XX век.

Първата част на книгата се състои от свободни философски размишления, наситени с ловки описания на вечната противоречива и комплексна природа на хората; описания как тя самата е неуловима за всичките утопични мисловни постройки, пропагандирани неистово от всеотдадени последователи.

В нея той пише –

           …дори и да си представим човека, отрупан с всички земни блага, потопен изцяло в щастие, така че само мехурчета да изскачат на повърхността на щастието като над вода; да си го представим икономически задоволен, така че нищо да не му остане да прави, освен да спи, яде курабийки и да се грижи за непрекратяването на световната история – той и тогава, човекът де, и тогава само от неблагодарност, само заради пасквила ще направи мръсотия. Ще рискува дори курабийките и нарочно ще направи най-пагубната глупост, най-неикономическата безсмислица, само и само да примеси към това положително неблагоразумие своя пагубен фантастичен елемент.

…… Тъкмо своите фантастични мечти, най-пошлата си глупост ще пожелае да си запази само за да си потвърди (сякаш е чак толкова необходимо) , че хората все още са хора, а не клавиши на пиано..

И не само това: дори ако той наистина би се оказал клавиш на пиано и това му се докажеше даже с естествените науки и математически, той пак няма да се вразуми, а нарочно ще направи нещо напук, единствено от неблагодарност; всъщност за да настои на своето. Ако пък не намери средства – ще измисли разрушение и хаос, ще измисли разни страдания и пак ще настои на своето!

…. Ако кажете, че всичкото това може да се изчисли по таблица, и хаосът, и мракът, и проклятието, тъй че вече самата възможност за предварително пресмятане ще спре всичко и разумът ще наделее – тогава човекът нарочно за този случай ще се направи на луд, за да няма разум и да настои на своето!

….. Човешката дейност се състои, изглежда, наистина само в това всяка минута човек да доказва, че е човек, а не винтче….

Тия редове, въпреки че са писани половин век преди ужасиите на болшевишката революция и последвалия геноциден режим, все пак неописуемо проникват в най-дълбоките корени на всички недостатъци; всички недостатъци, присъщи на грандоманските опити за строене на чужди за човека политически и обществени порядъци през XX век. Болезнено разобличават грешките и неистинните предубедености в идеологиите, превърнали половината свят в тоталитарнa крепост.

Те се докосват до главния извор на човешката съпротива, която въпреки концентрационни лагери, граждански войни, масови гладове, насилствени депортации, системни преследвания и изтезавания от тайни полиции, все не съумява да се пречупи и доброволно да снижи човека до клавиш на пиано или винтче.

*Подобно изменено състояние на съзнанието също може умишлено да се предизвиква чрез консумацията на халюцигенни вещества.

Картина 1 – Портрет на Достоевски 

Картина 2 – Изображения към „Записки от Подземието“ 

Картина 3 – Утопия на Томас Мур 

 

Свързана литература –

Фьодор Достоевски – Записки от Подземието

Джордан Питърсън – https://www.youtube.com/watch?v=SsoVhKo4UvQ&t=3954s

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Стефан Кичев следва в Софийски Университет, работи във сферата на образованието и участва в проекта "Моята Българска История". Автор в ЕКИП и членува в Българско Либертарианско общество. Интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели