Дясноцентристката вълна на изборите в Чехия

“Най-добрият резултат от изборите в Чехия би бил хаос”

заглавието на “Гардиън” от 21 октомври е само един от многото категорични примери, които биха могли да бъдат дадени за отношението на западната левица към страните от Вишеградската четворка.

Убедителната победа на създадената преди няколко години от разследвания за нелегално усвояване на субсидии и връзки с тайната полиция в комунистическа Чехословакия бизнесмен Андрей Бабиш партия АНО 2011 не бе никак добре приета както от западните медии, така и от останалите политици в страната, нещо, което в момента го принуждава да се опита да сформира правителство на малцинството. Западните мейнстрийм медии наричат Бабиш “чешкият Доналд Тръмп” – сравнението може и да е много изтъркано, но в реториката има общи неща.

Бабиш спечели до голяма степен заради начина, по който… обвиняваше традиционните партии в корупция (макар и сам той да е разследван). С умерено националистическа платформа, съчетаваща елементи от лявото и дясното, АНО 2011 взе почти 30% от гласовете. Макар и партията му да има 78 от 200 депутати, е възможно да се стигне до правителство на малцинството, а да се говори за политически хаос в страната към този момент, е не просто прибързано, но и нереалистично.

Въпреки че медиите често го наричат евроскептик, Бабиш е категоричен, че желае Чехия да бъде част от ЕС и НАТО – подобно на други политици – но е категорично против приемането на бежанци от Близкия Изток и други страни от Африка и Азия, позиция, която беше решаваща за убедителната му победа.

След катастрофалния си резултат от 2013 година, резултат от редица скандали, дясната ODS излезе от миманса и с резултат от 11.32 процента се превърна във втората по големина партия. Тези 11 процента са нищожни в сравнение с влиянието, което ODS имаше в миналото, но към момента тези избори биха могли да бъдат окачествени като успешни за старата десница, а решението им да отхвърлят идеята за влизане в коалиционно правителство вероятно ще им даде още гласове на следващите избори – когато и да са те. ODS обаче, като една преминаваща през криза партия, не е напълно ясна в политическите си послания. Макар и тя да е консервативна (поне за западноевропейските стандарти) и поддържаща идеите за свободен пазар, в партията съществуват и по-центристки и либерални гласове.

Друга от големите изненади на изборите беше третото място на Пиратската партия. 10.79 процента от вота показаха, че Иван Бартош, носещ косата си на расти тридесет и седем годишен компютърен специалист, е усвоил добре уроците, описани от шведа Рик Фалквинге (създател на първата Пиратска партия). Отхвърляйки идеята за коалиция със Зелените, чешките пирати чисто и просто обраха почти цялата им таргет група, повеждайки кампания под ексцентричния надслов “Екология без идеология”. Идеологията им, съчетаваща леви и десни икономически идеи и масата им от активисти, съдържаща както крайно леви проевропейски настроени либерали, хора с близки до либертарианството възгледи и симпатизанти на Русия и Путин, говори за всичко друго, но не и за кохерентност. Съдейки по публикуваната на сайта им програма и предизборното им говорене обаче може да се счита, че Пиратите се опитват да вземат ролята на градска либерална партия – а изборният им резултат беше огромен успех.

Изненадите не свършиха дотук, с 10.64 процента новата партия Свобода и пряка демокрация (SPD) на Томио Окамура също даде заявка за трайно настаняване в чешката политика. Прекаралият голяма част от детството си в Япония Окамура, син на майка чехкиня и баща наполовина японец, наполовина южнокореец, има политическа кариера близка до тази на Бабиш. SPD, създадена преди две години след разцеплението на друга парламентарно представена партия, съсредоточаваща се върху популяризирането на пряка демокрация и референдуми, заложи в предизборната си кампания и на много силна антиислямска реторика близка до тази на Геерт Вилдерс.

Пет други партии преминаха електоралната бариера, но с резултати от под десет процента ще имат по-малко влияние в чешката политика.

Между седем и осем процента бяха резултатите на комунистите (единствената източноевропейска комунистическа партия, която не се “ребрандира” след промените) и социалдемократите. Комунистическата партия обаче е типично източноевропейска и съчетава марксизъм с консервативни възгледи и отказ от приемане на бежанци. Изборите от тази година са най-лошият резултат в историята й, а бъдещето й не изглежда особено розово. Социалдемократите, които спечелиха изборите преди четири години и съставиха правителство, също претърпяха крах – въпреки очакванията от предните години, че ударното увеличение на минималната работна заплата, наред с други мерки на партията, ще запази популярността й сред гласоподавателите. По-голямата част от социалдемократическите политици силно застъпваха идеята за приемане на бежанци и почти корбинистка реторика, което също би следвало да бъде разглеждано като причина за провала им.

Останалите три партии, взели по малко над 5 процента – християндемократите (които обаче са доста по-консервативни от християндемократическите партии, подвизаващи се в Западна Европа), популярната както сред по-консервативни, така и сред по-либерално настроени градски гласоподаватели TOP 09, и членуващата в ЕНП нова центристка партия Кметове и независими, получиха общо малко над 10 процента от местата в парламента и ще се задоволят с още по-ограничено влияние.

Въпреки ясната победа за партии от десния политически спектър, би било прибързано да се поставя знак за равенство между политическия климат в Чехия и този в Полша или Унгария. Бабиш е противник не просто на санкциите срещу Русия, но както той, така и други влиятелни фигури в партията му, като Роберт Пеликан и Станислав Берковец, заемат повече или по-малко откровено проруски позиции. По времето си като министър на правосъдието Берковец отказа на САЩ искане за екстрадиране на Али Файяд, терорист и търговец на оръжие от Хизбула и бивш съветник на Виктор Янукович. Ако към това се добавят и връзките на партията на Томио Окамура с френския Национален фронт на Марин льо Пен, може да се заключи, че в чешката политика съществуват въпросителни относно геополитическата ориентация на страната.

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Димитър Манолов

Завършил средно образование. Автор на публицистични текстове, проза, поезия и литературна критика в периодични издания и онлайн. Първата му книга, стихосбирката “Човек от хартия”, е издадена през 2013 г.