Select Page

След тоягата идва и морковът

След тоягата идва и морковът

Две резки събития от Вашингтон и Анкара в рамките на деня, (б.ред. 29.11.2017 г.) които, в основата си, касаят едно и също – статута на турския президент Реджеп Ердоган. Дали американците не намериха най-сетне козовете, които могат да мотивират държавния глава на Република Турция да се държи по-казионно и дисциплинирано? Едва ли ще има сензации и промени в американско-турските отношения от публичен характер. Но „тихата“ и сивата част на политиката между Вашингтон и Анкара е била особено активна. За какво става дума:

Събитие №1: Когато държиш човека, който държи Ердоган

Първото събитие е това, че днес в Манхатън (Ню Йорк) стартира процесът срещу заместник-мениджъра на турската държавна банка Халкбанк – Мехмет Атила. Същият е обвинен в това, че заобикаляйки наложените от САЩ санкции срещу Иран (в периода преди сключването на Ядрената сделка), е използвал Халкбанк за търговия с Техеран. Но с оглед на това, че самата Турция е изключително зависима от вноса на природни ресурси от Иран (около половината турското потребление на енергийни ресурси идва от тяхната югоизточна съседка), САЩ прояви разбиране и отвори вратичка на Анкара, така че последната да заплаща за внасяните ресурси със стоки и услуги.

Но не с твърда валута и злато. А Иран имаше нужда не от кожени якета и зеленчуци, а именно от пари и злато. И Турция се съгласи. Схемата бе ясна още тогава – злато срещу петрол.

Оттук под повърхността на обвинението, че турска банка е заобикаляла наложените върху Иран санкции, се появяват много по-сериозни проблеми за турската страна.

Първият проблем е, че турското правителство, в лицето на бившия министър на икономиката Мехмет Зафер Чаглаян, е участвало в тази схема. Ако това се окаже вярно, по силата на собственото си законодателство, САЩ трябва да наложат санкции както на въпросната държава, така и на участвалите банки. Това обаче би било последното нещо, което управляващите в Анкара (и Истанбул) биха желаели, на фона на рекордно обезценената лира (един долар се равнява на 3.96 лири) и чуждите капитали, които напускат страната (до активи за рекордния милиард долара само за седмица през ноември).

Вторият проблем е от още по-чувствително естество: възможността схемата да отведе до това как Анкара е финансирала организации като Хамас и Хизбула. Последното би влудило не само САЩ, но и Израел, и Саудитска Арабия. И двете организации са в терористичния списък на Държавния департамент на САЩ. Припомням само, че съвсем скоро Тръмп върна Северна Корея в списъка на държавите, подкрепящи тероризма, за по-малко и от това.

Мехмет Атила – заместник-мениджърът на Халкбанк, обаче дори не е толкова интересен случай, колкото е човекът, който бе посредник на тези схеми между Турция и Иран –Реза Зараб.

Роден в Иран, израснал в Азербайджан, получил впоследствие и турско гражданство, Зараб бе арестуван на летището във Флорида от ФБР през май месец 2016-та година. Зараб, по всичко личи, е бил основният мотор на схемите по заобикалянето на наложените на Иран санкции. Самият Зараб бе плътно защитаван от турското правителство още от възникването на този казус и задържането му. Нещо повече, като негов защитник бе нает Руди Джулиани, който пътува до Турция за срещи с Ердоган по случая. За ролята на Джулиани и Майкъл Флин по казуса – това е повод за отделни размишления.

Представете си обаче каква е била реакцията на турската страна, когато още преди дни стана ясно, че Зараб няма да влезе в съда като обвиняем, а като свидетел. Явно турско-иранският бизнесмен е сключил сделка с ФБР. Това на практика означава, че Реза Зараб може да размени информация, свързана с пари, канали и имена, срещу угрозата да изкара живота си в американски затвор.

А през цялото време, откакто Зараб бе арестуван, турското правителство се опитваше да изкарва ситуацията като поредната американско-гюленистка конспирация, насочена срещу Турция и Реджеп Ердоган. Разбира се, проправителствените медии рядко споменават, че именно Зараб бе един от немалкото хора, срещу които бяха повдигнати обвинения от самите гюленисти в периода 2013-2014-та година. Но защо Ердоган се зае с това да защитава Реза Зараб, когато най-лесното нещо, което можеше да се направи, бе правителството да се дистанцира от него? Какво знае Зараб, което Ердоган не иска американците да разбират?

На този фон, Иран направи точно това. Дистанцирайки се от иранския аналог на Зараб – Занджани, човекът, който осъществяваше сделките от името на ислямската република, дори бе осъден на смърт.

Събитие №2: Офшорните сметки на семейство Ердоган

Второто събитие от днес: председателят на опозиционната турска НРП Кемал Кълъчдароглу размаха в Меджлиса на Турция документи, показващи как близки до Ердоган хора – включително един от синовете му и собствения му брат, са превели преди години общо 15 млн. долара в офшорната компания Bellway Limited, регистрирана на остров Ман.

Дни преди това, в контекста на подобни обвинения от страна на Кълъчрадоглу, Ердоган бе казал: „Ако Тайип Ердоган има пукната пара в чужбина, той (Кълъчдароглу) да го докаже. Ако се докаже, аз няма да остана на президентския си пост дори и за минута повече“.

Откъде реално е получил тези документи (копие от наличността и трансакциите) Кълъчдароглу, ние не можем да знаем, но можем поне да подозираме.

Разбира се, едва ли Реджеп Ердоган има подобна сметка на собствено име. В този смисъл, едва ли Кълъчрадоглу (въпреки че същият подсказа, че разкритията не спират дотук) ще успее да извади документ, който да уличава персонално турския президент в собственост на пари в чужбина. А и тези документи изглеждат по-скоро не като основния удар, а като предупредителен изстрел.

Не твърдя, че между двете събития от деня има обезателна връзка. Т.е че Реза Зараб се е разприказвал, а американците са сложили в ръцете на опонентите на Ердоган едно предупреждение за турския президент. Не твърдя нищо подобно, но просто няма да се учудя, ако това е случаят.

Отново днес, на една лекция в Центъра Уилсън, Вашингтон, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън обаче заяви, че Русия и Иран не могат да предложат на Турция това, което може й предложи Запада.

След тоягата идва и морковът, мисля си в движение.

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Мартин Табаков е член на Института за дясна политика. Съветник към Политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели