Select Page

Германският закон за социалните мрежи

Германският закон за социалните мрежи

Две са темите, които най-много вълнуват германците във връзка с интернет – на първо място това е правото им на лична неприкосновеност (в това число защитата на личните им данни), а след това идва загрижеността им от все по-масовата употреба на хейтспийч онлайн. Или поне така стоят нещата за германския министър на правосъдието Хайко Маас (Heiko Maas), който има всички шансове да остане в историята като най-неуспешният член на бундесправителство, отговарял някога за този иначе супер важен ресор.

За какво става дума?

На 30.06.2017 г. Бундестагът гласува т. нар. Закон за подобряване правоприлагането в социалните медии (накратко – Netzwerkdurchsetzungsgesetz, още по-накратко – NetzDG). Същият бе обнародван в германския Държавен вестник на 01.09.2017 г. с дата на влизане в сила месец по-късно – от 01.10.2017 г.

Подготвянето на законопроекта отне 2 години и безброй подиумни и медийни участия на Хайко Маас, запомнящи се основно с трудностите му да обясни защо съществуващата правна рамка не е достатъчно добра, че се налага приемането на съвсем нов нормативен акт.

Редовното му обяснение бе, че се цели по-ефективната борба с „престъпността от омраза“, а когато го питаха какво е това, той даваше за пример заплахи за убийство и подбуждане към дискриминация или омраза на расов или етнически признак.

Реалният резултат, обаче е закон, който е тук да брани германците от „противоправно съдържание“ онлайн. Какво пък е това, ще се запитате и то с право – избраният в него подход е по български лош и формулиран като препратка към 22 отделни състава на германския Наказателен кодекс (StGB), конкретно

  1. разпространение на пропаганда в полза на антиконституционни организации (§ 86) ,

  2. употреба обозначения на антиконституционни организации (§ 86a);

  3. подготовка на тежко застрашаващо държавата насилствено деяние (§ 89a, може би нещо като чл. 106, 107 от НК);

  4. инструктиране към извършване на тежко застрашаващо държавата насилствено деяние (§ 91, не откривам български еквивалент);

  5. предателско фалшифициране (§ 100а, не откривам български еквивалент);

  6. публично призоваване към извършване на престъпления (§ 111, не откривам български еквивалент);

  7. затворнически бунт (§ 121, не откривам български еквивалент);

  8. нарушение на обществения ред чрез заплахи за извършване на престъпления (§ 126, не откривам български еквивалент);

  9. създаване на престъпни обединения (§ 129);

  10. създаване на терористични обединения (§ 129a);

  11. престъпни и терористични обединения в чужбина (§ 129b);

  12. настройване на гражданите едни срещу други на основание раса, народност или етническа принадлежност (§ 130);

  13. пресъздаване на насилие (§ 131, не откривам български еквивалент);

  14. възнаграждаване и толериране на престъпни деяния (§ 140, не откривам български еквивалент);

  15. обида срещу вероизповедания, религиозни общности или групи по мироглед (§ 166, не откривам български еквивалент);

  16. разпространение, придобиване и притежание на порнографски материал с участие на деца (§ 184a връзка с § 184d, нещо като чл. 159, ал. 3 от НК);

  17. обида (§ 185);

  18. клевета (§ 186);

  19. набедяване (§ 187);

  20. нарушаване на личната неприкосновеност чрез фотографско заснемане (§ 201a, не откривам български еквивалент);

  21. закана (§ 241);

  22. фалшифициране на доказателствени данни (§ 269, документно престъпление, нещо като чл. 212а от НК, но не само за компютърни данни).

Та, да отговорим – противоправно съдържание е онова, което попада в някой от изброените състави и употребата му онлайн не е оправдана.

За кого се отнася този закон?

За доставчици на търговски платформи в Интернет, чиито потребители могат да споделят или да дават достъп до съдържание на неограничен брой други потребители. Има изключение за платформи с по-малко от 2 милиона потребители на територията на Германия – за тях законът не важи.

С други думи, главните му адресати ще бъдат социалните мрежи Фейсбук и Туитър.

Какви задължения предвижда?

Те могат да се обединят в 2 групи, като общото между тях е нуждата от създаване на чисто административни и икономически непродуктивни корпоративни звена, които да ги изпълняват.

На първо място, законът задължава доставчиците на социални мрежи, които получават над 100 оплаквания вследствие „противоправно съдържание“, да създават и поддържат тежка документация на немски, конкретно

  1. да изготвят доклади какви усилия предприемат да предотвратяват извършването на престъпления и нарушения на съответната платформа, какви механизми и процедури са установили за приемането и третирането на оплаквания, включително заличаването на противоправно съдържание и блокирането на потребителски акаунти
  2. каква е корпоративната организация, включително какви са езиковите и професионалните умения на служителите, на които е възложена дейността по спазване на този закон, както и
  3. да водят статистика за броя и характера на получените оплаквания.

Така създадената документация трябва да бъде бързо и лесно достъпна за потребителите на платформите.

На второ място, доставчиците са длъжни да реагират на оплаквания от потребители или трети лица в определени срокове. Например да заличават „очевидно противоправно съдържание“ не по-късно от 24 часа, след като са получили оплакване срещу него. За заличаването на друго съдържание, което макар и противоправно, но все пак не „очевидно“, доставчиците имат не повече от 7 дни. За всеки случай са предвидени и хипотези, в които 7-дневният срок се удължава.

Интересен фийчър е и по-лесниятдържавен контрол над платформите – доставчиците им са задължени да имат пълномощници на територията на Германия, чрез които да им бъдат връчвани искания за информация от правоприлагащи органи (по други поводи) или наказателни постановления заради неспазване на този закон.

А санкции?

Тях определено си ги бива. Имат 2 горни граници: 500 000 и 5 000 000 евро. Първата важи за случаите, че доставчиците не са си назначили пълномощници, а втората за всичко останало.

Кои проблеми решава?

Противно на името си, законът не гарантира по-добро правоприлагане. Всъщност той води до 2 сериозни размествания, чиито последствия тепърва ще има да оценяваме.

Първо, нормативният акт видимо следва максимата „триене и блокиране вместо наказание“. При това триенето и блокирането, но най-вече вземането на решение дали да се трие или блокира, е възложено не на „компетентните органи“, а на частни компании, съответно на правните им отдели.

Тук някой ще подхвърли, че то и сега си е така, какво толкова да се променя?

Да, принципно е така, но на основание на общи условия за ползване или на прословутите „community standards“. Новото е, че сега имаме закон и то такъв, снабдяващ с допълнителни правомощия тъкмо онези, които уж би трябвало да контролира.

Второ, с оглед заложените в него парични свръхсанкции, доставчиците ще бъдат изкушени към свръхтриене и свръхблокиране, т. е. ще следват приницпа „по-добре повече, отколкото по-малко“. Фирмените им юристи ще трябва едва ли не за часове да решават правни казуси, с които съдилища се борят с месеци. Щото иначе, нали, парична санкция до 5 милиона евро. Кой ще се занимава с преценката дали налице е „свобода на словото“ или с обследването на фактори, като контекст, среда, ситуация, участващи лица и прочее. И то на фона на наистина комплексна и на моменти разнопосочна съдебна практика. Не знам доколко от помощ ще е обстоятелството, че сериозна част от изброените по-горе наказателни състави представляват отдавна прашасала и никога не влизала в съдебна зала lex imperfecta.

А, и да не забравя – законът не предвижда истинско право на засегнaтия от заличаване на съдържание или блокиране на профил да участва в процeдурата. Може само да съдейства при установяване на въпроса дали при споделеното от него съдържание става дума за твърдян факт или оценъчно изказване, ако от отговора на този въпрос зависи дали съдържанието да бъде изтрито, а профилът му – блокиран, или не.

Може би едничката добра новина е, че процедурите по триене и блокиране могат да бъдат контролирани от държавен орган, но само ако задължените платформи осигурят неговото финансиране.

В този смисъл тук аз истински решения не виждам, но за сметка на това бюрократщина, още харчове и проблеми. И то на места, където засега ги няма.

Момент, момент, а къде остана езикът на омраза?

Честно казано и аз това се питам. И то при положение, че тъкмо с него проблеми в социалните мрежи не е като да няма. Но силно претенциозният закон на Хайко Маас изцяло го неглижира. Защото къде по-смислено би било с проблемите да се ангажират съд и прокуратура, за да имаме и съответна практика, така щото да знаем кои престъпления са от омраза, и кои не, т. е. да имаме поне малко правна сигурност.

За добро, а май като че ли повече за зло, но обсъжданият тук акт няма да допринесе и с милиметър за развитието на правото в тази насока.

Вместо заключение

След двегодишни правителствени дитирамби за предстоящата борба с хейт-спийч онлайн, германските потребители на социални мрежи получават нищо повече от някакъв си фейк-закон. По-лошо дори – той принизява един важен по своята същност проблем до собствената си фейк-битийност. Докато конституционният съд в Карлсруе не го отмени що по-скоро, в което принципно не се съмнявам, нарушителите рискуват максимум да ги изтрият, пък спазващите правилата ще трябва за по-сигурно да се упражняват в автоцензура. А жертвите, ще кажете? Хм, тях този фейк-закон никога не е имал предвид да защити.

Странно, но днес аз съчувствам на германците.

Оригинална публикация

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Емил А. Георгиев е адвокат и университетски преподавател по интелектуална собственост. Активист за гражданска, обществена и политическа промяна чрез истинска, дълбочинна и обхватна реформа в правосъдието. Застъпник е за цифрови права, свободен интернет и софтуер с отворен код. Един от основателите и първи председател на управителния съвет на либералната партия ДЕОС – от май 2014 до януари 2017 г. Член е също на Инициатива „Правосъдие за всеки“, на Инициативния комитет за адвокатска реформа „ИКАР“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“. В изборите за 44-то Народно събрание беше кандидат за народен представител от коалиция „Да, България“ в 24 МИР- София. Баща на една дъщеря.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели