Select Page

Финландската образователна система (интервю с Кайсу Хауматaки)

Финландската образователна система (интервю с Кайсу Хауматaки)
Кайсу Хауматaки

Кайсу Хауматaки

Следва магистратура в областта на хуманитарните науки с профил финландски език и литература.

КХ: Здравей! Казвам се Кайсу Хауматaки. На 25 години съм. Ще се дипломирам тази пролет като магистър в областта на хуманитарните науки. Профилиращият ми предмет е финландски език и след дипломирането си ще стана учител по финландски език и литература.
ИЦ: Интересно. Колко години трябва да учиш, за да станеш учител във Финландия?
КХ: Трябва да знаеш, че има 2 вида учители във Финландия. Има така наречените начални учители за децата между 7 и 12 години. Те разполагат със собствена класна стая и преподават почти по всички предмети. Тяхното обучение е 5 години и основно изучават общообразователните науки. В гимназията има учители за отделните предмети – те учат 1 година общообразователните науки и след това се специализират само в един учебен предмет.
ИЦ: Каква е системата на училищата?
КХ: Имаме начално училище от 7 до 12 години. После следва основно училище до 15 години. След това образованието не е задължително. Може да продължиш в гимназия или професионална гимназия, където да се обучаваш за готвач, ел. техник и т.н.
ИЦ: Имате ли предучилищна подготовка?
КХ: Да, за 6-годишните. Преди 2 години стана задължителна. Обикновено е в детската градина.
ИЦ: Колко време прекарват децата в училище?
КХ: Зависи от възрастта им и училището. Може би 7-годишните прекарват около 5 часа. В основното училище децата започват в 8 часа и приключват в 15 часа.
ИЦ: Мисля, че е добра идея малките деца да прекарват по – малко време в училище. В България всички деца прекарват 6-7 часа в училище. Обикновено започваме в 7:30.
КХ: Мисля, че децата трябва да имат време от почивка, игра и творческо време. Също така е добре да не прекарват целия ден в училище.
ИЦ: Ние имаме занималня след училище. Часовете свършват, имаме обедна почивка и след това може да останем още 2-3 часа в училище. Там има учители, които могат да ни помогнат с домашните. Имате ли занималня във Финландия?
КХ: Да, за 7 и 8-годишните, но хората, които стоят с децата, не са учители.
ИЦ: Когато стане време едно дете да тръгне на училище, има ли някакъв механизъм на локално разпределение?
КХ: Да.
ИЦ: Колко деца има в един клас?
КХ: Около 25, но зависи от града и вида на училището.
ИЦ: Същото като в България.
КХ: Перфектният вариант са малките класове, но невинаги е възможно.
ИЦ: За учителя е по-добре класовете да са с по-малко деца.
КХ: Да, можеш да обърнеш повече внимание на всички и лесно да видиш, ако някой се нуждае от помощ.
ИЦ: Имате ли задължителни предмети в началното училище?
КХ: Да, началните училища са едни и същи навсякъде. Имаме учебни планове, които наскоро променихме. Това правим на всеки 10-15 години. Известни са като „ръководство на учителя“. Министерството на образованието се занимава с тях.
ИЦ: Това е супер, защото всеки път, когато се смени правителството в България, се сменят и учебните планове.
КХ: Това значи, че учителите не са способни да поддържат една линия дълго време.
ИЦ: Точно така. Всеки път има множество промени по предметите история и литература. Мисля си, че е много трудно първо за учителите, а после и за децата. Например: да кажем, че преди 5 години 12-годишните деца е трябвало да изучават „Робинзон Крузо“. А сега например 10-годишните трябва да го изучават. Има дори вероятност даден материал да бъде изпуснат заради тези промени през цялото време.
КХ: Трябва да отбележа, че нашите учебни планове не са толкова специфични. Там не е посочена задължителна литература или нещо такова.
ИЦ: А какво всъщност съдържат?

КХ: Първо те съдържат ценностите, на които искаме да научим децата. Те са като насоки. Нямаме специфични изисквания към децата какво трябва да могат, когато завършат училище. Например за 8-годишните – учителят трябва да развие творческите им способности, да четат и разбират различни текстове и т.н. Всяка община и училище има своя специфична програма, която се базира на националните планове.

ИЦ: Имате ли частни училища?
КХ: Да, но не толкова много.
ИЦ: А учителите могат ли да дават частни уроци?
КХ: Мисля, че могат, но не дават.
ИЦ: В България е доста популярно. Много учители дават частни уроци и някои от тях се интересуват повече от частните си ученици отколкото от учениците си в училището. Какво се случва с дете, което не посещава редовно учебните занятия?
КХ: Учителите трябва да се обадят на родителите и да обсъдят проблема. Също така възпитателите разполагат с голяма мрежа от социални работници, психолози, медицински сестри, които могат да помогнат.
ИЦ: Имате ли социален работник във всяко училище?
КХ: Да, казва се куратор.
ИЦ: Кой определя бюджета на училището?
КХ: Общинският съвет.
ИЦ: Имате ли бежанци от Сирия в училищата?
КХ: Не мисля, че са в училищата все още. Първо трябва да научат езика.
ИЦ: Каква е основната цел на финландската образователна система – дали иска да произведе човек с критично мислене, човек с основни знания и умения, човек със специфична професия или нещо друго?
КХ: Бих казала човек с критично мислене и основни познания. Има много заложени ценности в учебния план – той е над 300 страници!
ИЦ: Имате ли сексуално образование в училище?
КХ: Имаме предмет, в който се изучава човешкото здраве и там разговаряме за сексуалната култура, подходящи диети и колко важен е спортът.
ИЦ: На каква възраст започвате да изучавате този предмет?
КХ: Мисля, че на 13-годишна възраст.
ИЦ: В България нямаме специален предмет. Понякога може да има специален час, отделен от задължителната програма или в някой час, отделно от урока, може учителят да реши да говори за сексуална култура, здраве или друг житейски въпрос. Според мен нашата сексуална култура е на доста ниско ниво. Друг недостатък е, че нашите учители са стари. Ако не бъркам, средната възраст е над 55 години. Как е във Финландия? Има ли много млади учители като теб?
КХ: Всъщност учителската професия е много популярна. Сега имаме добри учители, защото взимат най-добрите от университетите. Много млади хора искат да бъдат учители.
ИЦ: Добро ли е заплащането?
КХ: Колкото средното за страната. За основните учители е малко по – ниско. Обикновено стартовата заплата е 3 000 евро и с трупането на стаж тя се увеличава. Така че се движи между 3 000 и 4 000 евро.
ИЦ: Обвързана ли е с постиженията на учителя?
КХ: Не, зависима е само от стажа.
ИЦ: Какво смяташ, че е по – добре за децата – да имат млад, мотивиран, но неопитен учител, използващ модерни методи на обучение или стар, опитен учител, използващ остарели методи?
КХ: Според мен и двамата са добри. По – възрастните учители също са добре образовани. Те имат допълнително обучение за новите учебни планове, методи и така обучението за тях никога не свършва. Мисля, че имат един ден за обучение всеки месец.
ИЦ: Какъв е според теб най-големият проблем на финландското образование?
КХ: Това е труден въпрос. Баща ми работи като учител от 25 години и според него е мотивацията на децата. Родителите им не са достатъчно взискателни. Децата стоят пред компютъра и се демотивират. Става все по – трудно за нас да ги мотивираме. Много училища сега въвеждат i-pad-и в класните стаи и се опитват да мотивират учениците с различни игри.
ИЦ: Може би за основното училище i-pad-и и таблети са добро решение.
КХ: Някой път са добро, друг път лошо. Някои деца използват таблетите, за да играят игри.
ИЦ: Знам, че провеждате много уроци на открито.
КХ: Да, имаме такава възможност, а и е една от идеите на учебните планове – децата да прекарват повече време навън и да спортуват по време по време на уроците.
ИЦ: Интересно, защото в моите представи Финландия е студена държава.
КХ: И ние имаме месеци с хубаво време.
ИЦ: Каква е температурата през лятото?
КХ: Около 25°С през деня.
ИЦ: Много наподобява Полша. Можеш ли да ми разкажеш нещо повече за твоята програма в Полша? Това платена програма от правителството ли е?
КХ: Да, това е програма само за учителите по финландски език. Всички студенти и всички завършили максимум преди година, могат да кандидатстват. Те могат да бъдат изпратени навсякъде по света, където има факултет за финландски език и култура?
ИЦ: Имате ли много възможности?
КХ: Когато аз кандидатствах, можех да избирам между 10 и 15 локации.
ИЦ: Всички скандинавски езици са екзотични за мен. Финландският е труден език.
КХ: Да, труден е. За учителите също.
ИЦ: Предполагам програмата за този международен обмен също е популярна във Финландия?
КХ: Да, според мен е добра програма.
ИЦ: Имам друг труден въпрос. Каква мислиш ще е голямата промяна в световен план за образованието в следващите 20 години?
КХ: Според мен ИТ секторът ще започне да играе по – голяма роля. Във Финландия учим децата как да програмират, а другата тенденция е това, че учителите трябва да отстъпят водещата роля на децата, трябва те сами да решават. Възпитателите трябва да направляват децата, да ги научат как да възприемат, анализират и възпроизвеждат информацията в различни ситуации. В полската образователна система изглежда децата учат всичко наизуст. Не е това, което ние искаме във Финландия.
ИЦ: Мисля, че начинът на преподаване е един и същ в цяла Източна Европа. Със сигурност в България е. Учим повечето неща наизуст.

 

КХ: Мисля, че трябва да научим децата как да обработват информацията, защото виждам, че в Полша дори по-големите ученици не се справят. Те имат цялата необходима информация, защото са я запаметили, но не знаят как да я използват. Това е голямата разлика.

ИЦ: Те имат информацията и не могат да я използват или те не разбират добре информацията?
КХ: Не съм сигурна, защото повечето от моите студенти са срамежливи.
ИЦ: През последните години същият проблем се наблюдава и в България. 50% от 13-годишните, след прочитане на даден текст, не могат да възпроизведат нищо от него.
КХ: Да, точно това имам предвид. Трябва да научим хората как да мислят сами.
ИЦ: Това се превръща в голям проблем заради така наречените „фалшиви“ новини. Според мен над 50% от българите не различават истинските от фалшивите новини. Те просто приемат за истина всичко, които видят в медиите.
КХ: Това се наблюдава и във Финландия. Както казах децата стават все по – мързеливи. Ако те не искат да мислят самостоятелно, ти не можеш да ги научиш как да мислят.
ИЦ: Може би е световен проблем. Не е само в България, Финландия и Полша.
КХ: Според мен е глобален проблем, но трябва да намерим подходящия способ как да ги научим да боравят с иннформацията. В света ще има повече и повече информация. Затова залагаме нови ценности в учебните планове. Сега премахваме оценките на малките деца и вместо това ги обучаваме как самите те да се оценяват.
ИЦ: Наистина?
КХ: Ние искаме децата сами да намерят силните си страни. Получаването на ниски оценки не окуражава децата. То ги депресира. По-добре е да се фокусират върху силните си страни отколкото да мислят за неща, които не са способни да правят.
ИЦ: Не знам как е сега в българските училища, но когато бях ученик, започнахме да получаваме оценки на 8 или 9-годишна възраст. Не е приятно да си на 9 години и да разбереш, че не те бива по даден предмет. Според мен е по – добре да се премахне оценяването в началните училища.
КХ: Това ще е тенденцията в следващите 20 години. В момента във Финландия е възможно да си 7 клас, когато получиш първата си оценка. Зависи от учителя. Те не поставят оценки, ако не искат. Обикновено разговарят с децата. Поставят персонална цел на детето и след време при нов разговор детето само преценява дали е изпълнило целта или има още работа. Така учениците стават по – заинтересувани от обучението си.
ИЦ: По време на тези срещи присъства ли родител?
КХ: Понякога. Поне 2 пъти годишно.
ИЦ: Ние също имаме 2 пъти годишно срещи между родители и ученици в училище, но според мен това е доста сбъркана практика. Те протичат така: учител след учител влиза в класната стая и пред всички родители заявява, че някое дете прави лоши неща в часовете му.
КХ: Т.е. това е нещо като наказание.
ИЦ: Да, много деца се страхуват от родителските срещи. Имате ли наказания в училищата? Може ли дете да бъде изключено?
КХ: Това е много краен случай. Когато бях ученичка имаше следното наказание: да останеш в училище още 1 час след часовете, но вече не се прилага. Трябва да направиш нещо изключително крайно, за да получиш наказание. Ако детето направи нещо лошо обикновено има разговор с учителя. Нарича се образователна дискусия. Нещо като оценка на твоето поведение. Ако проблемите продължават, училището се свързва с родителите. Ако и това не помогне, учителите имат на разположение тази голяма мрежа от професионалисти, които да помогнат.
ИЦ: Нормално ли е за децата сами да отиват при социалните работници?
КХ: Зависи от човека, но не мисля, че е популярно.
ИЦ: В моята страна е популярно схващането, че само лудите хора отиват при тези специалисти. Ако отидеш, си откачалка или нещо подобно. Повечето хора са страхуват от психиатрите.
КХ: Нещо като черен печат на обществото?
ИЦ: Точно. А училищата осигуряват ли безплатен спорт, изучаване на чужди езици или свирене на музикален инструмент извън учебните занятия?
КХ: Да, възможно е да съществуват различни клубове след учебните занятия, но зависи от общността. Обикновено хобито струва пари, но е нормално да практикуваш спорт или нещо друго в свободното си време.
ИЦ: Колко чужди езика изучавате във Финландия?
КХ: Когато сме на 9, обикновено избираме между английски и шведски. В някои случаи немски.
ИЦ: Шведски?
КХ: Да, Финландия и билигнвистична държава и в определен момент трябва да се изучава шведски. Може да започнем на 9, 11 или най – късно на 13 години.
ИЦ: Финландският и шведският подобни ли са?
КХ: Не, те са от различни лингвистични семейства. Нямат допирни точки, но във Финландия има 2 официални езика и шведският е един от тях. Финландия дълго време е управлявана от Швеция.
ИЦ: Знам че дори през 16 век шведите са достигнали до Силезия в Полша*. Имате ли голямо шведско население?
КХ: Около 5%, т.е. 300 000 души.
ИЦ: Това е наистина много интересно. Историята и географията са ми хоби, но не съм толкова запознат със Скандинавия. За първи път чувам за тези неща. Много ти благодаря за прекрасния разговор!
КХ: Пак заповядай! За мен беше също удоволствие. Лека нощ!
ИЦ: Лека нощ!

*Силезия е един от най – южните полски региони.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Образование: Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия в гр. София, магистърска степен със специалност "Транспортно строителство". По настоящем живее в Полша.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели