Select Page

Свободата на словото е свободата да мислим

Свободата на словото е свободата да мислим

Много застъпници за свободата на словото не са наясно с основополагащото й значение. Те твърдят, че свободата на словото е съществена за цивилизованото общество, защото словото е начинът, по който хората предават идеи. Това е вярно. Но стойността на словото е много по-голяма от това.

Говоренето не е съществено само за предаването на идеи, то е също толкова съществено за образуването и утвърждаването на идеи. Говоренето е в основата на мисленето.

Разбира се, можем да мислим до голяма степен и без говорене. Но много от сложното и абстрактно мислене, от коеот зависи човешкият разцвет може да се случи само в съчетание с общуване, критичен дискурс и дебат. Ето защо учени като Галилей, Нютон и Дарвин редовно представяли своите идеи на места, където други учени са ги разглеждали и оспорвали. Галилей, например, представя своите идеи в Академия деи Линчеи, форум в Рим, основан конкретно за да могат учените да обсъждат и дебатират своите хипотези и теории. (Фактът, че Църквата по-късно репресира Галилей заради теорията за хелиоцентризма подчертава важността на разглежданата от нас тема). Нютон представял своите идеи пред Кралското дружество, сдружение в Лондон посветено на развитието на науката чрез обсъждане и дебат. Дарвин представя своите идеи пред Плиниевото общество, братство в Единбургския университет, посветено на обсъжданията на природата, науката и нетрадиционните виждания. Тези променили света мъже разбирали стойността на критическия анализ и аргументацията в развитието на идеите им и изострянето на умовете им.

Стойността на такива дискусии е също видна в животите на велики философи и политически мислители в историята. Сократ изострял мисленето си и напредвал в разбиранията си като оспорва и дебатира с уж мъдрите мъже на Атина относно истината и справедливостта. (Фактът, че Атинската демокрация го убива заради това още повече подчертава важността на разглежданата от нас тема). Аристотел развива своите идеи значително чрез водене на лекции и обучения, първо в академията на Платон и след това в собствения си Лицей на Аристотел. И разбира се, основателите на САЩ развиват и рафинират идеите си в голяма степен чрез дискусия и дебат в салони, кръчми, вестници, църкви, публични форуми и на практика всеки начин на общуване достъпен за тях.

Хората се учат докато обучават, критикуват, спорят и обсъждат. И този принцип се отнася най-категорично до мисленето на високо ниво. В развитието и утвърждаването на принципи на философията, науката, политиката и т.н., мислителите обикновено не формулират своите идеи в пълна изолация, без никаква комуникация, и не ги изразяват едва когато идеите са напълно развити. Това може да се случи, но рядко. По-често мисленето на високо ниво се развива в съчетание с общуването.

Високо абстрактното мислене е итеративен процес. Тези, които го правят обикновено развиват първоначални мисли по даден въпрос, проверяват идеите за интеграция с вече съществуващото им знание, обсъждат идеите с приятели и колеги, отговарят на техни критики и възражения, преосмислят идеите, проверяват пак интеграцията и така нататък. Въпреки че голяма част от мисленето им се осъществява в самота, великите мислители обикновено преосмислят, променят и рафинират идеите си чрез комуникация, обратна връзка и последваща интеграция.

Погледнато в тази светлина, изразяването на идеи е част от процеса на създаването и утвърждаването на идеите. Говоренето е една страна на мисленето.

Това не означава, че групите мислят. Те не го правят. Само индивидите могат да мислят, защото индивидите имат умове. Нито означава, че индивидите не могат да създават собствени идеи без чужда помощ. Те го могат. Напротив, твърдението е, че процесът на изразяване на идеи и участие в критичен дискурс може да бъде и често е жизненоважна част от процесът на мислене. И във времена, в които свободата на словото е под постоянна атака от регресивното ляво, тази истина трябва да бъде подчертана. Свободата на словото е необходима не само за предаването на идеи, но също така, в решаващо отношение, за създаването и утвърждаването на идеи.

Много мислители в историята и до наши дни са били наказвани, заплашвани или убивани за изразяване на мислите си, и много други са се въздържали от изразяване на идеи поради страх от наказание. Дългият списък с жертви вкючва философи (Сократ), учени (Галилей), лекари (Мигел Сервет), писатели (Салман Рушди), карикатуристи (Курт Вестергаард), режисьори (Тео ван Гог), журналисти (Шарли Ебдо), политически активисти (Аян Хирси Али, Уафа Султан, Неда Ага-Солтан, Авиджит Рой, Раиф Бадауи, Бош Фаустин…) и безброй други мислители, които са били заплашвани или накарани да замълчат. Това безмилостно нападение срещу ума е нарушавало правата на личностите отвъд всякакви граници и е направило света ни по-малко напреднал, по-малко свободен и по-малко красив, отколкото би могъл да бъде.

На какви ли идеи, технологии, новости в медицината и политиката, произведения на изкуството и други подобрения на човешкия живот щяха да се радват  хората, ако свободата на словото беше защитена през вековете? Трагично, но отговорите ще останат завинаги неизвестни.

Това, което можем да знаем е, че доколкото словото е задушено, дотолкова мисленето е задушено – заедно с всички блага, които биха последвали, ако не беше. Доколкото на хората е забранено да изразяват идеите си днес или в бъдеще, ние и децата ни и техните деца, ще се радваме на по-малко прогрес, отколко би имало. И ако ние не дадем достатъчно отпор на тези, които искат да стъпчат свободата на словото, бъдещите поколения ще живеят в най-тъмните векове.

 

И така, в битката срещу тези, които биха отменили Първата поправка*, биха забранили така наречената “реч на омразата”, биха забранили отричането на създадените от човека “климатични промени” и така нататък, ние трябва да направим всичко възможно да защитим свободата на словото. Това изисква защитаване на словото като принцип и чрез позоваване на основите му.

Защитата на свободата на словото като принцип означава да се защитава не само за тези, с които сме съгласни, но също така за тези, с които не сме съгласни. Това изисква да се защитава свободата на словото за социалисти, комунисти, нацисти (национал-социалисти), фашисти, расисти, анархисти, природозащитници, евреи, християни, мюсюлмани – и всички други, които застъпват основани на вяра или ирационални идеи – до степен, до която не нарушават права чрез подклаждане на насилие, извършване на измами и подобни.

Защитата на свободата на словото чрез позоваване на основите му означава да посочваме, че говоренето не означава само предаване на идеи, но също означава създаване и утвърждаване на идеи. Словото не само следва от мисленето, то е неразделно от мисленето. Затова да се ограничи свободата на словото е да се ограничи мисленето и да бъдеш против свободата на словото е да си против човешкия живот.

Добавете тези принципи към интелектуалния си арсенал. И пазете свободата на словото сякаш животът ви зависи от него. Защото е така.

*Става въпрос за първата поправка в конституцията на САЩ, защитаваща свободата на словото: “Конгресът няма да прави закон относно утвърждаване на религия, или на нейното свободно упражняване; или ограничаваме свободата на словото, или на пресата; или правото на хората мирно да се събират, и да подават петиция пред правителството за поправяне на неправди.”

Оригинална публикация в The Objective Standard

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Теодор Димокенчев е юрист и радикален капиталист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели