Select Page

Безредиците в Хамбург и Дерида

Безредиците в Хамбург и Дерида

В Хамбург се проведе срещата Г-20, в която лидерите на всички водещи държави в света се събират да разискват проблемите на дневния ред, които тласкат и засягат глобалното общество.

Самата среща беше посрещната с масови безредици, организирани най-вече от студентски клубове. Коли се палеха, прозорци на магазини се чупиха, имотите на хора бяха разрушавани, полицаи бяха ранени, и като цяло се ширеше един почти неконтролируем поток от насилие и анархия.

Измежду редиците на бунтуващите се млади граждани се забелязва (от снимки) един широк спектър от плакати с най-разновидни политически лозунги и идеи. Има плакати с облика  на класическите комунистически лидери като Ленин, Мао, Гевара, също така „Marxist student conference” са участвали в митинга, които използват облика на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, както и Прудон. Освен това се забелязват и лозунги като „smash the patriarchy” – “smash capitalism” или „end queer oppression”.

Какво представляват тези лозунги и какво мотивира студентите да прибягват до насилие и разруха?

Фридрих Ницше в своята книга „Отвъд Доброто и Злото“ отговаря на този въпрос по следния начин – той в общи линии лансира тезата, че всеки човек е неволен и несъзнателен експонат на някой мъртъв философ.

Повечето хора смятат, че собствената им представа за света е плод на тяхната уникалност и идиосинкразия, но в повечето случаи просто повтарят сентенции и тези на философи, които отдавна не са живи. Също така в повечето случаи самите хора не са достатъчно запознати със самата материя, че да могат да разберат какво е то, което ги подбужда да мислят и действат по този конкретен начин.

Та кои са философите, които мотивират подобни непонятни актове на насилие от страна на младите хора в Хамбург, и освен това какво кара обществото да толерира подобни действия?

По мое мнение всичко може да се обобщи с една основополагаща идея във философията втората половина на 20-ти век на един философ на име Жак Дерида. Самият Дерида е изключително разнороден и в никакъв случай плосък мислител, но поради тематиката на това есе, ще се фокусирам върху само един аспект от неговия труд, който според мен бележи фундаментално остатъка.

 

Той е част от т.нар. постмодернизъм, който обширно казано разисква нови линии по които може да се критикува западната цивилизация, нейните институции, социални, икономически и политически структури, както и йерархията, която е налице почти навсякъде в западния живот.

Дерида борави изключително много с т.нар. неологизми, които представляват новоизлюпили се термини, които се налагат в дискурса, поради нуждата да се изразят дадени нови идеи.

В своите писания относно тази тематика той измисля неологизма „фалогоцентризъм“.

Какво представлява фалогоцентризъм и каква е неговата връзка с безредиците и броженията в Хамбург?

Най-лесно ще бъде ако се изследва тази интересна, многопластова дума стъпка по стъпка и се  обяснят значенията на компоненти й.

Първата част – ФАЛ-логоцентризъм – идва от древногръцката дума φαλλóς (phallos или phallus), която буквално преведено означава еректирал мъжки полов член.

Идеята заложена в употребата на фалос тука е идеята, че западното общество, институциите, които е създало и изобщо социалната структура, която е била изтъкана от цялото интелектуално наследство, изначално и вътре в себе си цели единствено да утвърждава и продължава мъжко господство.

Тъй като строителите на западната цивилизация са били мъже, то всичко, което отразява този цивилизационен процес е белязано с насилствената черта да се налага господството на мъже.

Имайки налице тази интелектуална почва, е възможно да се пораждат течения като „трета вълна феминизъм“, които целят унищожението на патриархатът.

Патриархатът представлява именно това – тя описва нашето западно общество в историята и настоящето, като социална структура, която е била създадена с целта да продължава и укрепва със своите изобретения и идеи, текстове и политически трактати, единствено и само мъжката доминация.

 

За това и се стига до въодушевени феминистки, които под мантията на лозунги като „smash the patriarchy” палят коли, чупят магазини и нахлуват в собствеността на граждани.

Чрез този иновативен похват, измислен от Дерида, всички тези коли и магазини, както и частна собственост, и изобщо идеята за дебат и диалог между две опониращите се страни, могат да се разглеждат като творения на строителите на запада, които единствено целят, насилствено при това, да налагат, утвърждават и продължават мъжкото господство.

За това и е оправдано да се бориш с него, използвайки методите на насилие.

Разбира се, тези идеи и методологии са доста по-сложни и респективно се състоят от хиляди страници теория, но за целта на тази статия аз поемам риска да ги обобщя по най-простия начин, който успея.

Продължаваме нататък с нашата дисекция на неологизма на Дерида.

Следващата част вътре в него е – фал–ЛОГО-центризъм – „лого“ идва от древногръцката дума  λόγος –и по-конкретно – λέγω – което буквално преведено означава „аз говоря“ или „слово“.

Самата дума логос е изключително сложна и многопластова, тъй като в историята на идеите е била използвана да обозначава най-разновидни мисловни концепции. И Дерида е бил пределно наясно с комплексността й, и заради това употребява именно нея в критичната си дисекция на подчертаващите структури, които обуславят Запада.

Ще извлека и изложа само едно от главните значения, които са заложени в употребата точно на тази дума от Дерида.

На първо време под „логос“ се има предвид индивида и още по-точно – неприкосновеността му и свещеното му значение в историята на западната цивилизация.

Как индивида (всеки един от нас е индивид) със свои собствени индивидуални идеи и действия сам успява да въплъти потенциала, заложен в него (както и във всеки един от нас).

Дерида е прав и това наистина е основополагаща идея за Западната мисъл, която доста всеобхватно я различава от другите цивилизации в света.

От идеята за индивида и неговото фундаментално значение изниква господстващата и главна икономическа система на Западната мисъл, която се явява и неин отличителен белег – а именно капитализъм.Капитализмът се състои от свободното ползване на частна собственост от страна на индивиди, които ползувайки се със собствеността си, достигат до взаимноизгодни сделки с други индивиди и така създават стойност.

Именно и заради това се наблюдават въодушевени млади студенти, които под мантията на лозунг като „Smash Capitalism” чупят прозорци на магазини, палят коли и сеят разруха.

Чрез постмодерния похват на Дерида, всички блага, създадени от капитализма, както и цялата социална и обществена йерархия, която се е появила от свободно договарящи и/или асоцииращи се индивиди, всъщност нямат по-голямо значение от това да налагат, утвърждават и продължават западното господство. И при това по насилствен (според левите теоретици) начин.

За това и е оправдано да се отговаря с насилие, и при това самото насилие да се разглежда като единствения валиден метод, чрез който може да се достигне до поголовното разрушение на потисническата структура на западните общества, както и освобождение от тази структура.

 Последната част – фал-лого-ЦЕНТРИЗЪМ – се подразбира, тъй като подплатява всичко казано до тук.

Има се предвид, че предхождащите две идеи се явяват централни за западната мисъл, както и основополагащи, съответно и ако целим да ги коригираме, поради функцията им да оправдават репресивната западна йерархия – то трябва изначално да ги изкореним.

 До някъде успях да обобщя по мое мнение кои са точно мисловните течения и идеи, които мотивират действията на подобни леви студенти, въпреки че отново подчертавам ограничения и лимитиран характер на подобно изложение.

Искам и да се обърна към хората, които не биха се съгласили с изложеното от мен. Аз искам да не се съгласите, искам да го оспорите и да се усъмните в него, и най-вече искрено се надявам, подбудени от желанието да ме опровергаете – да прочетете книгите, върху които стъпвам в своята критика на постмодернизъм.

Аз препоръчвам „Explaining Postmodernism” на Стивън Хикс, както и „Dissemination” на Жак Дерида.

(Снимка: extra.ie)

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Стефан Кичев следва в Софийски Университет, работи във сферата на образованието и участва в проекта "Моята Българска История". Автор в ЕКИП и членува в Българско Либертарианско общество. Интересите му включват история, философия, политика, икономика и култура.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели