Select Page

Хората, логиката, разумът

Хората, логиката, разумът

Живеем в информационната епоха, но достъпът до неограничена информация не пречи на мнозинството хора не само да продължават да вярват в безброй безумни твърдения и суеверия, но като че ли дори ги защитават още по-яростно. На какво се дължи този парадокс?

Преди да разгледаме данните за реакциите на хората към аргументите, е важно да вземем предвид социалния, биологичния и историческия контекст на този проблем.

Останете будни, ще е важно и интересно, обещавам.

Всички живи организми са зависими от точното възприемане на реалността, за да оцеляват и да се размножават. Ако една газела не успее да възприеме хищника навреме… хрус… бива изядена, докато за лъва точността на скока към плячката може да е разликата между пълен търбух и гладна смърт или дори счупени кости от ритника на някоя зебра.

На човешките същества им липсват острите нокти и зъби на лъвовете или скоростта на газелите, но, за щастие, притежаваме най-мощното и опасно оръдие в царството на животните – нашите умове. Поради това ние очакваме човешкият ум да е способен точно да анализира и концептуализира света около нас. Процесът на разумно аргументиране неизменно съдържа използването на логика, а самата логика се извлича от неизменните характеристики на заобикалящия физически свят. Емпиризмът е друг компонент на аргументирането, който зависи от точното възприемане на реалността чрез сетивата. Разумът несъмнено е изключително важен за нас, но какво се случва ако самият ни разум пречи на нашето оцеляване и репродуктивен успех?

Представете си, че живеете на изолиран вулканичен остров, където единствените хора около вас са обожествяващи вулкана диваци, които разчитат на човешки жертвоприношения, за да омилостивят своя огнен бог. Разбира се, реалността е, че това им поведение по-скоро е свързано с факта, че са в капан на този остров и това, с което се опитват да се справят, всъщност не е божеството, а тяхното собствено безспокойство относно периодичните избухвания на вулкана. Какво ще стане, ако започнете да поставяте под съмнение тази практика, липсата на доказателства за наличието на какъвто и да е ефект от жертвоприношенията върху честотата на изригване на вулкана или дори самата идея за божественост? Дори ако оцелеете след такова „неверническо“ поведение, дали някой от противоположния пол би искал да прави секс с човека, който е разярил вулканичния бог?

Това е само един от много примери, в които способността за разумно аргументиране е еволюционен негатив за човешките същества. Това, което наистина се случва в реалното общество, е, че живеем на един метафоричен вулканичен остров, не можем да избягаме от него и щом веднъж някакъв вулкан изригне, докато някой човек танцува, обществото възкиква: „Забранено е танцуването!“. Когато след време изригне друг вулкан, докато някой пее, обществото възкликва: „Забранено е пеенето! Никакво танцуване, никакво пеене!“ и така продължават да се трупат всевъзможни правила, докато обществото се срине или някакъв фактор успее да обърне тенденцията към увеличаваща се ирационалност.

Неврологът Майкъл Газанайга отбелязва: „Това, което винаги трябва да имаме предвид, е, че нашите мозъци са оформени от еволюцията, за да ни позволят да правим по-добри решения, които да увеличат нашия репродуктивен успех. Длъжностната характеристика на нашите мозъци е да пренесат гените на следващото поколение“. На нас ни е необходимо умението за разумно аргументиране (или просто разумът), за да създадем всичко от копия до компютри, но в същото време в социалната сфера логиката и емпиризмът могат да са изключително опасни. Това противопоставяне лежи в основата на основополагащо разделение в човешкия ум, което всички, занимаващи се с характера, разума и вземането на решения, трябва да разберат.

 Някой може да възрази, че нещата са се променили от дивите дни на примитивните племена. В днешно време, ако живееш в Запада, да поставяш под съмнение вярванията на религиозен човек е много по-вероятно да произведе искания за логични обяснения, отколкото пляскане на камшик, дъжд от тежки камъни или смърт чрез остър прът. Вярващите дори може да организират публичен дебат, ако си достатъчно известен. Сега е най-доброто време за разума в историята.

Според последните проучвания и болезнените преживявания на много философи това далеч не е така. В сферата на психологията Selective exposure theory ни казва, че хората не само търсят информация, която препотвърждава вече съществуващите им вярвания, но че те също избягват информация, която опровергава техните вярвания. Това се нарича склонност за потвърждаване (confirmation bias).

Изследователи са тествали преобладаването на отклоненията във възприемането (cognitive bias) в най-различен контекст: от коли, през козметични продукти, та чак до политиката и религията. Без изненада научаваме, че по последните две теми отклоненията във възприемането са най-силни. Например едно американско проучване открило, че 43% от републикаците и „десните“ в САЩ използват поне една лява медия, за да се информират, докато само 26% от демократите използват каквато и да е „дясно“ ориентирана медия. Процентът на републиканците вероятно би бил доста по-нисък, ако републиканските медии бяха по-диверсифицирани, но повечето модерни и големи медии в САЩ са малко или много вляво на политическия спектър. Т.е. не че републиканците са по-отворени, ами просто им липсват достатъчно източници за задоволяване на тяхната склонност за потвърждаване.

Ключова част от смъртта на разума в едно общество е проблемът с Неопровержимостта (обратното на Falsifiability или на български – фалсифицируемост). Какво точно е Неопровержимостта?

Представете си, че ви казвам, че на главата си имам невидим паяк, много дебел, космат паяк. Как ще знаете дали казвам истината? Вие отговаряте например: „Ще го пипна!“, на което аз отвръщам: „Не можеш, защото той не само е невидим, но и не може да се докосне!“. Можете ли да го подушите? Не, не може и да се помирише! Не можете да го видите, да го пипнете, да го помиришете и така нататък до изчерпване на всички възможности, при което вие вериятно ще вдигнете рамене и ще кажете: „Ами, значи няма паяк.“ и ще ме пратите в лудницата. Ако аз кажа, че имам невидим паяк на главата, и после премахна всеки възможен стандарт, по който може да се провери наличието или липсата на този паяк, в един момент вече няма абсолютно никаква практическа разлика между това аз да имам неоткриваем паяк на главата и това да имам точно нула паяци на главата. Неопровержимостта е липсата на какъвто и да е стандарт, по който може да се обори едно твърдение.

Скорошно проучване върху почти универсалната привлекателност на Неопровержимостта отбелязва: „Дълго изследване на екзистенциални и епистемични мотивации (б.а. казано просто – изследване на знанието) показва, че политическият и религиозният светоглед на хората често имат мотивационна основа, те го имат отчасти, за да задоволят лични мотиви. Много добре се знае как хората на лично ниво защитават тези светогледи от заплахата на фактите. Например хората разчитат на отклонения в обработването на информация (confirmation bias) или накърняване на източника на фактите (ad hominem; poisoning the well). По-малко се знае обаче за това кои характеристики дават на някои светогледи превъзходство пред други, доколкото вярванията, които са по-силни, се оказват по-задоволяващи психологически и доколкото Неопровержимостта може да увеличи ревностността. Системи от вярвания, които са включвали елемент на Неопровержимост, могат да се окажат напълно подходящи да обслужват психологически нужди. Поставено другояче, възможно е неопровержимите системи от вярвания да позволяват индивидуални различия, касаещи силата на вярванията, да се изразяват по-силно, дали чрез религиозна ревностност, политическо хулене, или дефанзивно окопаване в собствената позиция“.

Това е дълъг и малко скучен академичен цитат, но изследователите са завършили труда си със сериозно предупреждение: „Тези резултати и предположения водят до извода, че Неопровержимостта може да е опасна сила в обществото като цяло. Въпреки че може да е полезна психологически за отделния индивид или отделни социални групи, Неопровержимостта може да води индивидите и обществата към продължително вземане на решения, разведени с реалността, (б.а. или на прост език – да бъдат идиоти) дотам, че успехът на едно общество изключително много зависи от способността му да възприема качествени данни и да променя поведението си съгласно тях и от привързаност не просто към идеи, но към тестването на тези идеи като необходимост за здравето и развитието на обществото“.

„Изледванията показват, че определени вярвания се развиват, използвайки силата на непроверимостта. Вплетена в самата им тъкан е враждебността им към разума. По този начин опровергаващата информация се хвърля в черната дупка на Неопровержимостта. Този процес на отхвърляне усилва репродуктивността на съответния светоглед. С други думи, ако едно вярване е еволюирало да се противопоставя на разума, всяка успешна защита срещу логиката и емпиризма потвърждава собствената му полезност.“

Мислете си за система от вярвания, независимо дали политическа, религиозна или друга, (възможно е дори да има генетично начало, но за това друг път), която е нещо като животно – също като вас тя просто иска да оцелее и да се размножава. Поради това всяка информация, която застрашава нейния капацитет за размножаване, се отхвърля и всяка информация, която засилва капацитета за оцеляване, просперитет и размножаване, се приема. Отхвърлянето на опровергаващи доказателства е имунната система на един светоглед, точно както вашата имунна система отхвърля вирусите от тялото ви.

Рене Декарт е френски философ, известен с мисълта „Мисля, следователно съществувам“. Той има теория, според която реалността е просто сън и ние съществуваме като мозъци в резервоари, собственост на зъл демон, който манипулира нашите сетива. Тази идея е все още популярна, въпреки, че е напълно непроверима и неопровержима. Отричането на данни от сетивата е на пръв поглед нерационално, но може да произведе значителни емоционални ползи на един болен ум. Когато хората ни канят с аргументи да ги убедим, че вярванията им са нерационални, те често използват умствен еквивалент на Фабианова стратегия.

Фабиановата стратегия е военна стратегия за изтощаване на противника без пряка конфронтация. Когато някой каже „Не съм съгласен с теб, но съм отворен да ме убедиш“, на практика девет от десет пъти ти просто си удряш главата в стената, докато се изтощиш и се откажеш. Това е трудно доловима форма на пасивна агресия, която работи изключително добре. Можем просто да погледнем интернет „дебатите“ (включително коментарите под статии), за да видим многобройни примери. И е една огромна лъжа, която е изумявала поколения философи. „Искаме да ни дадете доказателства“, реват масите, „но яростно ще отричаме всички доказателства“.

За да разберем защо това се случва, представете си, че работите като продавач на коли и някой идва и казва, че иска някаква определена марка кола, но всеки път когато му показвате качествата на колата, той непрекъсното се съмнява и пита дори повече въпроси. На всичкото отгоре човекът ви дава противоречаща информация за желанията си – „Искам да гори малко, но и да е супер мощна“, „Искам да е двуместен спортен модел, но да ми побира четиричленното семейство“. След час преговори просто ви казва „Аз изобщо не исках да си купувам кола“ и си тръгва от автокъщата. Как ще се почувствате? Ядосани? Изнервени?

Може би сега ще разберете целта на тази голяма лъжа: Когато някой ви включва в псевдорационален дебат, той ви всмуква в своя луд, отричащ и кастриращ разума свят, той ви пречи да обсъжадте с други добронамерени хора и ви изнервя относно собствения ви капацитет за рационалност, което на свой ред ви кара да се съмнявате в нея. И най-вече, ако това е публичен дебат, противникът казва на публиката – „Рационалните хора са такива идиоти, че дори не знаят кога рационалността не е приложима“.

Според Макс Планк „една нова научна истина не побеждава, защото убеждава противниците си да видят светлината, но по-скоро защото противниците й в един момент измират и новото поколение израства отначало с познанието за нея.“ Тази идея, позната като принципът на Планк, има важни и малко мрачни последсвия. Ако учените – хората, които са най-запознати с методологията на логиката и емпиризма, отхвърлят разумната аргументация, каква надежда има за всички останали? И за съжаление неврологията ни носи още лоши новини.

В навечерието на президентските избори в САЩ през 2004 г., група невролози решили да изследват как мозъците на партизаните отговарят на информация, представяща Джорж Буш или Джон Кери в негативна светлина. На ревностни демократи и републиканци са представени 18 двойки противоречащи си твърдения – 6 от Буш, 6 от Кери и 6 от политически независима мъжка фигура. Запитани как оценяват противоречията, демократите нямали никакъв проблем да идентифицират противоречията на Буш, но игнорирали или омаловажавали тези на Кери. Същото важало и за републиканците. С други думи – те не възприемали сериозните противоречия на кандидата на своята партия, но интересното е, че и двете групи нямали никакъв проблем да идентифицират противоречиата на независимите политици. Главният изследовател описва резултатите на мозъчното сканиране: „При конфронтация с потенциално тревожна политическа информация, се активират невронни мрежи, които произвеждат тревога. Ние не знам дали тази тревога е съзнателна или несъзнателна, или някаква комбинация от двете. Мозъкът регистрира конфликта между данни и желания и започва да търси начини да изключи източника на неприятна емоция. Ние знаем, че мозъкът като цяло успява в това начинание, тъй като партизаните през по-голямата част от времето отричат, че са възприели какъвто и да е конфликт между думите и делата на своите кандидати.“

Излиза, че това е подсъзнателно министерство на пропагандата в самите нас. Ако сте демократ, харесващ Кери, и получите противоречаща си информация, то дори не изпитвате дискомфорт, просто автоматично игнорирате тази информация. Въпреките това, изследванията сочат, че мозъкът на някакво ниво отчита този дискомфорт и активно се опитва да го премахне.

Главният изследовател продължава: „Мозъкът не само успява да изключи дискомфорта чрез погрешни разсъждения, но го прави изключително бързо. Невроните, отговорни за регулиране на емоционалните състояния, много бързо успяват да възприемат вярвания, които елиминират дискомофорта и конфликта, изпитван от партизаните при сблъсък с неприятната действителност. Всичко това изглежда се случва почти без участие на невронните връзки, които нормално отговарят за разсъждаването.“

„Но политическият мозък направи и нещо, което ние не предвидихме. Щом веднъж партизаните намериха начин да аргументират погрешни заключения, не само се изключиха невроните отговорни за негативните емоции, но връзки, отговарящи за позитивните емоции, се активираха. Партизанският мозък изглежда не се задоволяваше с това да се чувства нормално, но работи извънредно, за да се почувства още по-добре, като активира „награждаващи“ невронни връзки, които дават на партизаните шок от позитивни чувства. Тези неврони съвпадат в голяма степен с невроните, активиращи се когато наркоманите си получават дозата.

В действителност има сериозни индикации, че политическата власт е пристрастяваща колкото кокаина, което е иронично, имайки предвид, че политическият елит като цяло е забранил наркотиците за обикновените хора (и дори се води „война“ срещу тях в някои държави).

При политическите науки, двама изследователи въвеждат термина „обратен ефект“(backfire effect), след като наблюдават това емоционално позитивно зареждане на практика. След редица проучвания те откриват, че поправянето на заблуди, като например, че Ирак има оръжия за масово унищожение, всъщност правят по-силно погрешното вярване у хората. Точно като чудовищата в някои детски анимации, по които стрелянето с куршуми само ги уголемява и прави по-силни. Това изглежда се случва и когато стреляш с логика по хората – те само стават по-окопани в своите вярвания.

Същото изследване отбелязва: „Обратният ефект, който открихме изглежда допълнително подкрепя растящата литература, показваща, че гражданите често използват мотивирана обосновка (motivated reasoning). Въпреки че ескпериментите ни се фокусираха върху оценка на ефективността на корекциите, резултатите показват, че преки фактически противоречия могат всъщност да заздравят идеологически основаните фактически вярвания.“

Учените също откриват физиологични разлики между политически леви или десни хора. Левичарите обикновено имат по-голям и по-активен Преден сингуларен кортекс (ПСК), който е част на мозъка, участваща в откриването на грешки и разрешаването на конфликти. Учените спекулират, че уголеменият ПСК прави левичарите по-толерантни към неяснотите, противоречията и към промяната.

Хората клонящи вдясно пък имали по-голяма Амигдала, която отговара за развитието, съхраняването и контролирането на емоциите. Това има голяма връзка с откритията на друго американско изследване, че консервативните американци даряват повече за благотворителност от демократите. В другата крайност една от физиологичните особености на социопатите – ненормално малката Амигдала (т.е. слаба обработка на емоциите). Десните също имат по-чувствителна Симпатична нервна система, която ги прави по-нащрек и по-бързо реагиращи на заплахи. Наистина, една от основните характеристики на традицинните десни вярвания е бдителността към заплахи, изразена обикновено в по-голяма подкрепа за националната армия. Това са основни разлики в мозъците.

Нещо повече – изследвания на близнаци показват, че може да има сериозна генетична основа за политическите възгледи на всеки човек. Въпреки че причинно-следствената верига е много трудна за определяне, както идеите могат да променят мозъка чрез невропластичност, така и предварително определени мозъчни структури могат да влияят върху нашите вярвания. Във всеки случай, някаква комбинация между свободна воля, гени и среда е отговорна за човешките вярвания и последното е факторът, върху който имаме най-много контрол. Или както го поставят изследователите: „Много проучвания, ползващи изключително разнообразни модели и методи, показват, че политическите и религиозните вярвания имат относително силна генетична основа. Но това не означава, че идеологическите наклонности не се влияят от личните преживявания и външните фактори на средата. Изследвяния на наследяването при близнаци сочат към генетични фактори в основата на социални и политически нагласи, но те не уточняват кои са биологичните и психологичните механизми, които водят до идеологически различия.“

Бих искал да живея в свят, където хората оставят настрана идеологията, отхвърлят склонността за потвърждаване и наистина се опитват да възприемат доказателствата, данните, базовата рационалност на философските и емпиричните аргументи. Разбира се, първата стъпка към решението на всеки проблем е признанието, че такъв съществува. Нашият проблем са всички предразсъдърци и склонности, за които пиша тук. Чрез държавата и нейния капацитет да преразпределя доходи, ние всъщност сме добре платени за своите идеологии и това е една от причините, поради която държавните апарати се разрастват все повече и стават по-силни, докато се сгромолясат.

Всеки си е мечтал за някакъв вид човешко братство, някакъв начин да сме единни отвъд границите на култура, раса, предразсъдъци и фанатизъм. Това място се нарича реалност. Ние сме еволюирали в племена, където нашата връзка са били нашите споделени заблуди, нашите фантазии, магическото мислене и лъжите, на които са ни учили. Нашата връзка е в нашата погрешност. Това е нещото, с което сме еволюирали и сме генетично програмирани, това е с което израстваме – да се свързваме в погрешността си, да разказваме лъжи на другите и да предаваме тези грешки на нашите деца. Дори бих казал, че сме само преносители, чрез които грешките се размножават. Но ако се отдръпнем от погрешността и се обърнем към реалността, към разума и доказателствата и имаме истинско състрадание към белите дъски, наречени детски умове, ако не продължаваме да печатаме грешки, заблуди и племенна култура върху техните мозъци, може би имаме невероятна възможност човечеството за първи път да се срещне с реалността. Защото като премахнем всичките си предразсъдъци, ни свързва единствено реалността.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Теодор Димокенчев е юрист и радикален капиталист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели