Хрониките на една предизвестена национализация

В края на миналата седмица се развихри скандалът с покупката на ЧЕЗ България от „Инерком“ – дружество, притежавано от госпожа Гинка Върбакова. Поради ред причини, тази сделка изглежда абсурдно и резонно, възмущението е всеобщо.

Още тогава, в мен се заформи съмнение за по-различен сценарий от раздухваните теории за офшорки, руско-грузински инвеститори, Пеевски и Ковачки. Сценарий за национализация на електроразпределителното дружество.

Сценарий, планиран от начало в следните точки

  1. Обявява се скандалната потенциална сделка;
  2. Раздухва се голям скандал, всички са логично недоволни;
  3. Обявява се, че съществува заплаха за националната сигурност, опасност половин България да остане без ток;
  4. Правителството реагира като казва „Да, прави сте, това е недопустимо! Трябва да има сигурност кой управлява ЧЕЗ.“;
  5. Национализация на ЧЕЗ.

Вчера стигнахме до точка 4 – правителството прояви интерес към влизане в сделката. След среща на г-жа Върбакова с представители на властта, те обявиха, че държавата може да вземе мажоритарен дял в дружеството купувач. Дано до точка 5 не се стигне, все пак.

Защо тази сделка беше скандална от обявяването ѝ?

Залогът е огромен – токът на цяла Западна България. Купувач е дребен предприемач, без сериозен опит в енергетиката. Той е единственият останал кандидат в търга, като част от отпадналите са фирма, нямаща право на закупуване и друга, която докато беше смятана за най-добър кандидат изненадващо… фалира. След това г-жа Върбакова се появи по медиите, където беше неубедителна и засили подозренията. Не е ясно от къде „Инерком“ си е осигурил финансиране и може ли да управлява ефективно компания като ЧЕЗ. Министър-председателят обяви, че сделката е от частно-правен характер и държавата няма да се меси в нея. Което пък не е вярно, тъй като сделката трябва да се одобри от КЕВР и КЗК (по думите на министър Теменужка Петрова от преди 3 месеца). Освен това, от чешка страна дойде информация, че Българска банка за развитие ще финансира предсрочноизискуемите задължения на ЧЕЗ (тоест държавата пак е намесена).

Съответно, обществената реакция не закъсня. Сутрешните телевизионни блокове все още са пълни само с анализи за ЧЕЗ, темата е масово коментирана сред хората, интернет се напълни с мемета за Гинка.

Последваха, разбира се и апокалиптичните прогнози – застрашена е националната сигурност, доставката на електричество към управленските органи, министерствата и т.н. Правителството беше подложено на сериозен натиск от обществото. Положението трябваше да бъде спасено геройски.

Сериозен натиск липсваше от главната опозиция – БСП

Представители на партията се обявиха за национализиране, което е очаквано, предвид комунистическата им нагласа. Нямаше обаче призиви за оставка, вот на недоверие, сериозни упреци и обвинения – нещо, което не са се притеснявали да правят при по-малки скандали. Ако са очаквали тяхното желание – национализация – в крайна сметка ще бъде осъществено, поведението им става по-логично.

В пика на скандала, държавата, която нямаше да се меси първоначално, в лицето на финансовия министър и вицепремиера, се срещна с г-жа Върбакова. Много бързо те постигнаха съгласие държавата да закупи контролен дял в продаваните български активи на ЧЕЗ. Ситуацията е спасена. Нека хората бъдат спокойни. „Гадовете“ са победени. Държавата се погрижи за нас и нашия ток.

Така национализацията, която по принцип би срещнала сериозен отпор от обществото, бе поискана от това общество и му беше дадена с геройски акт.

Остават въпроси

Защо, щом „Инерком“ не е в състояние да управлява ЧЕЗ, сделката просто не беше спряна от отговорните за това органи – КЕВР и КЗК? Защо, щом сделката не е чиста, правителството влиза като партньор в нея?

А защо е нужно на правителството да национализира ЧЕЗ и защо това не трябва да се случва, можем много лесно да си отговорим, като погледнем случващото се в БДЖ, Топлофикация София или ТЕЦ „Марица-изток 2“ и тяхната история. Огромни загуби, злоупотреби, източване, корупция, неефективност.

Потенциалната национализация е и отговор на други въпроси. Защо голяма европейска компания като ЧЕЗ се опитва всячески да избяга от България? Защо чуждестранните инвестиции в страната намаляват, а външни фирми напускат местния пазар? Докато правителството продължава да се меси силно в икономиката, докато продължава да създава непостоянство и несигурност за бизнеса, докато продължава да бяга на ляво, тези процеси само ще се задълбочават, а сериозен икономически ръст няма да има.

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Стефан Стоянов

Стефан Стоянов е завършил бакалавър на УНСС и магистратура в ВУЗФ с редица допълнителни специализации. Сертифициран Независим оценител на търговски предприятия и вземания към КНОБ. Работил като финансов анализатор във водещи компании като Telenor, Walltopia и DXC