Ислямистки феминизъм и други оксиморони

[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“ _builder_version=“3.0.50″][et_pb_row admin_label=“row“ make_fullwidth=“on“ background_position_1=“top_left“ background_position_2=“top_left“ background_repeat_1=“no-repeat“ background_repeat_2=“no-repeat“ _builder_version=“3.0.50″ background_size=“initial“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ custom_padding=“25.4375px|0px|25.4375px|0px“][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_text admin_label=“Text“ _builder_version=“3.0.50″ background_size=“initial“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Припознаха ги като жертви на своя най-голям враг – белия патриархат. Тъжна оруелска антиутопия

Група шведски феминистки излязоха с позиция, че предпочитат да бъдат изнасилени от мигранти, пред това да разчитат на помощта на своите съграждани

Mазохизмът и моралният релативизъм на тревожно много западни активисти, феминистки и правозащитници от така нареченото либерално ляво продължават да изумяват рационалните наблюдатели на кризата с мигрантите от третия свят и сблъсъка на цивилизацията с метастазиращия радикален ислям.

Близо два месеца след грандиозния скандал със съзнателното прикриване на масовите новогодишни сексуални атаки над хиляди жени, извършени от млади мюсюлмани в Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Хелзинки, Калмар и други европейски градове, дебатите за съвместимостта на ислямските доктрини и западните ценности са по-шумни отвсякога. Уви, разговорът е взет на абордаж от крайнодесни и крайнолеви елементи на политическия спектър, които правят всичко възможно да унищожат всяка молекула логика, рацио и критично мислене от една от най-важните теми на нашето време.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=“Отзив“ background_layout=“light“ quote_icon_color=“#454e7d“ _builder_version=“3.0.50″ body_font=“Comfortaa|on|||“ body_text_color=“#454e7d“ body_font_size=“20px“ custom_margin=“|||“ custom_padding=“|||“ use_border_color=“on“ border_width=“5px“ border_color=“#454e7d“ url_new_window=“off“ quote_icon=“on“ use_background_color=“on“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Затвърди се подозрението, че за чувствително голямо количество западни феминистки сексуалният тормоз над жени има значение само ако се извършва от бели мъже. Вече няколко дни в социалните мрежи се търкаля фейсбук статус на младата крайнолява активистка от Германия Селин Герен, която публично се извинява на своите предполагаеми насилници от арабски и северноафрикански произход.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.50″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Тя е била една от пострадалите от масовите посегателства, но големият проблем за Селин не са самите унизителни актове на полова агресия, а расистките реакции на „бялото мнозинство“. Нейната история, непотвърдена още от сериозни източници, съвпада със старателно култивирания наратив за мигрантите, които са просто жертви на западните предразсъдъци и като такива не трябва да носят никаква отговорност за делата си.

Либералните медии и социалните мрежи са наситени с напълно реални призиви за игнориране на всякакви престъпления, извършени от мигранти, и фокусиране върху истинския проблем – расизма на белите хетеросекуални мъже.

Тези дни група шведски феминистки излязоха с официална позиция, осъждаща реакциите на местните спрямо вълната от сексуални престъпления, извършени от млади мюсюлмански мъже, и обявиха, че предпочитат да бъдат изнасилени от мигранти пред това да разчитат на помощта на своите съграждани. Те финализират своето сюрреалистично странно послание с думите, че не се страхуват от чужденците, а от местните мъже.

В същото време британската феминистка и авторка Джесика Ейбрахамс се опита да обясни и оправдае патологично-мазохистичния феномен в ярко илюстративна мазохистична статия, в която написа: „Феминистките са загрижени за защитата на малцинствата и маргинализираните групи. Ако за някои от тях е било трудно да говорят и осъдят събитията в Кьолн, защото са били загрижени, че думите им ще окуражат агресията срещу бежанците, аз не мога да ги виня. Вината не е у феминистките, а у хората, които ги карат да се тревожат за такива неща.“

Този трогателен сантимент бе повторен на няколко пъти и от Лори Пени – една от най-популярните млади феминистки в Западния свят. Веднага след скандала с прикриването на масовите сексуални атаки тя написа в социалните мрежи, че не я интересува Кьолн заради расистите, които ще използват случая и ще се отнасят лошо с мюсюлмани. По-късно Пени реши да артикулира и доразвие своята позиция в серия от публикации, в които постави проблематичния фокус не върху акта на сексуално насилие, а върху реакцията срещу него.

Нейният пример бе последван от стотици по-малко известни правозащитници, които наситиха социалните мрежи и либералните си блогове с призиви да не се говори за проблема със сексуалната култура на много млади мъже, израснали в теократични ислямски общества и озовали се изведнъж в свободния Запад, където на жените им е позволено да излизат и да се разхождат в града сами и с дрехи, различни от некомфортни черни торби от полиестер, оставящи видими само очите.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=“Отзив“ background_layout=“light“ quote_icon_color=“#454e7d“ _builder_version=“3.0.50″ body_font=“Comfortaa|on|||“ body_text_color=“#454e7d“ body_font_size=“20px“ use_border_color=“on“ border_color=“#454e7d“ border_width=“5px“ url_new_window=“off“ quote_icon=“on“ use_background_color=“on“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Според критична част от днешните западни правозащитници такъв проблем изобщо няма. Всъщност това е мекият расизъм на ниските очаквания към малцинствата. Феминистките и други регресивни левичари прилагат по-нисък стандарт към поведението на определени групи от хора, които те виждат като „стигматизирани и маргинализирани“.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=“Текст“ _builder_version=“3.0.50″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

В изкривения свят на съвременните феминистки премълчаването на подобни престъпления е оправдано, а символът на репресия в ислямския свят – задължителното покриване на жените – става прогресивен феминистки сигнал за еманципация от сексистките социални конструкции в западния свят. Те игнорират бруталната реалност за жените в по-голямата част от ислямския свят и по този начин стават съучастници в тяхната всекидневна и неописуемо жестока репресия.

Преди дни в Пакистан се провали опит за въвеждането на закон, затрудняващ уредените бракове на малки момичета с възрастни мъже. Според Съвета за ислямска идеология в Пакистан – изключително влиятелна организация в страната – момичетата могат да бъдат омъжвани още на 9 години, ако имат „видими черти на пубертет“. Превръщането на малки момичета в булки е широко разпространена наднационална религиозна традиция в ислямския свят, а наскоро излезе статистиката, че само за една година 37 000 невинни деца са били принудени да станат съпруги.

За съвременните западни мултикултуралисти и морални релативисти това не е проблем. Правозащитниците от левия политически спектър предпочитат да се фокусират върху репресиите на жените в западния свят, изразяващи се в реклами с привлекателни дами, които наранявали чувствата на по-пълничките. За тези хора, които имат огромно влияние в медийната култура на Запад, истинските и смислени феминистки като Аян Хърси Али, които рискуват живота си, за да помогнат на милионите насилвани жени и деца в ислямския свят, всъщност са част от проблем.

Модерните феминистки се правят, че статистиките, които не пасват на техния наратив, просто не съществуват. В класацията на Световния икономически форум за 10-те най-лоши страни за жени през 2015-а 9 са с мюсюлманско мнозинство. Това няма да го видите в популярен феминистки блог.

Според мащабното проучване на Пю рисърч център от 2013-а близо 70% от мюсюлманите желаят да живеят според ислямския закон шериат, който предписва убиване с камъни за изневяра, хомосексуалност, напускане на религията, смяна на религията. Няма да прочетете тези факти в статии на популярни феминистки като Лори Пени. Не ще ги видите и в сайта на Българския хелзинкски комитет, където всъщност осъдиха датските карикатури на Мохамед като расистки и фашистки преди години.

В 10 страни по света наказанието за хомосексуалност е смърт. Всичките са мюсюлмански и мотивират екзекуциите на гейове с доктрините на исляма. В 13 държави е предвидено и смъртно наказание за атеисти. Забравете да се информирате за тези тревожни реалности от либералния левичарски правозащитно-феминистки комплекс за изопачаване на действителността.

Феминистките заобичаха ислямистите, защото ги припознаха като жертви на своя най-голям враг – белия патриархат. Тъжна оруелска антиутопия.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=“Ред“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ background_size=“initial“][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_button admin_label=“Бутон“ _builder_version=“3.0.50″ button_text=“Оригинална публикация в Trud.bg“ button_url=“https://trud.bg/article-5315156/“ url_new_window=“on“ button_alignment=“center“ background_layout=“light“ custom_button=“off“ button_letter_spacing=“0″ button_icon_placement=“right“ button_letter_spacing_hover=“0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Владислав Апостолов

Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe