Select Page

Този път цикълът е прекъснат

Този път цикълът е прекъснат

Препотвърждаването на пътят пред България – голямата добра новина от тези избори

Понякога, не много често но все пак, се случва обикновените избиратели да правят история. Не политиците, не лидерите, а всички онези които с гласа си /а и с негласуването си/ преначертават бъдещето и променят историята. Е, тези избори бяха точно такива. Може да звучи надценено, преувеличено и пресилено, но фактите са налице.

Защото от 1997-ма година насам България не е имала реален кандидат за премиер, който да поставя под въпрос европейския и натовския национален консенсус, и чиито водачи на листи да правят кампания, базирана върху твърдения като „ако днес трябваше да избираме, нямаше да се присъединим към НАТО и ЕС“. Именно заради това на тези избори българите не избираха просто партии и политици, правейки изборът си по оста ляво-дясно, консерватизъм-либерализъм, национализъм-глобализъм и прочее базови политически кливиджи. Не.

Изборът този път беше цивилизационен, и дори и при други резултати да не ни очакваше непременен катаклизъм и сриване на всички базови устои на сегашното ни общество, този избор ясно показа какви са предпочитанията на мнозинството от българските граждани.

А и именно: Десни, проейвропейски и консервативни.

Българските избиратели, симпатизантите на левицата и гласувалите за президента Радев не припознаха ретроградното говорене против демократичните ценности, против общоевропейските политики и солидарност, и против общонационалният консенсус за пътят и бъдещето на страната ни. Гордостта от повишеният двойно резултат спрямо 2014-та година е само параван за провалената кампания и сбърканата стратегия за залагане на твърдото ядро и носталгичният вот. Още повече че резултатът от 2014-та е слаб, но през 2013-та година БСП под ръководството на Сергей Станишев взе същия брой гласове като онзи ден, и отново загуби от ГЕРБ.

Споменаването на думата „безплатно“ в началото и края на всяко изречение сработи в началото на кампанията, но впоследствие бе разбито на пух и прах от десните икономически експерти от ГЕРБ и партиите около РБ, като не получиха своя отговор и нужната аргументация от страна на стратезите на лявата икономическа платформа.

 

Покачването на резултата на десните партии особено в последните дни на кампанията показа отрезвяване и отказ на българите да се подведат по демагогията и изпразнените от съдържание фрази като „ще преизчисим пенсиите“ и „ще задължим със закон банките да раздават безлихвени кредити“.

До какво обаче доведе така направеният избор във вътрешнополитически план?

На първо място – поредното провергаване на сините шамани, предвиждащи за кой ли път края на Бойко Борисов и ГЕРБ. Бъркайки желаното с възможното, много разбирачи точеха ножове и се заканваха да отрежат възможно най-голямо парче от огромната маса десни избиратели, подкрепящи Борисов. Стратегията на ГЕРБ обаче, подпомогната от яростната еврофобска кампания на БСП, позиционира партията като основната и безспорна проевропейска десница в България, като гарант за политическата и макроикономическата стабилност на страната, като гарант за икономически растеж и плавен но сигурен всеобщ просперитет, и /въпреки всичките си слабости и недостатъци/ като единствен вариант за спиране на похода на социалистите към властта.

Мнозинството на ГЕРБ и Обединените Патриоти прави чисто математическата „мисия“ по съставяне на новото правителство далеч по-лесна от досегашната, при която формалната коалиция всъщност бе двупартийна и състояща се от общо 107 народни представители, и то преди разцепването на групата на реформаторите. Подкрепата на Патриоти и АБВ беше външна, програмна и в случая на АБВ – провалена и оттеглена заради елементарен /и неприет от Борисов/ блъф. Това прави сегашното предизвикателство далеч по-лесно при наличието на повече от 121 народни представители на двете управлявали доскоро формации, разбира се с уговорката че преговорите тепърва предстоят, и взимайки предвид цялата сложност на политическата среда във и около България.

Завърналата се на нивата от 2013-та година БСП с голямата си парламентарна група дава силна заявка за мощна и шумна опозиция. В случай че реши да заложи на качеството, а не на шоуто, такава опозиция може качествено да повиши нивото на политическият и законодателен живот, стига да не затъне във вътрешни битки и в циркове за пред телевизионните камери.

ДПС преодоля предизвикателството ДОСТ и с предвидимата си в икономическо отношение законодателна дейност може отново да се окаже решаващ партньор на десницата при гласуването на знакови икономически политики. Предизвикателствата пред тази партия обаче остават, и като че ли напредъкът по пътя към превръщането на ДПС в приемлив и желан партньор за управляващите партии не върви с особено забележими темпове.

Политическата „цена“ на Веселин Марешки рязко спадна при така получините резултати от изборите. Златния ключ не се намира във Варна и не е заключен в каса във вилата на Марешки на плажа. Едно интелигентно поведение по време на предстоящите консултации обаче, съчетано с постигане на политическо позициониране във управляващото мнозинство, би могло да доведе до изпълнение на част от политиките заложени в платформата на ВОЛЯ, а оттам и до позитив за цялото общество. Либерализацията на пазара на горива е важна и съществена кауза, която обаче се сблъсква с неизпълними и нелогични искания като апартаменти по 300Е м2 и запазване на монопола на здравната каса. В този смисъл преговорите по съставяне на бъдещото правителство е редно да внесат ред в прогмата и исканията и на самата ВОЛЯ, доколкото такава формация изобщо съществува извън личните виждания и интереси на самия Веселин Марешки.

Тъгата под чертата

Много се изписа и още повече ще се изпише и изговори тепърва. 300,000 избиратели останали непредставени. Извинявайте, но това е техен съзнателен избор. Социологията беше ясна и подкрепата за партиите от бившата автентична десница – също. Както и за проекта на Христо Иванов, незнайно защо причисляван към тях. Така че няма как съзнателният избор на един образован и политически грамотен българин да подкрепи даден политически проект, въпреки /а може би и поради/ ясното съзнание че този проект няма да прескочи четири процентовата бариера, да бъде нечий проблем. Със сигурност не е мой, а и не виждам защо да бъде на останалите партии – влизащите в парламента, които са подкрепени от милиони от същите тези образовани и политически грамотни българи.

Няма нищо сензационно и в това че електорат, достигнал таван от 8.9%, след като беше разделен на три даде общ сбор от 8.6%. От самото начало на реформаторския блок там имаше дясноконсервативно и опозиционно настроено крило, аморфно проевропейско и по-скоро либерално крило с конформистко поведение, и идеологически неопределена маса от граждански активисти и протестиращи срещу Орешарски. Официалното разделение на тези три крила в три отделни политически проекта не е нищо сензационно и е по-скоро честно към избирателите им. Те пък му дадоха честната си оценка и тези три проекта съвсем честно ще останат извън парламента – без държавни субсидии и със затихващи политически функции.

Борещата се с мафията Татяна Дончева, чиито единствен общински съветник в София е лихвар, както и иначе смисленият лидер на АБВ Константин Проданов не успяха да предложат нищо смислено и ново в полето на левицата, и закономерно бяха „отнесени“ от инерцията покрай изборният успех на БСП на президентските избори.

А сега накъде

Волята на избирателите е ясна: Проевропейско дясно консервативно управление. Управление което не поставя под никаво съмнение националният консенсус за ЕС и НАТО. Управление, което извежда като приоритет макроикономическата стабилност, предвидимата икономическа среда, образованието и създаването на квалифицирана работна ръка, растеж водещ до увеличение на доходите и размера на социалните плащания, и създаващо условия за пълна свобода пред частната инициатива. Управление, което да защити границите на България, да работи за съхраняването на традициите и християнските ценности и за запазване на модела на религиозна свобода и културен плурализъм.

Първата добра новина пред бъдещото управление е обръщането на тренда на прехода, водещ до покачване на популярността ако си в опозиция и бързо изхабяване ако си на власт. Напротив – в последните години властта носи позитив и трупа доверие поради възможността чрез лостовете и механизмите на управлението да се решават конкретни проблеми и да се намесва в конкретни обществени казуси.

Втората добра новина е политическият „тайминг“ – предстои председателство на ЕС, което ще донесе външнополитическа подкрепа и позитив на всеки, който управлява държавата точно в този момент. Съчетано с евроизборите, които са първите редовни след това събитие, позицията на управляващи става изключително благоприятна. Тъй като едно потвърждаване на доверието към управляващите на бъдещите евроизбори, което не би било особено предизвикателство след мощната външнополитическа пропаганда около председателството в България, ще донесе необходимия кредит на доверие за спокойното изкарване на пълен управленски мандат.

Рисковете

Правенето на сметки е приятно занятие, но тук ги няма няколко „кръчмари“. И всички до един са зад граница. Политическата обстановка в България ще е силно зависима от външнополитическите процеси в следващите години, и всяка международна криза би могла да доведе да криза на доверието във вътрешен план и до повдигане претенции към управляващите, на които те да не са в състояние да отговорят.

Правенето на сметки е приятно занятие, но е важно и да се помни сценарият от 2013-та, когато надценените претенции доведоха до връщане на мандата от страна на първата политическа сила – ГЕРБ, и до безпрецедентно по интензитета и продължителността си напрежение в обществото. Важно е да се помни и причината за това напрежение – чувството за отдадената под аренда държава, за тоталната липса на справедливост и за господство на хора без лица и имена над официалните и избрани от народа власти.

Правенето на сметки е приятно занятие, но тези сметки първо не трябва да бъркат и милиметър по-навътре в джоба на българския и европейски данъкоплатец, и второ – те трябва доведат до „слизане“ на макрокиномическите успехи и резултати до всеки един български гражданин. До учителя, до полицая, до пенсионера, до лишеният от „удоволствието“ да виси по гишета бизнесмен и до свободният да кандидатства и печели публични търгове предприемач, кандидатстващ за обществена поръчка без да има политически гръб.

Хубавото е че сега политиците със сигурност осъзнават и позитивите, и рисковете. Лошо би било ако за пореден път ги забравят, заблудени от комфорта на широките кабинети и меките кресла на служебните лимузини.

Защото избирателите не забравят. И прощават трудно. А понякога – никога.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Георги Харизанов е съосновател и изпълнителен директор на Институт за Дясна Политика. Завършил е Датски колеж и има средно образование със специалност „Журналистика“. Автор е на десетки публикации във водещите издания за политика в България. Създател и първи водещ на предаването „Имате думата“. Издател на научното списание “Conservative Quarterly”. Издател на сайта за новини и анализи от света на рекламата “Best Brands News” и на месечното издание “Best Brands News”. Управлява заедно със съпругата си семейните компании Best Brands и Citron Bulgaria.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели