Интервю с Джордън Питърсън

Стойте изправени с изпънати назад рамене

Джордън Бърнт Питърсън е канадски клиничен психолог, културен критик, професор по психология от университета в Торонто. През 2013 г. година започва да записва и качва лекциите от университетския си курс „Maps of Meaning” в Youtube канала си Jordan B Peterson, а през 2017 г. вече е върху гребена на вълната сред академично представената общност в платформата и с още един профил за кратки видеа Jordan B Peterson Clips. Само в личните си канали има общо над 600 000 последователи, 37 млн. гледания и почти 300 видеа. Питърсън владее изкуството на стегнатата, интердисциплинарната и рационалната аргументация. Отличен оратор с ясно изразена позиция по въпросите на постмодернизма, религията, доброто и злото. От атеист и член на социалистическата партия той се превръща в техен открит критик и образец на цяло едно ново поколение, демонтирайки идеологиите до техния фундамент и намирайки своите “Maps of Meaning” в рационалния прочит на свещените религиозни разкази.

Върху първата си книга „Maps of Meaning: The Architecture of Believe”(1999) работи по 3 часа на ден в продължение на 15 години, обсебен от глада си да разбере света и накрая е възнаграден с голям успех, а новата му книга “12 Rules of Life: An Antidote to Chaos”(2018) се очертава като съвременен пътеводител.

Интервюто e проведено на 16.01.2018 г. по британския Канал 4 и пробуди около себе си дебати. Питърсън е поканен да изкаже възгледите си относно разликата в заплащането между половете, патриархалната структура и новата си книга. Водещата е Кати Нюман – много труден и предубеден събеседник, пред който Питърсен демонстрира завидни способности на самообладание и ерудиция.

Джордън Питърсън, казали сте, че мъжете трябва да „пораснат”. Отговорете ми защо.

Защото няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполезни за себе си, безполезни за друг, без партньор в живота.

Звучи много лошо, нали? Говорите за криза на мъжествеността. Какво имате предвид?

Помагам на хората да разберат защо е необходимо и важно да израснат и поемат отговорност. Това не означава да казваш „вземи се в ръце“, размахвайки пръст или нещо подобно. А по-скоро е очертаване на съдба, която придава стойност на живота. И не казвам това само на младите мъже. Нека започна с….

Но признахте, че повечето Ви слушатели са мъже. Говорите за 90% от аудиторията.

По-скоро 80% в YouTube. Но YouTube главно е мъжки домейн. Затова е трудно да се определи. Казвам на младите, че съществува причина защо да израснат – трябва да носят в себе си нещо, което да предложат на света. Всеки има способности, с които да подреди вселената и е необходимо да ги показва, защото по този начин открива смисъла, поддържащ го през живота.

Какво се е объркало?

Много неща. Не смятам например, че младите чуват думи на поощряване. Някои от тях никога през целия им живот, доколкото знам от тях, не са били насърчавани. Фактът, че лекциите ми, които качвам онлайн имат толкова съществено въздействие, е индикация, че младите хора са гладни за такъв тип послания. Защо трябва да ги получават от лекции в YouTube? Не им ли е казвано, че е важно да се развиват и….

Не се ли безпокойте, че аудиторията Ви е предимно мъжка? Това не е ли малко разделящо?

Не, не мисля така. Не е по-разделящо, отколкото фактът, че YouTube е предимно мъжки, а Tumblr – предимно женски.

Казвате, че нищо не може да се направи, така ли?

Не казвам нищо. Това е само наблюдение. Така стоят нещата. Има множество жени, които гледат лекциите ми, посещават беседите ми и купуват книгите ми. Просто мнозинството са мъже.

Каква е ползата от посланията Ви за жените?

Какъв партньор желаят. Искат ли брадясало дете? Или имат нужда от някого, с когото заедно да се справят в трудните моменти и на когото могат да разчитат?

Казвате, че жените носят някаква отговорност към справянето с кризата на мъжествеността.

Зависи какво желаят. Точно както казах. Жените дълбоко искат мъже, които са компетентни и властни. И под власт нямам предвид упражняването на тираничен контрол над останалите. Това не е власт, а чиста поквара. Властта е компетентност, способност. И защо някой не би желал компетентен партньор? Е, всъщност знам защо – не може да доминира такъв. Така, че ако иска доминация…

Значи си мислите, че жените искат да доминират, така ли?

Не. Казах, че жените, които са влошили комуникацията си с мъжете и се страхуват от истинска връзка, ще се установят със слаб партньор, защото могат да го доминират. Но това е временно решение. Не това…

Мислите ли, че така постъпват всички жени?

Мисля, че има съществено малцинство, действащо подобно. Също така смятам, че това е лошо освен за жените, но и за техните партньори, освен ако последните не се възползват от възможността си да не поемат никакви отговорности.

Какво Ви дава правото да говорите по този начин? Може би посочените жени искат въпросните връзки. Правите голямо генерализиране.

Аз съм клиничен психолог.

Провели сте проучване, според което жените са нещастни, доминирайки мъжете.

Не съм казал, че са нещастни, доминирайки мъжете, а че това е лошо решение в дългосрочен план.

Казвате, че ги прави нещастни.

В дългосрочен план. Зависи от продължителността. Съществува силно удовлетворение в краткотрайната доминация. Хората го правят постоянно. Но не е формула за успешна дълготрайна връзка. Реципрочно е. Всяка дълготрайна връзка е реципрочна най-напред по дефиниция.

Нека споделя Ваш цитат от Бърк – „Има куп дисциплини в университетите, откровено враждебни към мъжете. Области на обучение, доминирани от постмодернизма, неомарксизъм, приемащ, че западната култура е репресивна структура, създадена от белите мъже, за да доминира и измести жените“. В Обединеното кралство например разликата в заплащането между половете е 9 %. Скоро една жена от BBC разкри, че незаконно им плащат по-малко, отколкото на мъжете за една и съща работа. От топ 100-те компании само 7 са ръководени от жени. Изглежда, че много жени са все още доминирани и измествани, реферирайки към цитата Ви.

Така изглежда, но многовариантни анализи върху разликата в заплащането показват, че такава не съществува.

Това просто не е вярно. Говорим за 9-процентова разлика в средното почасово заплащане. Разликата съществува!

Да, но има няколко причини за нея. Една от тях е полът, но не и единствената. Стойностният социолог никога не извършва едновариантен анализ. Аз бих казал така: – Жените като цяло получават по-малко, да. Нека обаче раздробим това по възрасти, по професии, по интереси, по характери,…..

Казвате, че няма значение дали жените стигат до върха или не. Просто такива са фактите.

Не съм казал, че няма значение. Казах, че има няколко причини и те трябва да бъдат взети предвид.

Но защо жените трябва да се примиряват с причините?

Не казвам, че трябва да се примиряват. Разликата в заплащането не се основава само на пола. Проведени са многовариантни анализи и ще Ви дам примери…

Деветпроцентовата разлика съществува. Не казвам защо, но я има. Ако сте жена, изглежда доста несправедливо.

Трябва да кажете защо съществува.

Но съгласен ли сте, че е несправедливо? Ако сте жена..…

Не непременно.

Средно ще получавате 9% по-малко от мъжете. Това е нечестно, нали?

Зависи защо. Ще Ви дам пример. Има личностна характеристика, наречена отзивчивост, любезност, сърдечност, радушност, отстъпчивост(agreeableness). Отстъпчивите хора са състрадателни и мили. Те получават по-ниско заплащане, отколкото по-малко отзивчивите за същата работа. Жените са по отстъпчиви от мъжете.

Отново широка генерализация.

Не, казах, че някои жени получават по-малко от мъжете.

Общо взето твърдите, че жените са прекалено отзивчиви, за да получат повишението, което заслужават.

Не. Казвам, че полът е един компонент от многовариантно уравнение, разкриващо разликата в заплащането. Полът съставлява едва 5 % от нея. Има още 18 фактора, които да вземем предвид. Съществуват предразсъдъци – спор няма, но са по-малък процент, отколкото радикалните феминисти ги изкарват.

Вместо да отричаме разликата в заплащането, както направихте в началото на разговора, не е ли по-добре да заявим на жените: – Вместо да бъдете отзивчиви и да не настоявате за повишаване на заплатите си, направете обратното?

О, определено! И не съм отрекъл съществуването ѝ. Отрекох съществуването ѝ, заради пола. Защото аз съм много, много, много внимателен с думите си!

Приехте, че разликата в заплащането съществува, но не заради пола, а защото жените са прекалено мекушави, за да поискат повишение.

Една от причините.

Добре. Тогава защо не ги стимулирате да постъпват правилно?

Правил съм го много, много пъти в кариерата си.

А те отказват, така ли?

О, правят го през цялото време. Едно от нещата, които вършиш като клиничен психолог е да учиш пациентите на отстояване. Най-често лекуваме хората от тревога, от депресия и може би следващата най-разпространена категория е слабостта на отстояване. Имал съм много, много невероятно компетентни жени в клиничната ми и консултантска практика. Разработваме стратегии за кариерно развитие, които включват постоянен натиск и конкуриране за по-високи заплати. В резултат те увеличават тройно заплатите си в рамките на 5 години. Обучавайки ги как да преговарят,……

А Вие приветствате това?

Разбира се! Разбира се.

Съгласен ли сте, че ще сте по-щастлив, ако тази разлика в заплащането бъде елиминирана напълно? Това искат всички радикални феминисти.

Зависи как ще бъде елиминирана. Не може….

Казвате, че ако е за сметка на мъжете, това е проблем.

Има много неща, за сметка, на които може да бъде. Може да бъде дори за сметка на собствените интереси на жените.

Защото може да не бъдат щастливи, ако получават еднакво заплащане.

Не. Защото може да повлияе върху другите критерии, които причиняват разликата.

Като да имат деца.

Или да изберат по-малко платена професия, което те често правят.

Но защо жените да нямат правото да се откажат да имат деца или да се откажат от другите критерии?

Могат. Няма нищо лошо в това.

Но казвате, че ги прави нещастни.

Не, не го и не съм го казвал.

Казахте, че ги прави нещастни.

Не, казах, че това, което ги прави нещастни е изборът на слаби партньори. Това ги прави нещастни.

Правилно.

Бих казал, че много жени между 28 и 32 години имат семейно-кариерна криза за разрешаване. Отчасти се дължи на краткия времеви промеждутък, през който им се налага да преминат. Те по-бързо събират главните парчета на своя живот, отколкото мъжете. Което отчасти е причината защо мъжете са под напрежение да пораснат по-бързо. Защото типичната жената трябва да изгради кариера и семейство до 35. В противен случай възможностите започват да се изчерпват и това поставя огромно количество стрес върху тях особено в края на 20-те им години.

Аз имам този проблем с типичната жена. Нали знаете – всички жени са различни. Ще цитирам друг откъс от книгата Ви „жените стават по-уязвими, когато имат деца“, а в едно от интервютата си говорите за харпиите. Според Вас равенството между половете мит ли е, никога ли няма да се случи?

Зависи какво имате предвид под „равенство“. Ако имате предвид….

Справедливо отношение, еднакви възможности.

Да. Можем да постигнем по-справедливо третиране, но хората вече се отнасят доста справедливо в западната култура.

Всъщност не. Как тогава само 7 от общо 100-те компании в Обединеното кралство са управлявани от жени? Защо има разлика в заплащането? Защо жените от BBC излизат и се оплакват, че им плащат незаконно по-малко от мъжете?

Лесно е да отговоря. Нека се върнем на първия въпрос. Защо Ви е да променяте това съотношение?

А защо да не го променим? Може би, защото има много пари в тези привлекателни професии.

Има известен брой мъже, въпреки че не чак толкова голям, които са напълно готови да пожертват почти целия си живот в преследване на мечтаната кариера. Те са много интелигентни, обикновено са много съзнателни, много енергични, в много добро здраве и са склонни да работят по 70-80 часа на седмица едно и също нещо, за да достигнат до върха.

Казвате, че жените са прекалено мекушави. Не искат такъв живот, защото не е хубав.

Определено това е една от причините.

Значи не смятате, че ги спират бариери по пътя им към върха.

О, да! Има някои бариери като мъжете например. За да достигнеш до върха, на която и да е организация е невероятно конкурентно начинание. Хората там няма просто да ти направят път, казвайки „Заповядай, заеми ми мястото“. Това е цяла война.

Позволете ми да се върна на въпроса си. Равнопоставеността между половете мит ли е?

Не знам какво имате предвид. Мъжете и жените не са еднакви. И няма да бъдат еднакви. Това не означава, че не могат да бъдат третирани справедливо.

Равнопоставеността между половете желателна ли е?

Ако означава равенство на резултата, тогава е нежелателна. Вече бе видяно в Скандинавия., където……

Какво имате предвид равенството на резултата е нежелателно?

Ако оставите мъжете и жените да се самоопределят, няма да се обособят в еднакви категории. Вече го видяхме в Скандинавия, където съотношението е 20:1 жени медицински сестри спрямо мъже такива и приблизително същото съотношение  между мъже и жени инженери. Това е следствие от свободния избор на хората в тези общества, които впрочем са отишли далеч пред останалите по отношение на законоустановяването на половото равенство. Това са незаличими различия, които можете да изкорените с огромен обществен натиск и тирания, но не и чрез свобода на самоопределяне.

Казвате, че всеки, който вярва в равенството, феминистко равенство или както там го наричате, трябва да се откаже, защото няма да се случи.

Само ако целят равенство на резултата.

Значи казвате, че да се даде равенство на възможностите е добре?

Не просто е добре, а е жизнено важно за всеки отделен индивид и за обществото като цяло.

Но казвате, че жените пак няма да получат равенство.

Зависи от методите за определяне. Жените се справят добре в медицината. Всъщност има много повече жени лекари, отколкото мъже. Има много, много дисциплини абсолютно доминирани от жените и те се справят отлично.

Нека извадя нещо друго от книгата Ви. Заявявате, че аргументът „еднакво заплащане за еднаква работа“ сам по себе си не решава проблема с равенството, защото е важно кой ще определя коя работа е еднаква. Въпросът ми е – вярвате ли в равното заплащане?

Това е аргументът ми – зависи кой ще определя равенството на работата.

Значи не вярвате в равното заплащане?

Не, въобще не съм казал това.

Защото много хора, слушайки Ви ще се запитат дали пък не се връщаме към тъмните векове.

Защото не слушат, а просто проектират каквото са чули.

Аз слушах много внимателно. Чух как казахте на жените да приемат, че никога няма да получат равни условия или както Вие го дефинирахте – равни резултати.

Не, не съм го казвал. Казах….

Младите жени, които гледат ще си помислят – може би е по-добре да си играя с куклите и да се откажа от училище, защото няма да получа най-добрата работа, която искам, защото някой там седи и ми обяснява, че е невъзможно.

Казах, че еднаквите резултати са нежелателни. Това казах. А не, че жените не трябва да се стремят към върха или нещо подобно, защото въобще не вярвам в това.

„Да се стремят към върха“, ала ще ги поставите в бягането с препятствия, както е от векове. И Вие твърдите, че това е добре.

Не, не, аз мисля, че е….

Патриархалната система е добра?

Не, не, аз мисля, че това е глупаво. Да вземем за пример Вашето положение. Едва ли сте неуспешна.

Аз съм се борила здраво, за да получа работата си.

Именно! Поздравления!

Значи това е хубаво? Борбата е хубаво нещо? Всичко е битка?

Но тя е неизбежна.

Вие говорите за мъжка битка…..

Защо не би трябвало да се борите за висок пост?

Забелязах в книгата Ви да описвате разговорите между мъжете всъщност като „скрита заплаха от физическа разправа“.

О, няма съмнение в това.

А какво ще кажете за разговорите между жените? Че сме прекалено послушни и умерени ли?

Не, просто територията на физическия конфликт е извън природата ви.

Не казахте ли, че съм се борила, за да постигна сегашното си положение. Това каква ме прави? Повече мъж ли?

Да, в известна степен. Аз предполагам, че не сте много удобна.

Значи така. Успешните жени, впрочем никак не съм удобна,…

Точно така. Предположих го от разговора ни и съм сигурен, че Ви служи добре в кариерата.

Успешните жени обаче трябва да носят панталони според Вас, да станат мъже по някакъв начин, за да успеят. Борила съм се, за да успея, следователно вече съм мъж.

Ако ще се състезавате с мъжете, определено мъжките черти ще са Ви от полза. Едно от нещата, които правя в консултантската си практика с жените, които се опитват да напреднат в кариерата си, е да ги науча как да преговарят и как да казват „не“, как да не бъдат измествани лесно и да вдъхват респект.Ако ще си успешен, трябва да бъдеш умен, съзнателен и жилав.

Ето Ви една радикална идея: защо шефовете не приемат някои женски черти и да не се налага на жените да се борят със зъби и нокти, за да получат повишение? Просто приемаме, че ако вършат еднаква работа, ще получат еднакво заплащане.

Добре. Бих казал отчасти, че е защото не е лесно да определим какво представлява „еднаква работа“….

Може би защото все още има мъже, доминиращи обществото ни и диктуващи условията от много дълго време, а жените трябва да се борят, за да бъдат като тях.

Не, не е вярно. Например….

Къде е доказателството?

Добре, мога да Ви дам бърз пример. Консултирах жени, които работиха в мощни адвокатски кантори в Канада от 15 години. Те бяха толкова компетентни и организирани като никой друг, а ние се опитвахме да разберем как да придвижим напред кариерите им. Имаше голям дебат в канадското общество на този етап, който в общи линии се движеше в еднаква посока с Вашите разсъждения – ако канторите не се държаха като мъже, тогава може би жените щяха да се справят по-добре. Обаче пазарът определя правилата. Това е като……

Но пазарът е доминиран от мъжете.

Не, не е. Пазарът е доминиран от жените. Те съставляват 80 % от потребителските решения.

Ако говорите за хората, които стоят вкъщи, грижейки се за децата си, като цяло това са все още жени, те излизат на пазар. Но тенденцията се променя.

Те съставляват решенията на потребителите. Пазарът се управлява от жените, не от мъжете. Ако сте адвокат в Канада…

Жените плащаме повече за един и същи продукт. Това е доказано. Ако си купите синя каска, ще Ви струва по-малко от розова. Както и да е. Ще стигнем и до това…

Това отчасти е така, защото мъжете са по-малко любезни. Те не отстъпват.

Нека Ви попитам нещо. Не е ли желателно на върха на бизнеса да имате някои от тези „женски черти“, за които говорите, бих казала, че това е генерализиране, но Вие използвахте този израз. Може би тогава нямаше да има толкова много банкови кризи.

„Женските черти“ не гарантират успех на работното място. Нещата, които предвиждат успех са интелектът и добросъвестността. Отзивчивостта води до отрицателен успех и негативно настроение на работното място.

Значи казвате, че жените не са достатъчно интелигентни да ръководят топ компаниите.

Не, не го казах.

Казахте, че женските черти не водят до успех….

Но не съм казал, че интелигентността и съзнателността не го правят….

Казвате, че интелигентността и съзнателността косвено не са женски черти.

О, не! Въобще не е това, което обясних.

Това е ужасяващо! Жените по-малко интелигентни ли са от мъжете?

Не, не са. Данните са категорични. Средните нива на IQ при мъжете и жените са еднакви. Има дебат относно плоскостта на разпределението, нещо, което Джеймс Дамор посочи в записката си, но няма никакви съществени различия в общите когнитивни способности. Жените са малко по-подредени от мъжете, а мъжете са малко по-трудолюбиви от жените. Но съществени разлики няма.

Защо женските черти не са желателни на върха?

Трудно е да се каже. Аз просто излагам емпирични доказателства. Знаем чертите, предвиждащи успех.

Но също така знаем, че компаниите общо взето не са доминирани от жени в продължение на векове, следователно липсва база за сравнение. Това е експеримент.

Вярно е. Би могло да се случи, ако компаниите променят поведението си и станат по-женствени. Обаче няма налични данни по въпроса.

Изглежда се съмнявате.

Нито го признавам, нито го отричам. Няма доказателства.

Тогава защо не дадем такава възможност на „радикалните феминисти“?

Добре. Ако някой иска да основе компания и да я направи по-женствена, състрадателна и грижовна в нейната цялостна ориентация към служителите си и пазара, това е разумен аргумент. Според моята позиция липсват доказателства, че такива черти на поведение предричат успех на работното място и….

Защото никой не е опитал?

Това не е особено вярно. Жените работят, откакто се помня и съставляват около 50% от работните места. Ние провеждаме експеримента от достатъчно дълго време. Но не, определено не от векове.

Нека преминем към друг много ожесточен дебат за Вас. Навлякохте си проблеми, защото отказвате да наричате транс жените и мъжете според личните им предпочитания. Какво…..

Не, всъщност не е вярно. Навлякох си проблеми, защото казах, че няма да спазвам този натрапен език, диктуван от федералното и местното правителство. В действителност никога не съм имал проблеми с неказването на нещо на някого. Това не се е случвало.

Вие не бихте спазвал измененията в закона, създадени за справяне с дискриминацията.

Не. Това е мотивът, който те изтъкнаха.

Използвахте „свобода на словото“, за да обосновете позицията си. Защо трябва Вашето право на свобода на словото да стои над правото на транс хората да не бъдат обидени.

Защото, за да имаш възможност да мислиш, трябва да рискуваш да бъдеш обиден. Например разговорът, който водим. Вие със сигурност поемате риска да ме обидите в преследването на истината. Защо трябва да имате правото на това? Доста е неудобно.

Много се радвам, че Ви поставих в подобна позиция.

Схванахте гледната ми точка. Правите каквото трябва – дълбаете, за да намерите истината. И така е редно. Ала и упражнявате свободата си на изразяване с риск да ме обидите. Нормално е.

Не сте казали, че… и… Просто се опитвам да осмисля какво казахте. Имам предвид…..

Пипнах Ви.

Пипнахте ме, пипнахте ме. Просто се опитвам да осмисля какво премина през главата ми.

Става дума за истината.

Ще отнеме време. Почакайте малко. Така. Доброволно дойдохте в студиото и се съгласихте да бъдете разпитван. Един транс човек от Вашия клас Ви е казал, че иска да бъде наричан „тя“.

Не. Никога не се е случвало. И впрочем бих го наричал „тя“.

Значи бихте. Да не би да се опитвате да си промените мнението?

Не. Казах го в началото. Няма да засаждам лингвистичната територия за радикалните леви, независимо дали са облечени в закон или не са. Това казах. И после хората, които идват при мен ми заявяват, че съм трансфоб, че съм се отнасял зле с мой студент. Не, никога не съм вършил нещо подобно.

Добре. Също така сте нарекли транс активистите авторитарни. Това не е ли…

Само в рамките на твърденията ми, че радикалните леви идеолози са авторитарни, каквито всъщност са.

Да, но някой, който се опитва да разбере половата си идентичност, бори се и страда от това….

Несъмнено се борят и страдат от това.

И преминава през много труден период, Вие го сравнявате с диктатора Мао…

Не, само активистите.

Който е подписал смъртните присъди на милиони хора…

Не, само активистите.

Добре, само активистите, но те също са транс хора и имат право да го изразят…

Да, но нямат право да говорят от името на цялото общество.

Вие ги сравнявате с диктатора Мао и Аугусто Пиночет. Много безчувствено.

Не съм ги сравнявал с Пиночет. Сравнявам ги с Мао…

Той не е ли също авторитарен?

Обаче десен. Сравних ги с левите тоталитаристи – убеден съм, че са такива.

Под диктатурата на Мао са избити милиони. Няма прилика между Мао и транс активистите!

Защо няма?

Защото транс активистите не са избили милиони хора. Хъх?

Философията, на която стъпват речите им е същата.

Последствията са….

Не още.

Казвате, че транс активистите могат да погубят милиони хора?

Не. Казвам, че философията, която ръководи речите им е същата, която вече е довела до смъртта на милиони.

Добре. Кажете ни по какъв начин тази философия е същата.

Разбира се. Това не е проблем. На първо място, тяхната философията приема, че груповата им принадлежност е от първостепенно значение. Това е фундаменталната философия, ръководила Съветския съюз, Мао и Китай. Това е фундаменталната философия на левите активисти – тяхната политика на идентичност, т.е. не е от значение какъв си като отделен индивид, има значение какъв си от гледна точка на груповата ти принадлежност. Така….

Вие просто провокирате, нали? Вие сте провокатор! Искаш да пробудиш нещо!

Аз съм провокатор доколкото това, в което казвам, че вярвам е провокативно. Нямам интерес да провокирам.

А какво ще кажете за борбата иомара? Кажете ни за омара!

О, това е голямо отклонение от темата. Така. Първата глава от книгата ми е озаглавена „Стой изправен с изпънати назад рамене“, което е заповед да бъдеш готов за битка. От значение е както за развитие в кариерата, така и за заемане на позиция към света. Причината да пиша за омарите е възгледът, че йерархичните структури са социален конструкт на западния патриархат. Това е много погрешно и за да го оборя, използвах омара като пример. С омарите еволюционно сме се отклонили от общия ни предшественик преди около 350 млн. години. Те живеят в йерархия и нервната им система е приспособена към йерархията. Тази система е задвижвана от серотонин, също както и нашата. Въобще нервните ни системи са толкова сходни, че антидепресантите действат върху омарите. Това е част от усилията ми да покажа, че йерархията няма нищо общо със социално конструираните структури.

Нека го изясним. Казвате да трябва да организираме обществата си като тези на омарите.

Казвам, че е неизбежна приемствеността между начина, по който животните и хората организират обществата си. Става дума за 1/3 млрд. години еволюционна история. Толкова отдавна, е че преди 1/3 млрд. години дори не са съществували дървета. В мозъка си имаме механизъм, задвижват от серотонина, подобно на омарите, който предопределя статуса ни и колкото повече е той, толкова по-добре регулирани са емоциите ни. Колкото повече се повишават нивата ни на серотонин, толкова повече позитивни и толкова по-малко негативни емоции ще изпитваме.

Казвате, че подобно на омарите сме програмирани да вършим определени дейности като мъже и жени, да тичаме като коне с капаци и няма какво да направим по въпроси.

Не, не смятам, че няма какво да направим. Като в игра на шах е. Има много неща, които да променим, но не и да нарушаваме правилата, а след това да продължим играта. Нашата биологична природа е до известен степен подобна. Тя предопределя правилата на играта, но в границите на тези правила има голяма свобода на действие. Не можем да твърдим, че йерархичната организираност е следствие от капиталистическия патриархат. Дълбоко погрешно е.

Вие разпалвате хората до състояние на гняв….

Твърдо не.

Вие разделяте мъжете и жените…. Вие разстройвате хората!

Не.

Всеки Ваш онлайн критик бива абсолютно разпиляван от последователите Ви….

Обикновено и от мен.

Извинете. Критиците Ви биват разпилявани от Вас…..

Ако са академици.

Ако не разсъждават като вас?

Абсолютно не. Ако академик ми казва, че съм некомпетентен и не знам за какво говоря….

Така че бихте ли казали на последователите си в момента, да се откажат от ругатните и гнева си?

Нужни са няколко конкретни примера за ругатни и гняв преди да отговоря в детайли на въпроса.

Има много.

Нека погледнем по-генерално. Получих 25 000 писма от юни насам от хора, които ми казват, че ги измъквам от блатото. Така че съм склонен да се противопоставя на недоказаните твърдения относно отношението на последователите ми към моите критици.

Джордън Питърсън, благодаря Ви!

Удоволствието бе мое. Радвам, се че поговорихме.


Източник:

https://www.youtube.com/watch?v=aMcjxSThD54

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Никола Нанчев

Студент по право в Софийски университет "Св. Климент Охридски", интересуващ се от политическа теория, социални отношения, история, философия и бизнес.