Select Page

Задава ли се война на Корейския полуостров?

Задава ли се война на Корейския полуостров?

През последното над едно столетие Корея винаги е била обект на особен фокус за отношенията в Далечния изток. Руското настъпление на полуострова в началото на XX век с цел придобиване на незамръзващо пристанище довежда до сблъсък на интереси с Япония и война в периода 1904-1905 г. През 1908 г. Япония отнема независимостта на цяла Корея и я окупира до края на Втората световна война, когато целият полуостров бива разделен по линия на тридесет и осмия паралел. Съветската политика в този период довежда Ким Ир Сен на власт в Севера, докато на юг се оформя един демократичен режим. През 1950 г. започва нова война, по време на която Съединените щати и южнокорейските им съюзници успешно противостоят на Китай, СССР и Северна Корея, целящи да превземат юга и да установят комунистически режим там. След края на самата война страната е окончателно разделена не само по силата на масивни и тежко въоръжени гранични линии, но идеаологически, политически и икономически.

В последващите години Северна Корея се превръща в един от най-затворените режими в света. Държави като Франция дори отказват да признаят Пхенян и да установят отношения със севернокорейската държава. През 2007 г. президентът Буш посочи Северна Корея като част от „оста на злото“. Съединените щати са визирани като главен враг от страна на севернокорейския режим и са постоянен обект на неговата пропаганда. Икономиката ѝ се намира в състояние на автаркия и огромна част от бюджетните ѝ ресурси отиват за поддържане на танкови войски и артилерия, която е разположена така, че в нейния обсег да попада столицата на Южна Корея Сеул. Разработваната от Северна Корея ядрена програма, както и различни видове далекобойни ракети, последният модел от които е с предполагаем радиус между 4 000 – 8 000 километра, тоест в техният обсег попадат градове като Сиатъл и Берлин, става причина за тежки и постоянно ескалиращи конфликти със западните държави.

 

В същото време Северна Корея има отмираща индустрия и загиващо земеделие. Случаите на масов глад в страната биват потушавани с международна помощ от ООН.

На фона на тази картина и наличието на режим, отличаващ се със своите враждебни действия, насочени към увеличаване на възможността за правентивен удар към трета страна с ядрено оръжие, съществува едно състояние на растяща ескалация най-вече между Северна Корея и Съединените щати. Това състояние не би могло да се нарече „война“ или „подготовка за война“ предвид неговата специфика на ръст и спад във вида на маневри и действия, които се предприемат на военния и политическия терен. Особено ярка е тази картина през последните месеци, особено след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност като президент на САЩ. Увеличаващите се севернокорейски оръжейни опити биват посрещани със засилено американско военно присъствие в Далечния изток.

Към настоящия момент във водите около Северна Корея се намират три американски самолетоносача – CVN-70 „Карл Винсън“, CVN-76 „Роналд Рейгън“ и CVN-68 „Нимиц“. Oще през януари на текущата година в Япония са изпратени изтребители F-35, а 100 броя F-16 са дислоцирани в Южна Корея. Във военновъздушната база „Андерсън“ в Гуам са изпратени четири допълнителни броя стратегически бомбардировачи В-1В. Увеличава се и активността на сухопътните сили на САЩ, разположени в Южна Корея, които се числят на около 30 000 души. Докато Ким Чен Ун е разпоредил производство на допълнителни системи за противовъздушна отбрана, южнокорейската армия провежда редица учения с американската.

 

Ключовият въпрос все още остава дали всички военни маневри и едни от най-големите предислокации на американски сили в региона за последните години са някаква индикация за предстоящ конфликт или тяхната цел е да принудят Северна Корея да ограничи или преустанови опитите си за създаване на оръжие за масово поразяване. Потенциална ескалиция на конфликта би поставила в сложно положение Русия и Китай, които независимо косвените си отношения със Северна Корея, не са големи почитатели на непредсказуемостта на Пхенян. В същото време това ще постави Южна Корея и Съединените щати в една война, чиято подготовка тече вече десетилетия от гледна точка на военната стратегия. Проучването на способностите за атака и отбрана на врага, както и възможността за адекватни действия при негова агресия имат възлова роля. Пример за това е севернокорейската артилерия, която е разположена непосредствено над Сеул и околните му райони, и в обсега на нейните оръдия попадат общо 25 000 000 души. Артилерията е защитена от ПВО, чиято цел е максимално да тушира абсолютното превъзходство на Съединените щати по въздуха, чиято първа цел би била да защитят цивилното население от възможната севернокорейска канонада.

Събитията в идните месеци ще покажат какъв би бил развоят на създалата се ситуация. Настоящите индикации обаче нямат положителна светлина на фона на това, че в Гуам(територия на Съединените щати) се провеждат брифинги за гражданска отбрана. Северна Корея също така не прекратява своите действия по увеличаване на нападателните си способности чрез междуконтинентнални балистични ракети. Евентуалната балансираща роля на Китай също е под въпрос, тъй като Пхенян поставя Пекин в редица неудобни ситуации през последните години. И, разбира се – дали ескалация ще означава кратки военни операции или продължителна война все още не ясно, тъй като Северна Корея не е разгърнала изцяло отбранителните си способности като големи системи от построени бункери за военния и политическия персонал.

 

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил право в Бургаския Свободен Университет. Юрист и бивш експерт в Министерство на Здравеопазването. Понастоящем консултант към политическия кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи на Република България

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели