Select Page

Когато малцинството стане мнозинство

Когато малцинството стане мнозинство

Според мен, един от най-важните, дори абсолютният водещ въпрос относно това как трябва да се отнасяме към едно малцинство е „какво ще стане, ако станат мнозинство?“

Разгледайте места като Южна Африка, където има около 5 милиона бели и 50 милиона чернокожи.

Прекарах общо около 3 месеца там и белите хора, с които имах ежедневен контакт имаха една основна тема на разговор и интерес – къде точно днес някой бял е станал жертва на расова омраза. Взломни кражби, грабежи, изнасилвания и убийства излизаха във вестниците всеки ден. Режимът за придобиване на лично оръжие беше силно ограничен и жертвите не можеха да се защитят.

Адвокатът, на когото гостувах имаше решетка със заключалка в средата на къщата си, за да може при взлом да опази семейството си в спалните им помещения до идването на специалните, въръжени до зъби, СОТ-отряди, който пазят реда в белите квартали срещу порядъчни месечни такси. Самият квартал беше на хълм, ограден със стена, като имаше две „порти“ с бариери на два от склоновете на хълма – единствен достъп. Бариерите се пазеха от караулки със същите въоръжени сот-аджии.

Разбира се, по-бедните бели нямаха такива екстри и ставаха по-лесни жертви, особено фермерите в провинцията, които живеят далеч по-изолирано, но за щастие крият цели арсенали с незаконно оръжие за самозащита. А арсенали си бяха нужни, защото когато местните идват – идват десетки или даже стотици. И не искат само имуществото, а искат да убият всички, но преди това изнасилваха. Не си го измислям, разказваха ми го поне 7-8 бели хора от Претория.

Историята на съседно Зимбабве е още по-мрачна, защото там десетилетие след укрепването на власт на диктатора Мугабе, белите фермери буквално са избивани и изселвани, за да дадат земята си „на бедните“, докато цветущата земеделска страна става „чисто черна“. Нивите са раздадени на чернокожи „фермери“ и резултатът е, че днес зимбабвийците бягат в ЮАР, за да се спасят от глад – имах такъв барман (чернокож) в хотела, пращаше всеки месец олио, брашно, захар и други продукти на жена си в Зимбабве, за да имат храна.

Някога е бил учител по английска литература, ама през 2011 г. беше барман и „момче за всичко“ в хотел в Претория, далеч от семейството си.

Гледам и големите квартали с малцинства на европейските градове. Или европейците трябва да се сетят, че дядовците им са били мъже и да се опитат да са като тях, или ги чака „Претория“. И нулева толерантност към лигльовците.

Селективна имиграция – да, интеграция – да, но създаване на обособени диаметрално противоположни културно-религиозни, расови. най-общо казано цивилизационни общности – не.

Да пренасят тук, онова, от което бягат – не.

Важи и за България с едно конкретно малцинство – гледайте внимателно местата, където са мнозинство.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Николай Козарски е завършил право в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". В момента се занимава с B2B търговия в българска компания

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели