Тончо Краевски: Широките коалиции в Европа вече не са възможни

Нашият автор Тончо Краевски коментира пред Frognews поредните парламентарни избори в Европа, при които Австерийската народна партия спечели вота в Австрия, както и за геополитическите процеси в Европейския съюз.

-Г-н Краевски, как ще коментирате резултатите от парламентарните избори във Франция и победата на Австрийската народна партия начело със Себастиан Курц?

-Победата на Австрийската народна партия беше очаквана, но избирането на Себастиан Курц за нейн лидер през юли е това, което й даде решаващия тласък. Курц се превърна в нещо като звезда в цяла Европа откакто стана външен министър през 2013 г., когато беше само на 27 години. Той е млад, енергичен и безцеремонно десен. Може да се каже, че той е консервативният еквивалент на Макрон, защото ребрандира цялата партия и създаде движение около своята личност, като обеща да наложи нова политическа култура в Австрия.

Курц премина през много тежка кампания – интригите и скандалите около тези избори не получиха особен отзвук в Европа и у нас, но това което се случи през последните месеци беше безпрецедентно жестока и коварна изборна битка. Народната партия и Социалдемократите, които управляват заедно Австрия от десетилетие заляха прокуратурата със сигнали и оплаквания едни срещу други. Оказа се, че Социалдемократите седят в основата на изключително нечестна интернет кампания срещу Курц, водена през множество страници за фалшиви новини, които изобразяват Курц като кукла на конци на Джордж Сорос и някаква еврейска конспирация насочена към отварянето на страната за мигранти – пълен абсурд предвид антиимигрантската реторика на Себастиан Курц. После Социалдемократите обвиниха говорителя на Курц в опит да подкупи и привлече техен консултант, за да стане шпионин в щаба на левицата. Атаки с антисемитски подтекст имаше срещу младия лидер и от Партията на свободата – в телевизионен дебат, Щрахе го попита за еврейските донори на кампанията му. Общото падение и непристойните ексцесии помогнаха на Себастиан Курц да изплува на повърхността и да спечели симпатиите на хората с това, че „играе честно”.

-Австрия бе една от страните от Европейския съюз, които се противопоставиха на призивите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за присъединяване на България и Румъния към Шенген. Можем ли да очакваме промяна, ако начело на държавата застане Себастиан Курц?

-Краткият отговор е не. Себастиан Курц също беше сред критиците на този параграф от речта на Юнкер. Все пак миналата година Австрия на практика стана първата държава, преустановила действието на Шенген заради мигрантската криза. В Австрия има силен консенсус срещу разширяването на Европа в момента – не само Шенген, но и еврозоната. Това не означава, че България не може да развие полезни отношения с Австрия. Ако Курц се коалира с националистите, ще стане едва втория политик в ЕС който се е решил на такъв ход след Борисов. Така че първото място от което австрийският канцлер ще търси подкрепа, след Вишеградската четворка разбира се, е логично да бъде България.

-Веднага след вота се появиха анализи, според които „Австрия завива надясно“. Подобна беше и картината след парламентарните избори в Германия. Можем ли да говорим за тенденция, че „Европа завива надясно“?

-Не бива да преувеличаваме десния завой, нито в Австрия, нито в Европа като цяло. Струва ми се, че виждаме дърветата, а не гората. Това което става е, че се разбива центристкия консенсус, който от половин век доминира особено много германската и австрийската политика. Широките коалиции между дясно-центристи и ляво-центристи в името на стабилността и удържането на националистите извън управлението, вече не са възможни. В Германия левите разбиха консенсуса, когато Шулц заяви, че излиза в опозиция, защото не иска СДП да продължава да се обезличава в коалицията с Меркел.

В Австрия най-вероятно консенсуса ще разбият десните, ако Народната партия се коалира с националистите, вместо със Социалдемократите. Себастиан Курц направи смела крачка в тази посока, въпреки че всички европейски експерти предупреждават десните партии да не се заиграват с реториката на крайнодесните си конкуренти. Курц до такава степен зави надясно, че Щрахе го обвини по време на кампанията, че му плагиатства програмата и посланията. Младият Курц успя да види нещо, което по-опитните политици не можаха. По време на президентските избори в Австрия миналата година на балотажа отидоха най-десния и най-левия кандидат – Хофер от Свободните демократи и ван дер Белен от Зелените. Те имаха почти равен резултат и простата аритметика показва, че избирателите на Народната партия са гласували за Хофер, а тези на Социалдемократите са гласували за ван дер Белен. Така стана ясно, че електоратите на двете управляващи партии вече не вярват в центристкия консенсус и са готови за крачка съответно вдясно и вляво. Коалицията между тях вече нямаше смисъл и не се ползваше с доверие, затова Курц предпочете да се сблъска с партньорите си и да черпи сила от поляризацията между ляво и дясно, вместо да брани широкия консенсус.

В Източна Европа действително се наблюдава десен завой, но това е от години. Това което наблюдаваме в Западна Европа е по-различно – там има разбиване на ляво-десния консенсус, на идеята за широката коалиция. Тепърва това ще доведе до поляризация между дясноконсервативно и ляволиберално. Някъде от това може да излязат десни победители (в Австрия), някъде може да излязат леви (във Франция).

-Как ще коментирате плановете за обща европейска отбрана и евентуалните заплахи за страната ни от Русия или Турция, които бяха обсъдени през последните дни?

-Общата европейска отбрана изглежда на пръв поглед неизбежна. Все пак най-изявените евроскептици станаха пионери на тази идея. Тя е логичен отговор на руската агресия от изток и турската непредвидимост откъм Босфора от една страна и на Брекзит и американския изолационизъм от друга. Досега САЩ и Великобритания почти изцяло осигуряваха отбраната на Европа. Разбира се, няма да спрат да го правят утре, но сътресенията в НАТО показват че ЕС трябва да започне да разчита повече на себе си.

Прави впечатление обаче, че около идеята за обща отбрана има подозрително широк консенсус.

В подкрепа на тази идея с изказаха всички, от Борисов и Каракачанов до Нинова и Радев. Такова е положението и в Европа. Липсата на спор по този въпрос обаче е измамно обнадеждваща, защото когато управляващи и опозиция не се карат за нещо, то вероятно е защото не го взимат насериозно, тоест като възможност в близкото бъдеще. Когато общата отбрана стане реална перспектива и почука на вратата с конкретни предложения и изисквания, ще я познаете по шумния спор който ще предизвика.

Оригинална публикация във Frognews.bg

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

No Comments Yet

Comments are closed