Лицата на интеграцията

[et_pb_section bb_built=“1″ admin_label=“section“ _builder_version=“3.0.50″][et_pb_row admin_label=“row“ make_fullwidth=“on“ background_position_1=“top_left“ background_position_2=“top_left“ background_repeat_1=“no-repeat“ background_repeat_2=“no-repeat“ _builder_version=“3.0.50″ background_size=“initial“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ custom_padding=“25.4375px|0px|25.4375px|0px“][et_pb_column type=“4_4″][et_pb_text _builder_version=“3.0.51″ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“ saved_tabs=“all“ global_module=“4109″]

В „Ехо-Камера“ се публикуват материали, с които редакционният екип на „Мисъл“ не е напълно съгласен или идват от левия политически спектър. Защото все пак вярваме, че затварянето в дигитален балон е вредно за трезвата преценка.

[/et_pb_text][et_pb_text admin_label=“Text“ _builder_version=“3.0.51″ background_size=“initial“ background_position=“top_left“ background_repeat=“repeat“ background_layout=“light“ text_orientation=“left“ border_style=“solid“]

Ето това са лицата на „интеграцията“. Това са лицата на тези, които нападнаха две малолетни момичета с камъни, бутилки, колове и лопати. После се опитаха да прегазят тях и близките им с коли пред болницата. Да ги сгазят. Да ги смачкат. Да ги убият. Всичко това е записано, черно на бяло. Това са фактите.

Това са лицата на питомците на „умните и красивите“. Подзащитните любимци на Клуб З, Дойче Веле, Медиапул, Маргиналия и прочее зидари на паралелната розово-болшевишка реалност в дните на интифадата на културния марксизъм. На печатарите на розовия новговор. Политически представени от три четири „десни“ партии-файтони, активистите на които свободно се събират в мазето на Наско с пищова и онзи, който се хвалеше, че хем е гъз, хем знаме, а след тежкото си фиаско щеше да напуска, ама сега му е заместник.

Огледайте хубаво лицата на щурмоваците на новия политкоректен розов блицкриг. Не ги виждате? С маски са. Страх ги било от морбили. Което, принципно, за тях си е като лека хрема, в сравнение с неизвестните на медицината чуми, които върлуват из гетата и често се предават по полов път. По права низходяща линия. Традиции и културни особености, ще ви кажат розовите хунвейбини. Варварство и извращения, казваме ние.

Между тези първопроходци на диктатурата на розовия пролетариат има и подсъдим по делото за радикалния ислям. Изненада? Не. Преди години, още когато осъденият с влязла в сила присъда за разпространение на недемократична идеология (разбирайте радикален ислям), Ахмед Муса Ахмед, сееше уахабизъм и салафизъм из циганската махала в Пазарджик, разпространихме снимки на знамена на Ислямска държава в Асеновград.

Не може да има изненадани. Последователите на салафизма в циганските махали се организират за убийство на малолетни момичета, треньорите и родителите им. Това е характерно за техните културни особености, обичаи и светоглед. Практикува се отдавна в меката на демокрацията и правата на жените – Саудитска арабия.

Симбиозата между радикални ислямисти-салафити и розови болшевики, адепти на радикалния културен марксизъм, е очаквана, естествена и обилно подкрепена от идеолога им, чичко Диорд. Изненади няма. Това не е изолиран случай. Това е тенденция. Очаквайте скоро и във вашия град.

Питате за решението? Има го. Кюрдите са го измислили.

Работи.

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Ангел Джамбазки

Магистър по право на Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на ВМРО от 1994 г., към момента заместник-председател на ПП "ВМРО-Българско национално движение". В периода 2009-2014 е два мандата общински съветник в Софийски Общински Съвет. На 25 май 2014г. избран за член на Европейския парламент от Р България от квотата на ВМРО.