Select Page

Буквално Хитлер!

Буквално Хитлер!

Лятото на 2017-а бавно отплува в историята като период на пределна и поголовна поляризация. Не само политическа, но още битова и културна. Горещината създаде прекрасна среда за стихийни социални разломи и барикадиране зад предварително изградени идеологически и вкусови укрепления.

Това е лятото, в което различното мнение не беше просто глупаво и неуместно (както винаги), а направо бе „ъпгрейднато“ до нацизъм и ебола едновременно.

„Всеки, който не е съгласен с мен, е Хитлер“ – тази шеговита фраза, използвана да осмее нетолерантните към свободното изразяване на непопулярни идеи, се превърна в мото на сезона. От политическите протести с реално насилие до масово блокиране и „рипортване“ във виртуалната среда сред местната фауна – топлите месеци ескалираха нетърпимостта към другия светоглед, към „иначето“.

В България станахме свидетели на мащабна културна конфронтация на тема „кой как си прекарва морето“. Ако отидеш на Слънчака или друг застроен курорт, ти не просто си проявил лош вкус и съмнителен туристически избор.

Ти си враг на всичко красиво и смислено, слуга на мутрите и не заслужаваш дори да се обръщаме към теб като към човек.

Културната бездна между „готините“ летовници, които прекарват отпуска си зад граница или по къмпингите, и „орките“ по бетонените курорти, се задълбочи до нивото на мини гражданска война в социалните мрежи. Между двете групи сякаш нямаше допирни точки.

Изборът на лятна дестинация и начинът, по който ще се презентира ваканцията в публичната сфера, придобиха огромно значение. От него зависи дали един индивид ще бъде причислен към „лошите“ или „добрите“ от голямото морално колективно Facebook-жури.

Поредният акт на терор в Европа също засили разделението „лоши“ и „добри“. Ако критикуваш политиката на отворени врати на европейските елити или си несъгласен с цивилизационния мазохизъм на много от т.нар. „либерали“, то ти задължително си „лош“.

Ти си „расист“, „ксенофоб“, „хомофоб“, „трансфоб“, „тръмпанар“, „путиноид“ и долен „орбанист“.

Ти просто си „фашуга“ и „фаражист“. С теб не може да се говори. „Рипорт“ и „блок“.

Лятото на поляризацията ни донесе свръхдоза сравнения с Хитлер и нацистите. Фюрерът бе ползван като отправна точка за всякаква критика – от политическа ориентация до вкус за музика или градска среда. Дори сравнително тривиалните различия в спора „за и против“ паветата се превърна във война на думи и виртуално замеряне с камъни.

Да не говорим за драмата с паметника на НДК, която се пренесе от социалните мрежи в материалното пространство. Мнозинството софиянци не харесват паметника, той се рушеше и беше опасен в крайна сметка се взе решението най-после да бъде демонтиран. Но някои несъгласните с това решение не се ограничиха до отворени писма и гневни статуси. Едни модерни градски саботьори, не чак терористи, запалиха крана, който трябваше да премахне паметника.

Разделението засегна и битови ритуали. Модата с носиите по баловете бе осъдена като ретроградна, направо ксенофобска и националистическа. Някакви хора съвсем сериозно определиха този тренд като много лош знак за развитието на българското общество. Хуленето по носиите илюстрира ярко бруталната идеологизация на обществото. Тези традиционни дрехи в един момент станаха враг номер едно на прогреса и мултикултурализма. Около това се вдигна толкова шум, че дори Валери Симеoнов не би могъл да го намали.

Изобщо това лято другото мнение си стана опасно. Различната гледна точка не беше само грешна или продукт на заблуда. Тя беше „лоша“ и хората, които не са съгласни с това автоматично ставаха „лоши“. Сравненията с Хитлер се раздаваха като бонбонки.

Разделението на „лоши“ и „добри“ действително улеснява живота. Особено ако си решил, че си „правилната“ страна на историята.

Оригинална публикация в WebCafe

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил е журналистика в Софийския Университет. Работил е за редица медии, включително вестник "Труд" и WebCafe

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели