Select Page

Малкият човек, Хайдегер, индивидуализмът и дясното

Малкият човек, Хайдегер, индивидуализмът и дясното

Ще започна с важно признание – вярвам, че цялото творчество на един автор трябва да се разглежда в контекста не само на времето, в което е живял, и на времето, в което се чете – но най-вече в контекста на личността на автора. Тоест – един автор в моите очи стои зад идеите си първо като личност, а чак после представител на времето си.

Това свое вярване ще аргументирам така – не всички автори от определен период са известни, винаги актуални или различни от наложената парадигма. И ако приемем, че контекстът на времето поставя всички творци на един период в една определена рамка, то следва да вярваме, че разликите идват от индивидуалните черти на всеки.

Но винаги трябва да сме готови да правим и отстъпки. Винаги се сещам за Хайдегер като представям тази си гледна точка. Невероятен в идеите си, но нацист. Определено философията на Хайдегер е такава, която трансцендира времето или нрава. Тя се явява дисекция на homo sapiens и разглеждане на най-дребните детайли в ежедневието му. Хайдегер е първият човек създал опонент нa Übermensch-a на Ницше(в лицето на осреднения човек – Das Man) . Той започва полемика с времето и с най-големия авторитет във философията.Та за хора като него можем да приемем условно изключение, в което нито времето, нито личността са от значение.

Аз откривам в идеята за осреднения човек потенциал за множество изследвания, за множество спекулации. Една истина, която трябва да приемем, е, че в разработките на Хайдегер е заложен ключът към индивидуализма. И ако вече покойният великан на философията ни позволи да добавим наблюдения, плод на времето, към неговата теория, можем да успеем и да обясним очевидната неприязън на една голяма популация (по света, а и у нас) към дясното.

За начало ще си позволя (не от неглижиране на аудиторията, а от желание да бъда възможно най-ясен) да представя няколко дефиниции, както ги разбирам аз, а и както са разбрани от „широката публика“.

Дясно – ключови понятия – индивидуална отговорност, капитализъм, свобода>държава, частен сектор, ниски данъци.

Индивидуализъм – антропоцентрична философия, която се концентрира върху свободата на индивида, а не на група, население или вид и в същото време гарантира равноправие в това, че всички се отнасят честно един спрямо другиго. Оттук и идеята за индивидуалната отговорност – свободата на действия и решения със строго индивидуални последствия. (Кратка вмятка – точно обратното на вижданията SJW, които вярват в колективните последствия и колективната (социална) правда. Пример: „you’re a fucking white male“ -> всички бели мъже са лоши. Hint: не, не са)

А дефиницията на термина „малък човек“ смятам да развия и представя като ключов момент в тази амалгама от разсъждения.

Нека приемем образа на осреднения човек за наша изходна точка.

Често чуваме изрази като „говори се“, „чува се“, „знае се“, „харесва се“, „гледа се“.

Нещо живее от името на това „се“. Това „се“ предполага една популация, която определя социалните трендове. Една популация, която определя „общоприетото“.

Всяко едно „се“ е das Man. Той е всички и никой. Няма определено лице или модел на поведение, той е лицето на идолопоклонничеството пред посредствеността. Той ходи там, където „се ходи“, гледа филми, които „се гледат“, чете книги, които „се четат“. Той е любопитен по природа, но не може да бъде любознателен. Das Man е повърхностен в изказа си, в идеите си, в интересите си.
И ако това е човекът на Хайдегер, то как е той показателен за индивидуализма?

Всъщност никога няма да видим das Man, който да осъзнава тази си роля. Това е, защото се е наложил един мем за ползите от социалните моди.

Всяко социално движение е проява на das Man у нас. Дори хипарските движения са такива. Насилствената проява на различност е характерна за най-осреднените от осреднените. (осреднен човек=das Man, тъй като das e средният род в немския език, забравих да спомена по-рано)

Въпреки строго незабележителните си качества, das Man е индивидуалист, той не обича свободата му да бъде засягана, не обича и да се бърка в чуждата свобода. He likes to keep to himself едва ли не. Но за да си индивидуалист би трябвало да имаш и индивидуални качества, n’est-ce pas?

Предвид дефиницията на осреднения човек е много трудно да си представим неговата индвидуалност изразена по друг начин освен сляпото следване на общоприетите моди. Помислете за себе си за момент. Нима вие следвате само един социален тренд? Нима харесвате само X, но не и Y? Нима можете да кажете, че принадлежите към само една група? Точно така das Man проявява своята индивидуалност. Той конформира множество социални групи, а възоснова комбинацията от „интересите“ си изгражда своята личност. Това е най-висшата, а и единствена проява на индивидуализъм във всекиго от нас.

Дори идеята за свобода е емфимерна. Тя се появява в локални екстремуми на индивидуализма. Човешката природа е такава, която търси ред, но и свобода на импровизация. Свобода, но и ограничения. Неприкосновеност, но и зависимост.

Как се ражда малкият човек?

Ако осредненият човек е човек вманиачен от собственото си имагинерно величие и амбициите му за слава остават само амбиции, то малкият човек е една стъпка назад към еволюцията към златния стандарт за човешко същество (под златен стандарт разбирайте das Man).

Малкият човек е редовият работник, който няма проблем с това да е само работник. Той няма желание за изкачване по социалната стълбица. За него йерархията е част от закона на джунглата. Определени хора могат определени неща. Тоест малкият човек не разбира природата на „амбицията“ и „мотивацията“. Както осреднения така и малкият човек не се ражда такъв. Тоест самото му съществуване е противопоказно на неговите схващания за света, но той няма как да го осъзнае. Той приема ролята си.

Малкият човек също е индивидуалист. Обича да слуша новините, които „се слушат“, гласува за партията, за която „се гласува“ и има силно изразено чувство за принадлежност – най-често към родината/род. За разлика от осреднения човек, малкият човек обича да се идентифицира с възможно най-малко социални групи. Идентичността му се изразява в ценностите му, строго закотвени в работа и семейство.

Той живее, за да работи и работи, за да живее.

За дясното, индивидулизма и малкия човек.

Както споменах класическото дясно вярва в индивидуалната отговорност, индивидуалния стремеж към щастие и индивидуалната свобода. Leben und leben lassen.

Но е факт, че дясното е изградено на гърба на малкия и осреднения човек. Малкият човек е любимец на дясното и съответно негова разменна монета. Малкият човек не обвинява тези на върха за своите несгоди или за социалната си роля, за дохода си или за липсата на такъв. Осредненият човек от своя страна мечтае да достигне върховете на дясното, но го спира нещо друго – той прави всичко така, както „се прави“. Обвинява всеки „над“ себе си в измама и лъжа. Той е индивидуалист и то със силно изразено чувство за справедливост спрямо своята безотговорност. Не принадлежи към лявото или социализма, защото оценява лишаването от свобода като нещо вредно, а принудата към труд – като нещо още по-вредно.

Дясното на свой ред трябва да бъде разгледано много внимателно. То е неествествена догма. В какъв смисъл?

Както споменах по-рано свободата е неестествена за човешката природа. И под свобода говорим за абсолютна свобода ограничена само и единствено от задължението да пазим свободите на околните. Моделът на дясното за малката намеса на държавата не е съвместим с еволюционния факт – човешкото предпочитание за наличие на регулации.

Ако кажем, че капитализмът е еманация на десните ценности, а социализмът – на левите, то ще забележим, че те се затварят в един параграф 22. А именно:

„Капитализмът работи, защото всички са морални и ценят чуждата свобода. Соцализмът не работи, защото не всички са морални и ценят чуждата свобода.“

За да се изкатериш до „върха на дясното“ е нужна личностна мотивация – нещо, което липсва на малкия човек. Тя се компенсира от разбирането на „десните“, че човек има свободна воля и стремежи, които може да изпълнява стига да не накърнява чуждите свободи. Дясното си е начертално ясна граница между добро и лошо – често пъти определена от вярата в Бог – инстанцията за висш морал.

Малкият човек уважава дясното не защото оценява плюсовете на стремежа и избора, а защото е доволен, че определени хора, родени за определени постижения упражняват свободата си. Малкият човек схваща лявото като ограничаващо свободите, като враг на „съдбата“ дори. В същото време das Man усеща репресия и отдясно и отляво. Защо?

Въпреки че осъзнава силата на избора, той няма волята да го прояви. А неговата склонност към комформизъм го довежда до това да прави това, което „се прави“ – да се оплаква.

Последни мисли

Едно нещо остана недоизказано – ако осредненият човек е „всеки и никой“, то откъде идва мотивираният човек, лицето на дясното?

Ако приемем, че осредненият човек прави това, което „се прави“, можем да приемем, че в един момент той ще достигне дотам, докъдето не е очаквал. В никакъв случай не е редно да лишаваме das Man от логическо мислене. Той следва стъпките и прави нещата правилно. Та можем да спекулираме, че не един или двама осреднени са изградили парадигма за постигане на нещата. Тази парадигма скоро се е превърнала в социален тренд – да успяваме така, както се „успява“.
Разбира се, мнозина биха скочили срещу мене и биха казали – „Ами всички предприемачи с различно мислене?!“

На тях ще отговоря така – das Man прави нещата така, както трябва да се правят. Ако погледнем предприемачите с различно мислене – Илън Мъск, Бил Гейтс, Ричард Брансън, Марк Зукербърг. Първото впечатление е, че те са водени от стремежа и вярата, че правят нещо добро за всички. И това ги прави различни?

Не, това ги прави нормални.

Точно тук трябва да приключим с най-важното послание на дясното, неразбрано от мнозина, та и от самите десни.

Прави добро – на първо място за себе си, но не пречи на другите. А доброто ще се награди тогава, когато е добро за всички.

Или както би казал das Man – прави всичко така, както трябва да се прави.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Васил Манев е студент по приложна информатика. Работи в EUScoop - медия за български нови на английски език. Интересът му към политиката се поражда от интереса му към психологията зад езика на тялото и човешките взаимоотношения.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели