Select Page

Мишел Уелбек ни предупреди

Мишел Уелбек ни предупреди

Добрите писатели описват живота, а гениалните го предусещат

 

Цикломатик. Човек, който се движи между депресията и еуфорията. Един от най-значимите, коментирани, анализирани, отхвърляни и възхвалявани съвременни писатели. Наричан лудия пророк, опасния пророк, уморения пророк.  Уелбек споделя, че „бохемски настроените му родители, анестезиоложка и планински водач, бързо губят интерес към съществуването му“. Няма нито една снимка от детството си. Учи агрономия в Париж. След завършване на университета има няколко престоя в психиатрични клиники. Публикува първия си роман „По-широко поле за борбата“ на 36-годишна възраст. Когато го питат как успява да е толкова краен в писането си, отвръща:

„О, това е лесно. Просто си представям, че вече съм мъртъв.“

Казва че ако трябва да определи съвремието с една дума, то тя непременно би била горчивина. Пуши по 4 кутии цигари на ден. Появява се на интервюта пиян, недоспал и раздразнителен или изобщо не се появява. Сън, разказан му от немската журналистка Хариет Волф, го вдъхновява да напише „Възможност за остров“. Иги Поп еуфорично заявява, че това е единственият роман, който  му е харесал през последните 10 години.  През 2010 г. печели френската награда за литература „Гонкур“ за романа си „Карта и територия“, в който описва собственото си убийство. Яростен защитник на проституцията. След излизането на „Елементарните частици“ (1998 г.) майка му се чувства засегната от някои пасажи и пише контрамемоари от 400 страници. Става известна с репликата по време на турнето за книгата, когато пита риторично: „Коя майка не е наричала сина си жалко лайнарче?“ След излизане на дебютния му роман почитатели създават списанието „Перпендикюлер“ и наричат себе си „депресионисти“. Живее в Ирландия, сетне в Испания. Прочува се с репликата: „И все пак, най-тъпата религия на света си остава ислям.“ След това е даден под съд от граждански организации, но печели.

Подчинение“

Във времена, когато всички държави в света са подложени на ерозия на своя суверенитет, когато кроткото буржоазно съществуване е поставено на карта, когато си наясно, че тероризмът е нетериториален и нелогичен. Когато конфликтите на етническа, религиозна и сексуална основа се движат в огромното пространство от детската градина до корпоративните офиси. Когато хедонизмът няма да ни спаси, във времена, в които се развеждаме, отслабваме, гледаме кулинарни предавания до припадък, крещим насън и се спасяваме с алкохол, наркотици, плашещ промискуитет и антидепресанти. По това време се появява и „Подчинение“.

Именно инерцията, леността и загубата на посоката правят „Подчинение“ толкова плашещ.  Добре известно е, че „Подчинение“ излиза в деня, в който е извършена терористичната атака срещу френското сатирично списание „Шарли Ебдо“, при която бяха убити 12 души. На корицата на последното издание на списанието преди атентата има карикатура на Уелбек с текст „Предсказанията на маг Уелбек: „През 2015-а – без зъби ще остана… През 2022-а – ще празнувам Рамадана!“

Министър-председателят на Франция Манюел Валс коментира, че „Франция не е Мишел Уелбек, не е страна на нетолерантност и омраза.“ Уелбек е представен като символ на всичко, което Франция не е. По-късно става ясно, че един от убитите е бил приятел на автора. Хората са шокирани от първичната си реакция Впечатляващо е колко силен отзвук има антиутопията на писателя. Това все пак е художествена литература със, както казва Уелбек, слабо възможен в реалността сюжет? И все пак…

Кметът на Лондон е Садик Хан. Мюсюлманин. Кметът на Ротердам се казва Ахмед Абуталеб. Мюсюлманин. Изследвания сочат, че до 2020-та година ¼ от населението на Германия ще са мюсюлмани. Ислямът е цялостна система, която включва икономически, военни и социални компоненти. Религията е над всички тези компоненти. Ислямизирането на една държава започва тогава, когато мюсюлманското население достигне определен процент. Тогава започват кампании за религиозни привилегии. Нетолерантността приема формата на многочислеността. Все повече християни се чувстват дискриминирани. И то в собствените си държави. България е сред десетте европейски държави, които през 2030 година ще са с най-висок процент мюсюлманско население. Делът на мюсюлманите ще възлиза на 15.7 процента от населението. Причината, разбира се, е големият процент раждаемост при мюсюлманките. У нас има цели квартали с мюсюлманско население, които живеят изолирани според своята религия, правила и светоусещане и нехаят за светския статут на България. Яхнали вълната на мултикултурализма, либерализма и криворазбрания хуманизъм, европейските общества изпуснаха контрола над ситуацията и евентуално „подчинение“ под една толкова мощна и структурирана система като исляма, не изглежда толкова невъзможно.

Антиутопията на Уелбек

В антиутопията на Уелбек, годината е 2022-ра. Начело на Франция е Мохамед Бен Абес, издигнат от френските „Мюсюлмански братя“. Те печелят изборите срещу Марин Льо Пен. „Марин Льо Пен ми се струва реалистичен кандидат за 2022 г.“, заявява писателят в интервю след излизането на романа. В такава среда разцветът на Националистическите партии е съвсем естествен. Фактът, че мюсюлманите не са политически представени го кара да измисли партия „Мюсюлмански братя“. Според него проблемите на мюсюлманите са изцяло обществени. Въпросът дали трябва повече да се страхуваме от крайнодесните или от мюсюлманите, остава нерешен.

Главният герой Франсоа е университетски преподавател, написал впечатляващ труд върху творчеството на култовия декадентски писател Жорис-Карл Юсманс. Неслучайно обектът на изследване е ключова фигура на френския декаденс – разпадът, разлагането на западното либерално общество е основата на романа. Както писателят казва в едно свое интервю „От религията ще остане само естетика“.

Разбира се, актуалните проблеми свързани с мюсюлмани, посещението на турския министър на семейството и социалната политика Фатма Бетюл Саян Кая в Ротердам, скорошният атентат в Лондон, новият модел бански – високотехнологичен хиджаб на Nike са събития и тенденции непредизвикани (и дори слабо засегнати) от Уелбек. Те са само фон, на който се разгръщат истинските му пророчества и предупреждения.

На нас ни остава да се лутаме в анекдотични (любима дума на Уелбек) събития докато не се озовем сами, остарели и малко (или много) полудели. Поне няма да се чувстваме излъгани, защото най-големият жив, съвременен френски писател ни е предупредил.

Вероятно, независимо от пол, възраст и социално положение ще се люлеем в трогателната дилема на главния герой на „Подчинение“:

„Имах малко желание да чукам, но и същевременно малко желание да умра.“

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Неда Узунколева учи журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е английска гимназия и винаги е имала силен интерес към киното и литературата. Поддържа собствен сайт на културна тематика: nuzunkoleva.com

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели