Select Page

Лекцията на Борис Станимиров

Лекцията на Борис Станимиров

 

Рискът да говориш след толкова близки до убежденията ти хора е, че казват всичко, което мислиш, но по-красноречиво отколкото сам би го казал. Аз съм тук като председател на клуб „Един завет“ и ще споделя нашата гледна точка към патриотизма.

„Един завет“ е клуб на потомствен принцип, в който членуват потомци на офицерския корпус на Царство България.  Нашата организация не е масова,– при нас всеки кандидатства със своята биография, но за да го приемем по-важна е биографията на конкретен негов роднина, който е бил командир в армията преди 9 септември. Защо това е важно и каква е връзката му с патриотизма? Вярвам, че истинският патриотизъм започва от семейната история. Преди да е учебен предмет историята е родова памет, генеалогия. Когато познаваме историята на своето семейство, когато сме възпитани с разкази за исторически събития от първо лице, тогава ние имаме вътрешна опора, сърцевина около която да градим идентичност и патриотизъм. Виждаме нашето семейство и род като част от голямото семейство на българската нация. Тази лична връзка с историята ни помага да осъзнаем, че историята не е свещено-стерилна, запечатана нейде в миналото, а е нещо, което се случва и днес, дори и в този момент и се прави от хора като нас.  Ето, това с Македония днес и в последните седмици е история.

Днес ние побеждаваме Ньой!

Патриотизмът черпи вдъхновение от миналото, но е насочен към днешния ден и към бъдещето. Всеки българин има сред предците си някой, който се е бил за България, който е загинал или е бил награден по бойните поля. Оттам започва патриотизмът. Първата книга на патриота е родословното дърво.

Можем много години безплодно да искаме преместване на ПСА, но истинският начин да го победим не е като го плюем и боядисваме, а като го съпоставим с истински български стойности, каквито са стените с имената на 1 и 6 полк. До тях той ще изглежда излишен и нелеп и естествено губи смисъл. Тези наши 3000 софийски герои са жива памет, чиято слава и обич никой чужд идол не е в състояние да отнеме, ако ще да му вдигнат шмайзера високо като вавилонската кула.

Няколко щрихи за модерния патриотизъм, защото все пак това е темата:

  • Трябва да мислим българската нация глобално. Милиони българи живеят извън границите на страната, там раждат и отглеждат децата си Да мислим за България като за родина на всички българи по света, а за нацията като за съставена от три компонента – ние тук, традиционните исторически общности и емигрантската диаспора. Ако картата на нашия лъв, който от скоро се върна на мястото си е изобразен духовния ареал на българите от 19-ти век, то днешният ни духовен ареал е на всички континенти, включително в Антарктида. Като държава и като общност трябва да мислим за всички българи навсякъде по света.

 

  • Национален идеал. Заветът на нашите възрожденци винаги е бил само един – България да бъде част от Европа, а не от Изтока или Ориента. Заветът на Апостола е: Да бъдем равни с другите европейски народи… Няма нищо по-непочтено в политиката от напъните да се оспорва европейския път на България. Твърдението, че България не е точно Европа, а някакво междинно нещо, разположено между Европа и Русия е точно толкова невярно и неприемливо, колкото че трябва да е  балансьор между Европа и Турция. За разлика от Русия и Турция, България е Европа, нашата история и нашата култура е част от ДНК-то на Европа.

 

  • Другата част от завета на дедите е единството на нацията отвъд разпокъсаните граници. Това беше идеалът, заради който водихме пет войни. В днешния свят има само един път към този национален идеал – да паднат границите между българи и всички да заживеят по един справедлив закон. Този път е ЕС. Защо въпреки това сме податливи на анти-европейски настроения? Защото не вярваме в способността си да наложим националния си интерес като интерес на Европа. Мислим за себе си като за слаби, като за малки които някой там експлоатира, като за периферия. А не бива. Като лостове на политическо влияние в ЕС (гласове при взимане на решения в Съвета) България е точно по средата от 27те – имаме равни гласове с Австрия и Швеция и имаме повече гласове от 11 други държави – Дания, Ирландия, Хърватия, Финландия, Словения, трите балтийски републики, Кипър, Люксембург и Малта. Всички те са по-слаби от нас на масата в Брюксел, но с годините са изградили политическо умение да защитават интересите си и да ги превръщат в общ европейски интерес. Не е лесна задача, трябва подготовка, добри дипломати и постоянни преговори с 26 държави но можем да се справим. Пример за такъв успех беше признаването на българското малцинство в Албания. Друг пример е падането на канадските визи.

И нещо може би по-важно – ЕС ни дава възможност да надмогнем регионалното мислене и да излезем на глобалната карта, стига да знаем какво искаме и да имаме воля да се борим за него. Европейска България може да бъде силна навсякъде по света, където има български интереси – търговски, военни, политически или културни.

Затова аз вярвам, че модерният патриотизъм е еднозначно проевропейски.

 

  • Означава ли това обаче, че не бива да критикуваме ЕС и начина му на функциониране? По никакъв начин. Тъкмо напротив! Ние сме длъжни да бъдем критични, но не като зрител, който люпи семки и псува Брюксел от трибуните, а като играч на терена, който се бори да подобри играта на отбора. Ако за нещо критикувам консерваторите в Европа, то е, че не представят своя цялостна визия за Европа, такава, която да бъде интеграционна, а не евроскептична. Липсва европейски консервативен проект и това позволява на либералният проект да доминира, въпреки че все повече губи на избори. Къде сбърка Европа? С бежанците, ще кажат много от вас. Аз ще ви дам друг отговор: Европа сбърка в Ница през 2000 година, когато не събра кураж да подкрепи проекта за европейска конституция, чийто преамбюл се обръщаше към християнското наследство. Ето там трябва да се върне Европа и да поеме по правилния път. Това очаквам да чуя от европейските консерватори.

 

  • Последните две десетилетия се насаждаше една погрешна и дълбоко непочтена парадигма, която противопоставяше патриотизма на европеизма, опитваше да гради някакъв утопичен нов европеец на мултикултурализма, човек без нация, религия, пол и история. Тази грешка убива Европа, защото я превърна в нещо изкуствено, лишено от емоция, в чужда бюрокрация. Европа ще я бъде, тогава, когато европейците я заобичат със сърцата си, когато са готови да умрат за нея. Никой не може да обича съюз за въглища и стомана или общ цифров пазар, никой не е готов да умре за единен надзорен механизъм. Има нужда от европейски патриотизъм, а той няма да се появи ако заличим националния патриотизъм. Тъкмо напротив – европейският патриотизъм може да го има само, ако той естествено надгражда и ако овенчава и събира 27-те патриотизма, като създава у европейците чувство за принадлежност към споделена история, към вековните ценности на християнството, родили хуманизма, идеята за ценността на човешкия живот, човешките права, свободата и демокрацията. Всички тези идеи са родени от Европа и в Европа, родени са в катедралите на Европа, в университетите на Европа и по бойните поля на Европа, покълнали са от кръвта на дедите на днешните европейци и затова са достойни да ни обединят днес.

В заключение: основните ми послания са три:

  • Патриотизмът започва от родословното дърво и без него е слаб и плитък, ако изобщо е възможен.

  • Българският патриотизъм е задължително проевропейски, защото в Европа ще постигнем националния идеал и завета на дедите ни – единството на всички българи без граници и под общ закон, равни с другите европейски народи.

  • Само европейският патриотизъм може да спаси Европа. Патриотизъм, който не воюва с нациите, а ги обединява в принадлежност към обща цивилизация със споделена история и общ принос и място в света.

 

Благодаря за вашето търпение!

 

Модерният патриотизъм и Европа

Борис Станимиров – председател на Клуб „Един завет“

София, Военен клуб, 27.11.2017г. (MKK)

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

От 2000 до 2004 г. зам. председател на Европейските млади консерватори (EYC) под патронажа на Маргарет Тачър. Председател на клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. Член на УС на Българската генеалогична федерация. бивш народен представител, зам-председател на комисията по външна политика в 43-то Народно Събрание, член на комисията за българите в чужбина.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели