Select Page

Националната сигурност на България      

Националната сигурност на България      

В съвременният свят всяка една демократична страна или общност от такива не би могла да постигне една надеждна национална сигурност, ако тя не е обвързана с регионалната, съответно и с глобалната сигурност. Глобалната сигурност е тема, която се обсъжда на всички международни форуми, това е въпрос от първостепенна важност за цялото човечество. Всяка една държава непрекъснато се изправя пред различни предизвикателства, от които зависи националната и сигурност, а оттам следователно и глобалната сигурност. Системата на национална сигурност трябва да се разглежда, като система от най-висок ред, осигуряваща прогресивното функциониране на цялата държава. Над нея стоят системите за регионална и глобална сигурност.

За да се определи визията на България относно националната сигурност, първо трябва да се даде отговор на въпроса какви са реалните предизвикателства в днешно време – рисковете и заплахите пред страната ни. При анализа на рисковете и заплахите за сигурността, на първо място трябва да се посочи българското мислене за това колко е уязвима нашата страна на фона на останалите членове на Европейския съюз. От това би следвало да се разгледат рисковете и заплахите на Република България, предвид нейното геополитическо положение, начина на провежданата политика и най–вече воденето на подходяща политическата сигурност.

Едно от основните предизвикателства за националната ни сигурност е членството ни в НАТО и Европейския съюз. Това членството предполага повече ангажименти и споделяне на отговорности. Оттук следва необходимостта да се определи до колко България е изложена на дадено предизвикателство, което същевременно е общо за цялата структура. Страната ни, като членка на НАТО и ЕС е поема своите задължения за осигуряване на общата сигурност. По принцип всяка една страна-членка на даден съюз трябва да изпълнява задълженията си към общността, но преди всичко тя има задължения към самата себе си.  България, като малка по територия страна и неразполагаща с големи военни и икономически ресурси трябва много внимателно да подбира своите позиции  спрямо основните проблеми на сигурността, свързани с двете институции. На първо място българските политици трябва да осигурят безопасността на своите граждани, а не да предприемат мерки, които биха застрашили тяхната сигурност.

Като едно съвременно предизвикателство с политически характер днес несъмнено може да се посочи тероризмът. Той съществува още от древността, въпреки че в сегашното общество се налага мнението, че тероризмът е по-скоро явление на ХХ-ХХI век. Това е така, защото може би сега има повече терористични организации, осъществяват се повече терористични актове, които се разпространяват и налагат като информация в медиите. Тероризмът се използва за постигане на политически цели със средства различни от война, тоест тук говорим за държавен тероризъм, при който правителството на съответната държава със сила и терор налага цели си и осъществява амбициите си. Като за такъв пример в миналото може да се посочи хитлеристка Германия. В днешно време всеки човек може да посочи поне по един пример за тероризъм не само в нашата страна, но и в големите сили, където той е по-развит и практикуван. Той е бич от миналото, има го в настоящето и за съжаление, въпреки че звучи песимистично според мен ще го има и в бъдещето. Дори смея да твърдя, че може би в още по-големи граници. Като част от НАТО и ЕС, България не може да остане изолирана в това отношение от останалите по-големи сили, в които това е доста наболяла тема от ежедневието.

За съжаление преди повече от пет години станахме свидетели на един неприятен теористичен акт станал на територията на България и довел до големи въпросителни, дали страната ни е подготвена и дали има възможностите в момента да се противопостави и да предотврати такива теористични нападения и занапред. Според мен атентът в Бургас ясно показа, че българските служби нямат необходимите средства и начини да предотвратят такъв вид атаки, насочени към територията на нашата държава.

Именно оттук трябва да се започне изграждането на ясна визия за националната сигурност. Аз мисля, че българските служби трябва да  поискат помощ и съвети от държави, които имат опит в такива ситуации и многократно са намалили теористичните актове в техните страни – като добър пример може да се посочи държава като Израел, която постоянно е атакувана и въпреки това показва как трябва да се работи срещу тероризма с помощта най-вече на своите граждани.

България трябва да насочи своята визия и внимание и към друг тип заплахи с политически характер – екстремизма, сепаратизма, и не на последно място кибертероризма, който е също вид тероризъм (компютърен тероризъм). Именно този вид тероризъм е най-съвременното предизвикателство от изброените за момента. Всички ние виждаме колко бързо се усъвършенстват новите технологиите и как навлизат в живота ни, заместват източниците на информация на хартиен носител, а дори и работната ръка. За момента няма пагубни резултати като – убити, ранени, разрушения и т.н. Но имайки предвид, че кибертероризмът се появи през последните години и именно това, че го посочвам като най-съвременното предизвикателство в бъдеще предвиждам, че той няма да изчезне, а дори напротив – ще се усъвършенства и ще навлезе все повече. Всички потребители в интернет са изложени на риска да бъде открадната тяхната самоличност, съответно да им бъдат нарушени гражданските права. В последните 2-3 години многократно се увеличил броя на засегнатите от такъв вид заплаха. Тук сериозно внимание трябва да се обърне на службата отговаряща за този проблем,  която трябва да насочи и да покаже на хората какви права имат и как трябва да действат, за да предотвратят такъв вид заплаха. Именно по-голямата информираност ще помогне за справянето на този проблем. В този ред на мисли, изброявайки част от съвременните заплахи за глобалната сигурност мога като заключение да кажа, че те винаги ще съществуват в една или друга степен и никога няма да има чист мир. Това е така, защото е  невъзможно да съществува нещо, което да е удобно в едно и също време на всеки. Винаги има конфликт на интереси. Естествено всичко може да се постигне с компромиси, но само малцина са способни на това. Несъмнено всичко може да се постигне по мирен път, но особено за големите силни държави това не е изгодно, защото тези компромиси често водят до загуби, които те не могат да понесат, а по-скоро не искат. И винаги ще е по-лесно целите да се постигнат по лесния начин, щом това е възможно, а именно – да се взриви сграда или да се убият невинни хора.

Други големи проблеми, на които трябва да се намери противодействие и трябва да се създаде ясна визия за националната сигурност са екологичните заплахи – бедствия, аварии и катастрофи. За съжаление в последните години се увеличават загиналите от такива заплахи. България има сериозен проблем с непрекъснатите автомобилни катострофи, които всеки ден довеждат до смъртта на много невинни хора. В този проблем също няма изградена ясна визия за неговото предотвратяване и справяне. Няма как да не обърна внимание и на бедствията, които за жалост също започват да стават все по чести явления и да водят до неприятни последици за българските граждани, а в някои случай дори и до смърт. И тук за жалост положението е твърде тревожно, непрекъснато се показва невъзможността на нашите служби да се справят с проблемите. Безспорно най-неприятните примери за това са наводненията в село Бисер, както и последното в Бургас, в което за съжаление отново имаше загинали хора.

Няма как да не спомена и друг съвременен проблем застрашаващ не само сигурността в нашата страна, но и международната сигурност, а именно промяната в климата. Изменението на климата влияе на останалите компоненти на околната среда и води до редица други опасности. Промяната в климата има влияние и върху човешкото здраве. Подобряването на екологичната обстановка е дълъг и непрекъснат процес, важна част от жизнената дейност на хората във всяка страна. За подобряването на екологичната обстановка и управлението на екологичната сигурност са необходими както законодателно-правови знания и действия, така и знания и действия по организация на нейното управление на държавно, регионално и фирмено ниво.

Естествено няма как да не се спомена и нуждата от военна сигурност за една страна. Това е състоянието на отбранителната способност на държавата, при което не съществува опасност от въвличането й във военен конфликт. Ако евентуално възникне такъв страната трябва да разполага с необходимите въоръжени сили и ресурси, за да гарантира суверенитета, сигурността и независимостта си и да защити териториалната си цялост. Военната сигурност се определя преди всичко от националната мощ на държавата и от нейния основен компонент – военната мощ. Тук е необходимо всяка страна да разглежда въпроси като: интегриране в колективна система за сигурност, подписване на договори и конвенции за забрана на антихуманни оръжия и оръжия за масово унищожаване и др.

Мисля, че България ще страда от това, че намали драстично своята армия. Всяка държава трябва да мисли и да обвързва своите интереси със сигурността на своите граждани, а именно армията и военната мощ са в основата на тази сигурност. България трябва да обвърже своята визия за сигурността с по-голяма военна мощ, вместо това се прави обратното – те унищожават българската войска, която след Освобождението се доказва и показва, че е една от най-добрите в Европа. Няма как управляващите да разчитат единствено на помощта на НАТО, ние трябва да си изградим своя военна система, която да бъде готова при евентуални военни действия срещу държавата ни.

Като се определя визията за сигурността на една държава няма как да не се споменат вътрешните проблеми в страната. „Хронична слабост на обществото” като заплаха за национална сигурност на Република България води до трайна неспособност за създаване и развитие на необходимия потенциал. Същото от своя страна не позволява на държавата да бъде конкурентоспособна в глобализиращият се свят. Това понятие не покрива единствено социалната сфера, а именно най-ярката проява на тази слабост – трайно установилата се бедност, обусловена от недостатъчното ниво на доходите на по-голямата част от населението. През годините на демократичния преход освен недостатъчното финансиране  във всички направление, но и здравеопазването бележи тенденция към влошаване на качеството на живот. Всичко това е резултат на провежданата лоша икономическа политика от държавата.

Друга „хронична слабост на обществото”, на който не се отдава необходимото внимание е демографският проблем. В съчетание на демографския отрицателен прираст, застаряването на населението, влошаването на здравния статус като цяло и спада в качеството на образованието /професионалната подготовка/, ще засегнат крайно негативно трудовия пазар и оттам потенциала на страната да реализира икономическото си развитие. „Хроничната слабост на обществото” като предизвикателство е тясно обвързана и в определена степен се подхранват една от друга с пренебрегваната заплаха – „преобръщането на ценностите”.

Преобръщането на ценностите” води до възприемането на престъпността и корупцията в настоящите им мащаби и проявление като „неизбежно зло”, дори като „нормално” обществено явление. Към настоящия момент все повече се усеща интереса на младите хора към некомпетентността на държавата и също така на държавните ръководители да се справят с престъпността и корупцията и най-вече организираната престъпност. Така „преобръщането на ценностите” се проявява в нарушаването на връзката между държавата и гражданите. Казусът е дали може да се говори действително за преобръщането на ценностните ориентири или по точно, българското общество излязло ли е от „зрелия социализъм”.

В тази тема предпочетох да обърна внимание първо на проблемите и реалните заплахи, които застрашават нашата страна, защото именно чрез очертаването на тези проблеми ще се определи самата визия за националната сигурност на държавата ни. В последните години заплахите към сигурността на гражданите станаха все по-чести и доведоха до множество невинно загинали граждани. Това определено може да се каже, че e вина на нашите политици, които не обръщат достатъчно внимание на тези заплахи.

Всяко следващо българско правителство трябва да обвързва своята политика с националната сигурност. Приоритет на нашите управници трябва да бъде защитата на гражданите, а именно да се намалят до минимум проблемите и заплахите, които споменах по-горе. Според мен трябва да се отделят повече средства за обучение на такива кризисни ситуации, да се създадат рубрики и емисии, които да обясняват на обикновените граждани как и по какъв начин трябва да се действа при такива реални за съвременното общество проблеми. Службите, чиито правомощия са свързани със защитата на националната сигурност трябва да обърнат по-голямо внимание на квалификацията на своите служители, тоест трябва да се въведат нови технологии, които по-ясно да очертават, а защо не и да откриват бъдещите заплахи.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил бакалавър Публична администрация и магистър Управление на човешки ресурси в Софийския университет " Св. Климент Охридски". В момента работи в " Напоителни системи" ЕАД към Министерство на земеделието.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели