Select Page

Нали не ги забравяте?

Нали не ги забравяте?

Или как избуялия талант за анализиране на международното положение за пореден път се вторачи в чуждата сламка, вместо в нашата греда.

Бежанците и терористите. Страх, заплаха, неизвестност. Най-общо ги описваме така:

Бежанците.

Говорещи непознат нам език. Изповядващи непознати нам традиции, отказващи да се съобразяват с граници, правила и закони, и търсещи на всяка цена най-доброто за себе си от позицията на това че то им се полага, че някой им е длъжен, че го заслужават по право. Не харесват гетата и лагерите си, разрушават хотели в които са принудени да престоят временно, не харесват построените им скандинавски селища и искат да живеят в хубав и голям град.

Терористите.

 

Капсуловани в себе си и в своя родов, религиозен и етнически сегмент. Отказващи да приемат езика, обществения ред, традициите и начина на живот на обществото, в което са се установили. Неприемащи установените норми и озлобени към любовта и успеха на останалите. Образовани до известна степен и изключително податливи на радикализиране поради капсулирането си и породеното от него непознаване от страна на мнозинството на проблемите им, на болките и целите им.

Сега нека прочетем отново двата описателни абзаца, абстрахирайки се от това за кого се отнасят. Да ви звучат познато? Сещате ли се за едни около милион български граждани, които отговарят абсолютно дословно на горните характеристики?

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани не се съобразяват с никакви граници, и се заселват на произволни избрани локации във Франция, Швеция и Норвегия, създавайки гета и занимавайки се с просия и дребна престъпност?

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани говорят свой собствен език, изповядват свои собствени традиции, купуват и продават малолетни булки и не се съобразяват със писаните и неписани правила за брак, раждане и отглеждане на деца, работа, позлване на социални придобивки, образование и отговорност?

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани също искат най-доброто за себе си, и също смятат че то им се полага по право, че всички са им длъжни, че държавата от само себе си трябва да им осигури жилища, безплатни режийни разходи и да ги освободи от данъци?

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани са капсуловани в родовите си, религиозни и етнически сегменти? Че отказват да научат български език дори на нормално разговорно ниво, че отказват да сключват брак едва след навършване на пълнолетие, че отказват да плащат данъци и такси дори на ниво билетче за рейс, че се придвижват на тумби правещи контрола и санкциите невъзможни?

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани не приемат обществените норми за образование, спазването на закона и спазване на обществената и дори на базисни дребни детайли като елементарната лична хигиена?

 

Нали не сме забравили, че нашите милион цигани са образовани на ниско базово ниво, и са изключително податливи на религиозни внушения? Че религията им дава чувство на идентичност, на ново значение на личността им, на принадлежност към следващо и по-горно в развитието си, но отново капсулирано и почти тайно общество? И че на тази база, в капсулата и полулегалната общност, крачката до радикализацията вече е направена?

Нима не виждаме странните църкви и сектантски центрове, джамиите и минаретата, които се изграждат в гетата?

Нима не виждаме бурките и салафитските бради, които станаха модерни в определени ромски махали?

Радвам се че в България има толкова много хора, всички до един с профили във Фейсбук, които разполагат с такава задълбочена ваншнополитическа експертиза. Но не е нужно да си геополитически експерт, за да видиш какво се случва в твоя град. В твоя квартал. Зад твоя блок.

И преди да даваме акъл на хилядократно по-развити от нас демокрации, и на хилядократно по-развити от нас икономики как да решават проблемите си с малцинствата и прииждащите чужди етноси, нека видим какво е положението в нашия скромен двор.

А то е плашещо. Много по-плашещо и тревожно, отколкото в предградията на Париж или в кварталите на Брюксел.

И ако не насочим енергията и обществения си натиск тук, вътре, към нашата цъкаща милионна бомба в нашите си гета и махали, нищо хубаво не ни очаква.

И цялата външнополитическа интернет експертиза ще има нулева полза.

Както и сега, междувпрочем.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Георги Харизанов е съосновател и изпълнителен директор на Институт за Дясна Политика. Завършил е Датски колеж и има средно образование със специалност „Журналистика“. Автор е на десетки публикации във водещите издания за политика в България. Създател и първи водещ на предаването „Имате думата“. Издател на научното списание “Conservative Quarterly”. Издател на сайта за новини и анализи от света на рекламата “Best Brands News” и на месечното издание “Best Brands News”. Управлява заедно със съпругата си семейните компании Best Brands и Citron Bulgaria.

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели