Select Page

Непознатият консерватизъм

Непознатият консерватизъм

През 2017 г. в политическия живот на Европа наблюдавахме значими събития и процеси. Това беше годината на изборите. От резултатите в Холандия, Франция, Германия и Австрия могат да се изведат много сериозни изводи за обществените настроения в европейските общества. Факт е, че консервативните идеи срещат все по-голямо одобрение.
До голяма степен мнението за консерватизма е повлияно и изкривено от текстовете на някои мейнстрийм журналисти. Често пъти в анализите им се застъпва тезата, че „консерватизъм е желанието да стоиш в миналото“. Желанието да се уважават и запазват ценности като традиции, семейство, бит, култура и история е естествен отговор на случващото се в Европа. Либералната преса често пъти несправедливо определя консерваторите като живеещи в миналото. Но възходът на консервативните партии в Централна и Западна Европа не е случаен. Той е своевременна и справедлива реакция, контрапункт на провалените либерални политики. През последното десетилетие властваха идеите, че отворените граници и смесването на нациите са естествен еволюционен процес – дори когато тези нации са тотално несъвместими що се отнася до религия, култура и обичаи. Събитията в Европа след началото на мигрантската криза от 2013 г. напълно обориха либералната теза, че Старият континент ще бъде обогатен икономически и социално от такива мигрантски потоци.

Защо обаче мейнстрийм журналистиката не успява да вникне в консервативните идеи? Защо повечето последователи на консерватизма са заклеймявани като архаични, изостанали и недостатъчно прогресивни? А може би всичко това е целенасочено?

В икономически аспект една консервативна система е много по-устойчива среда за иновационна активност, защото разчита преди всичко на придобития исторически опит. Няколко практически примера за консервативен подход към инвестиционния процес:
Ако става въпрос за ядрени реактори – следващото поколение реактор ще е надграждане на предишното, въз основа на научените уроци, натрупан опит при експлоатация плюс нововъведения (иновации).
Ако става дума за медицина – следващата генерация лекарство (хапче, субстанция, разтвор) ще бъде една идея по-малко токсично и по-ефективно, като пак се вземат предвид емпиричните данни от предишната генерация лекарства.
Целта е да се постигне разумно, стъпаловидно, взаимосвързано надграждане. Няма място за лекомислени постъпки и ненужен опортюнизъм. А когато има иновационна и инвестиционна дейност, стъпила на здрава основа, то стратегическите цели са по-ясно формулирани.
И така, една консервативна система създава условия за много по-целенасочено и правилно управление на инвестициите, което пък е предпоставка за успешни проекти, просперитет, благосъстояние и тн. Широко разпространеното мнение, че консервативните подходи обричат на стагнация не е подкрепено със солидни аргументи. Ако в управленската структура на едно индустриално предприятие се появи тромавост и недостатъчно ефикасно взаимодействие между отделните звена, обезателно е нужна промяна. Новите и по-гъвкави управленчески методи обаче няма да се появят от нищото, даже напротив – ръководството ще трябва да отчете предишния опит, отчитайки грешките и слабостите на отделните звена. Ето защо когато е нужна промяна, то в нейните основи трябва да лежи обективния анализ и опита, натрупан както в теорията, така и в практиката.
Всичко това се отнася не само за икономиката, но и за всички сфери на обществения живот. Революция в мисленето и откритията е напълно възможна при консерватизма, противно на ширещото се мнение, че консерваторите живеят в някакъв капсулиран, стар свят.
В публичното пространство често се застъпва тезата, че словото нямало голямо значение. Ако това е така, то трябва да се отречем от всички брилянтни трудове на безброй умове във всяка една сфера на науката – икономика, философия, политика, медицина, високи технологии и тн.

По сходен начин едни други либерални „опорни точки“ атакуват белия, хетеросексуален мъж, който на всичкото отгоре е и християнин.
Силата на идеите не бива да се подценява. Консервативният, устойчив подход се базира именно на симбиозата между слово и действия. Хомогенност между теория и практика. Емпиричност.
Разпространява се погрешното схващане, че консерваторите непременно искат да опазят старото на 100%, за да си живеят само в него. Консервативният подход обаче е коренно различен. Неговата цел е да опази онова, което те е изградило до тук. В запазването на религията, културата, ценностите и цивилизационните постижения няма нищо лошо. Именно те създават устойчива основа за качествено надграждане. Не може да се руши всичко предходно само защото то е в миналото. Тогава се губи ясната представа до какво ще доведе новото. Това наблюдаваме при сегашния прогресивно либерален модел – неясно формулирани цели и плачевни резултати.
Парадоксално е, че уж радетелите на свободата и равенството (каквито съвременните прогресивни либерали претендират, че са) се оказват най-озверели и нетолерантни към виждания, различни от техните. Серията от терористични нападения в Европа провокира съвсем естествен отговор от страна на европейците. Засилващата се популярност на консервативните движения и политически партии е свидетелство за това. Но въпросните консерватори бързо бяха заклеймени като недостатъчно толерантни. Срещу консервативните лидери често излизат статии, обвиняващи ги в расизъм и ксенофобия, само защото те имат друго виждане за бъдещето на Европа. Няма нищо расистко в опита да запазиш историческото си наследство. Всъщност, прогресивно-либералния модел работи в много по-деструктивна насока, що се отнася до културния облик и устройството на обществения живот на Стария континент.
Консервативната вълна в Европа не е случайна. Тя носи със себе си редица важни въпроси за бъдещето на континента и суверенните му общества. Вместо обаче да се зародят качествени публични дебати защо все повече европейци прегръщат идеите на консерваторите, по-голямата част от мейнстрийм журналистиката се зае с това да чертае апокалиптични картини за „крайнодесните завои“ в Централна и Западна Европа. Превърна се в обичайна практика в масовите медии истерично да се говори „популизъм“. Всеки, който не споделя прогресивно-либералните идеи, е обявяван за популист. Така работи системата. Отклоняването на общественото мнение от наболелите за Европа проблеми се постига точно по този начин. В този смисъл прогресивното либерално е най-нетолерантното, защото вместо да дебатира, то заклеймява всяка противоположна гледна точка.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършва бакалавърската си степен по икономика на индустрията в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ гр Свищов през 2015 г., а от 2016 г. е магистър по индустриален мениджмънт. Интересува се от икономика, енергетика, външнополитически процеси и военно дело.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели